Сутринта, навечерието на петдесетия си рожден ден, Радка Иванова се събуди с мрачно настроение.
И като се имат предвид последните събирития в живота ѝ, никой не би я осъдил за липсата на позитив.
Радка лежеше, без да отваря очи, и водеше монолог със себе си, или по-скоро просто констатираше факта, че е попаднала в голямата дупка на живота: Утре ми е петдесет години! Толкова много! И какво имам? Учих се добре. Омъжих се рано. Никога не изневерих на мъжа си. Отгледах добра дъщеря, която също се омъжи рано. Работя на едно място вече 18 години. Преподавам география на деца разказвам им за места, където никога не съм била и няма да бъда. Е, освен ако някой ураган не донесе океана и Великата китайска стена до къщата ми. Но се надявам да не се случи, защото океанът ще бъде замърсен за ден, а стената изписана с ругатни. Имам три грамоти от областния управител и хемороиди в фаза на обострение. Повечето от учениците ме мразят и предмета ми. Защо им трябва география? Защо им трябва всичко това? Според тях аз напразно им губя младостта, разказвайки за места, които никога няма да видят. Географката е ненужен елемент в училището и децата не го крият. Красива съм с онзи специален вид красота, за който не се говори. Ако жена е красива по този начин, обикновено казват, че е добра стъварка и домакиня. Аз съм розов домат, а ако случайно хвана тен, ставам червен. Косата ми е цвят крило ама няма такова крило просто сива. Още и мъжът ми се натъпка с круши. Не преносно, а буквално. Съпругът ми, Петър, беше на гости при майка си, която също живее в забутания край на света, но в отсрещния край на страната сякаш ние сме на едната половина на задника, а тя на другата, и между нас е бездната. Той се натъпка с зелени круши директно от дървото и си пропусна влака. Да, пропусна го не в преносен смисъл. Следващия влак е след седмица. Дъщеря ми с зетя бяха в далечна Япония, защото мам, ти и така не празнуваш, а пък билетите бяха безплатни. И така ще празнувам рождения си ден сама. Като цяло мъжът ми е идиот, дъщеря ми смята, че безплатната ваканция с мъжа ѝ е по-важна от майка ѝ. Никой не ме обича и не ме уважава. Всички искат само да ядат от мене и да им поставям четворки.
С тези никак не весели мисли Радка стана от леглото, пъхна краката си в пухкавите пантофи и с малко крачки се отпусна към кухнята.
След нея, почти по дирите, затропа малкото дебелко куче на име Гоцо, подарено наскоро от дъщеря ѝ. То беше единственото Гоцо, което Радка притежаваше.
След като запази чайника, нашата героиня отвори социалната си мрежа и първото, което видя, беше реклама: Само днес! Уебинар Влез в себе си и намери малката си принцеса. За първи път в България. Уебинарът се води от далеч не-доктор Виктор Излъгалов. Виктор ще ви научи да обичате себе си и да плюете на всички. Но не гарантира, че успехът ще дойде. На края на уебинара всяка участничка ще роди своята принцеса на живо. До началото оставаше половин час.
Ето! Ето го моят шанс! Това може да промени моя скучен и безсмислен живот, а и така или иначе нямам какво друго да правя! помисли си Радка и се потопи в магическия свят на изваждането на принцесата от себе си.
Не знаем точно какво се случи там ние не платихме за уебинара. Но когато той приключи и псевдодокторът каза последните думи: Вие сте достойни да се родите наново, изражението на Радка напомняше, че тя наистина беше извадила от себе си не-толкова-малка принцеса и го беше направила през онова място, където хемороидите бяха в акъла.
Радка се прероди.
Разбира се, за пълна трансформация трябваше време да започне да работи по фигурата си, да се самообразова, да накара околните да уважават новата ѝ версия, да промени навиците и обкръжението си. Лъжедокторът говореше нещо за месец-два, но време нямаше.
