Вместо себе
Мащехата добре виждаше, че Йонка не иска да се омъжи за вдовеца, и не защото той имаше малка дъщеричка, нито защото беше доста по-възрастен, а защото тя просто го страхуваше ужасно. Погледът му пронизваше до сърцето и страхът караше сърцето ѝ да тупти така силно, все едно се съпротивлява на стрели от студени очи. Йонка държеше очи в земята и дълго не искаше да ги вдигне, а когато го направеше, всички виждаха, че са пълни със сълзи.
Тези сълзи се търкаляха като порой по зачервените от срам бузи. Ръцете ѝ трепереха и малките юмручета сякаш искаха да отблъснат мащехата и натрапения жених.
Проклет да е този предател език, който прошепна: Добре, ще се омъжа.
Ето, уговорихме се. В такъв дом, при такъв стопанин, грехота е да не идеш! Че той на първата си жена косъм не ѝ подигнаш, тя беше мъничка, болнава и все кашля. Вести я, той три крачки, тя една. Ще спре, задъха се като локомотив, той я прегръща и успокоява, никога не повишава тон, не е като твоя баща, луд човек.
Като беше бременна, почти никой не я виждаше навън. Все лежеше, а след като роди, нощем ставаше при детето само той, тя съвсем изчезна.
Тъщата му казваше:
А ти, Йонке, си якa, здрава, червена по бузите! В червения ъгъл ще те сложи! Ти знаеш да въртиш къщата косиш, женеш, предеш, тъчеш Грехота е да идеш при младо момче, дет’ още не си знае характера и пакостите не са му избили; а тоя всичко знаем що за душа е! Късметка имаш!
Домашна ракия ще сваря, ще поседим вечерта, за вдовец сватба не му трябва, че не бива да болскате покойната с музики. За чеиза каза нищо да не берем, домът пълен е.
Стефан се ожени първи път от любов, па знаеше, че Павлина боледува, слаба, ама и майка му казваше: Ти си здрав, нужен ти е здрава жена! ама не можаха да го откажат нито хората, нито собствената му глава само Павлина и толкова!
В селото се носеха приказки, че е омагьосан кой разумен човек сам ще превърне живота си в болница и страдания? Лекарите казваха: Много слаби бели дробове има, всяко настиване води до бронхит, пък и по-лошо.
Стефан вярваше, че с обич ще прогони смъртта от жена си, ще я гледа, ще я лекува и болестта ще си иде. И в началото наистина след сватбата всичко беше хубаво.
Светеха от щастие, млади и весели не можеха да се нарадват.
Ала когато Павлина забременя, чак отвътре я обърна някаква слабост въртеше ѝ се свят, все ѝ се спеше, уморена и немощна, не можеше нито да изпере, нито кравата да издо̀и, ни косата си да среса.
Докторите казваха, че било токсикоза, ще роди и ще се оправи. Стефан гледаше жена си без дума лоша. Майка му го кори ден и нощ, все заради това, че довел проблем в къщата вместо стопанка. Той защитаваше жена си като орел малките си и майка си прати да не им идва на гости.
Роди Павлина момиченце и Стефан се надяваше, че силата и радостта ще се върнат в дома. Но не за дълго. След едно настиване, Павлина така и не се оправи, все по-немощна ставаше.
Взеха я в болница, докторът каза направо:
Белите дробове са й съвсем зле.
Каза го просто и откровено, като от село. Павлина знаеше, че й остава малко, събираше сили, усмихваше се насила, макар сълзите да се търкалят в очите ѝ. Слабата й фигура, изпъкналите ребра, изсушени ръце, хлътнали гърди и наведени рамене немо разказваха, че смъртта вече стои на прага.
Усетила края си, Павлина повика Стефан да я изслуша.
Няма човек, който може да измести волята на Бога. Нашата любов вече се умори да се бори със смъртта. Аз повече не мога и за болките, и за мислите. Прощавай ми и на дъщеря ни също. Аз съм родена с мъка и вас обрекох на нея.
Стефан хвана горещите й ръце и ги целуваше. По тежкото й дишане усещаше, че бърза да каже нещо важно, животът й се брои в минути.
Започна насечено да говори за обичта си към тях, за тревогите за дъщеря им, говореше бързо, после спря и тихо каза:
Ожени се за Йонка тя ще бъде добра жена, а ти добър мъж и баща, тя ще стане и добра майка, защото й се е паднало да се бори и с мащеха, и сестри, и пиян баща. Знам я, а и мама познава дома им, като орлица е всичко вижда.
