С мярка в душата, с ум в главата
Лелее, момичета, моята свекърва съвсем изперка! Вчера се извиси тук с тенджера шкембе чорба! Е как ви звучи такова нещо? Моята чорба не й била по вкуса, ама синчето ѝ така било свикнало! Снежана бутна чашата кафе настрани и придърпа виното по-близо. Откъде ги вадят тия жени? Само ми кажете! Дали и ние ще станем такива? Ако е тъй направо в гората да ме оставят, дано не намеря път обратно!
Снежи, стига се нервира! Лилия ѝ положи ръка на рамото за успокоение. То сигурно хормоните ѝ бушуват жената или й е скучно без работа. Твоят е едничък син, не се чуди, че го пази. Зер не е кой знае какво супа е донесла, ти кажи: “Благодаря” и поиска още! Тъкмо ще готвиш по-рядко. Нека се старае, нали ти е по-леко.
Дръжки! Скоро така ще вземе, че и да се пренесе при нас! И сегашното й стига! Помниш ли комплекта, дето купихме за Коледа?
Оня подаръчния ли?
Точно! Хвърли го!
Как така бе? Лилия се разля и чаят й капна по покривката.
Вреден бил! Бикините не ѝ харесвали! Снежана се изкикоти напрегнато. Не й казах и на половината колко струваше, иначе щеше място да не ни остане от кавга.
Няма угаждане на такъв човек! И за здравето ти мисли, пък ти все недоволна! Лилия прихна в смях, после побърза да се посериозни. А защо изобщо ти рови в бельото?
Я питай нея! Снежана метна салфетката и засъбира мокрото от скатерицата. Боже, какво правя! После няма да се изпере това петно!
Успокой се! обади се мълчалата досега Божидарка, взе й салфетката и ѝ сложи ново кафе. Много напрегната си, не е добре това.
Как няма! въздъхна Снежана тежко. Докато живеехме под наем, рай беше! Не се влачеше непрекъснато! Цял ден можех да мисля по поръчките си, без да ме разсейват. Не можеш да обясниш, че работа от вкъщи си е работа. А и не ще да проумее, че печеля почти колкото и мъжа ми. А откакто взехме апартамента, все едно съм някаква амеба под микроскоп. Шмугва се когато си реши, прави каквото й щукне. И все с оправданието, че помогнала с първата вноска. Готово вече съм й робиня, явно! Снежана пресмъкна през носа.
Смени ключа.
Няма смисъл, мъжът пак ще й даде. Все пак е майка му! После ще има сърдити, скандали! Накрая развод ли да искам?
Е глупости! Заради такава дреболия! Снежи, ти жена ли си или каква? Не те познавам! В училище нямаше по-корава мацка от теб. Къде изчезна тази твоя хъс? Лилия възмутено изфъфка.
Изгубих го между несбъднатите надежди глътна малко вино Снежана и духна през носа. Я по-добре да се стегна. Наистина трябва нещо по-решително да предприема, че съвсем ще подивея. Вчера собственото ми дете ме пита защо съм бясна. Какво да му кажа? Че баба му ме довежда? Права сте, момичета така не бива…
Е, ясно че не бива! Лилия махна на сервитьора. По един десерт ще поръчаме, да си успокоим нервите.
Айде… Снежана бързо сдържа сълзите и се усмихна. Да ви покажа каква торта майсторих за последната сватба? Самата аз се изненадах!
Сгушени около телефона, дамите ахнаха:
Егати красотата!
Брей, Снежи! Как държи тази украса? Великолепно!
Занаятчийски трик! Станислав ми подсказа. Докато си правеше конструктора, го измислих! Но как я носих… не искам и да си спомням! Имам вече шест поръчки за два месеца! Само… не зная кога ще ги изпълня.
Дай на свекървата да гледа сина ти, да има какво да прави.
Лилке, наивнице! разсмя се Снежана. Не й е интересно! Нали ще се разболее веднага!
А ако ги изпратиш с баща му при бабата на гости?
Ръката на Снежана замръзна над чашата.
Божке, гениална си! Никой под краката, тя у дома си, а той хапва мамината чорба. Само да изпратя малкия с няколко бонбона баба му ще го запомни!