Радка беше решена да посрещне рождения си ден като принцеса, а не като розов, скучен домат Биволско сърце. А както е известно всеки метод може да стане експресен, стига да има желание.
Следващите 24 часа преминаха в адска бъркотия и нервни сривове. Принцесата, която се беше родила, искаше всичко и веднага. Тя беше супер активна и за няколко часа погълна напълно старата Радка.
Принцесата отчаяно гуугълваше снимки на красавици и последните тенденции. Резултатът: нарастени мигли и нокти, купени токчета, джинси шорти с надпис Гоцо и тениска с английски надпис Дръзко момиче на свобода, украсена с апликация от огромни червени устни с изпънат синкав и някак нездорово изглеждащ език. Сигурно е модерно и така трябва, помисли си Радка.
Успоредно с това принцесата премина микроинтернет курсове с имена като Секси грим, Пилон за час и Дълбоко гълтане. Последният беше подарък към Секси грим.
Принцесата заповяда на Радка да се представя като Цвети и да не се плаши. Тя каза, че когато се събуди следващата сутрин с млад мускулест милионер след нощ със страстен секс, всичко ще бъде различно. Още нещо говореше за пътешествия, пазаруване и Гоцо явно не имайки предвид кучето. Но по-голямата част от думите ѝ старата Радка не разбра.
Опита се да възрази нещо за любовта към Петър, за дъщеря ѝ и за уважението, което учителят трябва да внушава, но принцесата само се засмя звярски, демонстрирайки много дълбоко гълтане.
Радка проскърца последен път и се разтвори напълно в новото си аз.
Следваха приготвления за дискотеката. Секси грим, натикване на тялото в шортите, опити да ходи на токчета из апартамента.
Междувременно звъняха Петър, свекърва ѝ и дъщеря ѝ, опитвайки се да я поздравят. Старата Радка щеше да им каже благодаря, но новата Цвети изсипа всичко, което клещеше в нея с години така беше учил лъжелекарят. По-лека не ѝ стана, но може би ефектът трябваше да дойде по-късно.
В 23:00 в местния бар с нетрадиционното име Бар влезе леко клатушкаща се разкошна Цвети, готова за приключения и особено за разврат.
Бар Бар се потресе и се предаде на милостта на Цвети след първия коктейл с подозрителното име Б52.
Това беше последното, което нашата героиня помнеше, преди да се събуди на сутринта. Главата и краката я болеше жестоко. Под въздействието на махмурлука личността на Радка беше неочаквано по-активна от тази на принцесата.
Радка отвори очи и ги затвори пак. Имаше халюцинации. Струваше ѝ се, че на прага на спалнята ѝ стои бившият ѝ ученик дъртарят и пропусника Кольо Георгиев по гащи.
Господи, какви ли неща ми се привиждат! каза тя на глас.
Добро утро, Радка Иванова! Не съм ви привиждане. В хола още спят Ваньо Панов и Димо Санин. Вчера ви донесохме от бара и останахме, дано ви трябва нещо. Искате ли разсол? каза халюцинацията с гласа на завършилия миналата година Кольо.
Радка простена и започна да опипва тялото си под одеялото, ужасена от мисълта да не би е било нещо ужасно с бившите ѝ ученици нещо, за което пишат в интернет.
Шортите бяха на място, тениската и гащите също. Лифче нямаше.
Пътуването по собственото тяло беше прекъснато от гласа на младежа: Извинете ни. Вие си легнаха както бяхте облечена, нищо не сме пипали. Ако не ви трябва нищо, ще си ходим. Ако имате нужда от нещо, обадете се, ще ви докараме веднага.
Радка радостно осъзна, че не е извършила нищо ужасно, почти педофилско, и ѝ стана значително по-леко.
Телефонът звънна. Непознат номер. Трябваше да вдигне. Да? прохриптя тя.