Йонка е мила, работна, търпелива, дъщеря ни няма да я обиди. Теб ще обикне. Да си както си бил и с мен уважавай я, все едно аз съм с теб в нейната обвивка. Прости ми тези думи, но не само дробовете ми почерняха, душата ми потъмня от грижи за детето Ала изборът пак е твой. Само да не сториш зло на дъщеря ни ще те прокълна от оня свят!
Последните думи изрече силно, с колкото сили има. Стефан плака, сълзите му скриха лицето й, усещаше по дишането, че любимата си отива. Ангелоподобното ѝ лице с усмивка гледаше в една точка, ръката й не пусна неговата.
Стефан я целуваше цялата, ридаеше, кълнеше се да направи всичко както е заръчала. Затова след година от смъртта й отиде да поиска ръката на Йонка.
Мащехата беше подготвена от тъщата на Стефан и тя искаше добра майка за внучката си, сама боледуваше и се плашеше, че й остава малко живот. Искаше и внучето, и зетят да уредят живота си. Никой не знаеше по-добре от нея през какво премина любимият й зет, и за обичта към Павлина беше готова да му целува ръце.
Сватовството премина като в мъгла. Виждайки как трудно му е без стопанка, а и на детето без мама, реши да изпълни волята на съпругата си. От по-рано се вглеждаше в Йонка тиха, кротка, кокетна, дори нещо му напомняше на покойната същата плитка, същата походка.
Понякога му се искаше да се приближи до нея, да я прегърне силно, а след това да помълчи, сякаш усеща духа на жена си. Защо Йонка се съгласи, и тя не знаеше Дали й омръзна да е слугиня на мащехата, да прибира пиян баща вкъщи, да я бие, или се смили над детето на Стефан? Но веднага щом даде съгласието си, разбра, че я чака още едно изпитание да се опита да заобича Стефан и да го накара да се влюби в нея.
След годежа, Стефан реши да запознае по-плътно дъщеря си с Йонка.
Павлина рядко излизаше, все бе до момиченцето. Всеки миг гледаше Елица, понякога посред нощ Стефан виждаше как жена му се надвесва над дъщеря им и нещо й шепти, сякаш й оставя напътствия за живота.
Сърцето му се късаше, че Павлина така грижовно изпраща малката си частица. Елица си беше истинско домашно дете не ходеше при чужди хора, имаше си само татко, мама, баба и още една зла, недоволна баба.
Стефан доведе Йонка в къщата си, за да види момиченцето, да останат насаме, без весела мащеха, която се държеше, сякаш най-после си маха чакала крава, която не дава мляко.
Йонка с Стефан повечето време мълчеше, но забеляза, че той не само не е намръщен, а точно обратното, много внимателен и учтив. Прямо я попита ако има любим, ще се оттегли. За заръката на жена си ни дума!
Домът на Стефан я порази красиво обзаведен, дървени мебели, ръчно изработени, приказно извезани картини по стените. Големи, светли стаи. Когато Елица видя Йонка, странно се държа никак не я беше страх, дори започна да флиртува като с присъща детска невинност, изкара играчките и поиска да си играят заедно, все гледаше да я докосне и с любопитни очи наблюдаваше всяко движение. Йонка няколко пъти я прегърна по време на игра, приглаждаше й косата лъскава като на майка й.
Я да ти направя една хубава прическа, ще бъдеш принцеса засмя се Йонка.
Стефан гледаше тяхната игра, и сърцето му се разплакваше от радост.
Страх го беше да доведе Йонка у дома, защото Елица все питаше за мама, все гледаше през прозореца, да не би мама да се върне, а когато някой влезеше, тичаше да види дали не е тя. Стефан опитваше да обяснява, но на четири годинки сърчицето ѝ искаше само нежна и добродушна майка.
Той знаеше, че при всичката обич и внимание, никога няма да й бъде майка като Павлина. Боеше се да не се излъже с Йонка, но когато видя, че детето е на път да се разплаче, че Йонка си тръгва, го заля спокойствие.
Елица взе Йонка за ръка, заведе я в стаята си, съблече одеялото, нареди възглавниците и, извеселила се, подскочи на леглото.
Йонка си спомни времето, когато мащеха се нанесе у тях как я упрекваше дори за филия хляб, криеше лакомства за своите дъщери, удряше я по ръцете за зле свършена мъчителна работа, дрехите винаги доносваше от сестрите, до пияния баща лягаше на пода и го завиваше със собственото си одело. Спомни си как мащеха говореше, че първия срещнат ще изведе като излишна коза, заканите й С буца в гърлото, Йонка се приближи до Елица, прегърна я силно и легна до нея.
Малката заспа блажено. Стефан не знаеше какво да прави от радост, седяха, пиха чай и се гледаха с усмивки. Не я пусна да си иде. Жена с мъжа си трябва да е, не там, където никой не я чака.