Мъжки глас отвърна: Радка Иванова, добър ден! Аз съм Ваньо, знаете, учих се при вас, Димитров. Радка Иванова, вчера оставихте личната карта в моя бар и, извинете, не мислех, че някога ще ви кажа това и лифчето. Искате ли да ви ги донеса, само че сега не мога, мога вечер. Идват работници да поправят.
Ваньо, разбира се, че те помня! Благодаря ти! Ох, и лифчето Ти си страхотен. Купи си бар, правиш ремонт Добро момче.
Ами, не ремонт Вие вчера, когато танцувахте на бара, го счупихте малко. А когато се опитахте да използвате тръбата за пилон тя се счупи.
С тези думи уплашената принцеса започна отчаяно да се прибира обратно там, откъдето лъжелекарят и Радка я бяха извадили.
Заболя я хемороя, сърцето й започна да боде непоносимо защото обратното раждане също не е безболезнено.
Ваньо, прости ми! Ще ти платя всичко! извика тя.
Какво говорите! Вие сте любимата ми учителка. Наскоро бях във Франция и разказвах на всички това, което сте ни преподавали. Дори ме попитаха дали съм гидовод и колко пъти съм бил там преди. А аз не бях! Просто ви слушах. Благодаря ви! А иначе ще направя желязна барна маса, танцувайте колкото искате, и специален пилон ще ви поръчам!
Телефонът звънна пак. Дъщеря ѝ се извиняваше и ѝ каза, че изглежда скоро ще имат внук или внучка, и ако е момиче, нощния кукуви предлага да се казва Радка на нейна чест.
Радка плачеше от щастие и го целуваше през телефона.
После звънна мъжът ѝ и ѝ каза, че ще се прибере вечерта идва с приятел шофьор. Още ѝ каза, че я обича много и иска утре да ѝ купи кожено палто, защото такава красавица заслужава такова.
Радка плачеше и му казваше, че не ѝ трябва палто, а той.
След това стана, взе душ, нали си голяма чаша чай и седна на дивана.
Пиеше чай и мислеше колко хубав всъщност е животът ѝ. Точно такъв, какъвто иска. Обичан мъж, прекрасна дъщеря и зет, чудесни ученици. Мислеше си, че обича своя негламурен и обикновен живот, че иска да си остане себе си.
Понякога се смееше, понякога плачеше, спомняйки си важни моменти.
На коленете ѝ се изкатери дебелкото куче Гоцо. То си търсеше гушкане.
Радка го погали и му каза: Слушай, не че не ми харесва името, но не си Гоцо. Не че съм против Гоцо, но не става. Какъв Гоцо си ти? Мопс Гоцо! От теб Гоцо става колкото от мен Цвети. А да не те наричаме Марица? И името е хубаво, и реката е важна за България. Знаеш ли каква роля е изиграла през вековете? Знаеш ли, че е една от най-дългите реки на Балканите?
Кучето Марица радостно изръмжа мопсите правят така, когато са щастливи. На него му беше все едно как се казва, стига да го гали.
В този момент, някъде дълбоко в Радка, принцесата окончателно заби в мястото си. Радка си пое дълбоко въздух, усмихна се и отвори прозореца. Навън се беше спуснала топла есенна утрин, пълна с шумолене на листа и птичи писук. Гоцо вече Марица скочи от дивана и се запъти към вратата, чакайки да я отвори за поредната разходка из двора. Радка обу старите си маратонки, сложи шал и тръгна след нея. Пред къщата я чакаше разсъненият ѝ мъж, със своята масивна чанта и усмивка, която я накара да забрави за всички круши и влакове. Скъпа, донесох ти нещо, каза той и ѝ подаде малък пакет вътре беше флашка с надпис Географията на щастието. Лекции от Радка Иванова. Записахме ги от старите ти часове. Казаха ми, че те гледат дори в Япония. Радка се засмя, целуна го и стисна ръката му. Най-после съм си у дома, каза тя.