Всички се разсмяха, знаеха що за хала е синът на Снежана след сладко. По всички празненства тя зорко следеше да не прекали.
А ти, Божидарке? обърна се Лилия Твоята свекърва добре ли е? Не те тормози ли?
Кога да успее? Месец едва мина от сватбата! намръщи се Снежана. Това, меренгата им, що е толкова сладка!
Отиди ги научи! Лилия се засмя, но замлъкна рязко, като видя лицето на Божидарка. Какво има?
Не знам… Нещо ми е прекалено тихо всичко. Слушам Снежи и си мисля, че нормално не трябва да е такова спокойствие.
Може пък ти да си спечелила златната карта свястна свекърва! сви рамене Лилия.
Ех… Божидарка се сети за думите на свекърва си Гина Димитрова на сватбата:
Божидарке, не съм захарче, дето всеки го харесва. Не ме познаваш още добре. Опъвам се понякога, но за мен най-важна е семейството. И щастието на Петър. Ако той те избра, значи имало за какво. Засега виждам само че си хубава и явно умна, щом взе дипломата с отличие. За другото времето ще покаже. Не си позволявам съвети, вие деца не сте. Но ще помагам, ако поискате. Ще поживеем, ще видим.
Този откровен стил на Гина обърка Божидарка. Странно е човек да каже такива неща на момиче, което десетина пъти е виждала
Божидарка срещна Петър на сватба на приятели. Към отделената от групата момичета, чакащи букета, приближи нисък, здравеняк. Тя, с високи токчета, се изви цяла глава над него.
Защо не ловите букета? Да не искате да се омъжвате?
Не искам.
Че всяка жена мечтае за това!
Ти ли така прочете жените? Може да има такива, но повечето не брачния печат гонят…
А какво?
Да обичат и да са обичани. Затова не скачам с тях.
И защо?
Едвам се държа на тия обувки, че и да скачам много ми идва.
Разговориха се цяла вечер и после тръгнаха заедно. Петър я изпрати до вратата, целуна й ръката за довиждане и си поиска телефона.
Божидарка цяла нощ не заспа, милвайки мястото, където бе целуната, и си мислеше какво би казала баба й.
Най-после, бе, момиче! щеше да се подсмихне старата Руска.
Руска Димитрова възпита сама внучката, след като синът й почина и майката на Божидарка замина за София да работи. Две години пращаше писма, дребни помощи, после изчезна. Руска вече се канеше да я издирва, когато дойде писмо: била се омъжила, чакала дете. Божидарка първо се зарадва, но бавно разбра семейството й е бабата. Майка й заличи дъщерята от живота, създаде си друг. Нито позвъня, нито писа повече. Божидарка бе пълна жаба в онези години цялата си злоба насочи към най-близкия си човек. Безспирни бунтове, детинско инатство. Но вкъщи я чакаха супа и ласкави ръце, които нежно милваха боядисаната й черна коса. И я пускаха, за да се върне пак.
Бабата се разболя, когато Божидарка навърши петнайсет. Всичко се обърна. Приятели, купони, всичко изчезна. Остнаха болници, грижи, учене… Божидарка се стегна. Бабата й каза тихо веднъж:
Учи! Само ти можеш да си помогнеш после. Колкото мога, ще живея. По-спокойна ще си тръгна, ако ти си наред.
Божествената енергия на Руска стигна за три години, вместо може би една посочена от лекарите. Тръгна си, когато Божидарка вече беше студентка.
Майката дойде два месеца след погребението.
Децата много ме връзват… оправда се тя, снишавайки поглед.
Вбесена научи, че апартаментът и малкия парцел бабата назначила на Божидарка.
Не е честно. Трябва да делим, дъще.
Божидарка избухна, изля години натрупана горчилка. Опомни се чак, когато майка й, мълчаливо, хлопна вратата и изчезна завинаги.
С времето Божидарка се стегна обещала бе на баба. Беше способна, ученето й вървеше лесно, но съчетанието с работа бе по-трудно. Лилия, чийто баща имаше мебелна фирма, я уреди на работа там.
Татко се чуди, ама аз знам няма да ме изложиш.
Лилия умна, красива, делова не й провървя в любовта:
Все на някакви образи попадам! Поне един да се намери ще го затрупам от обич! Къде се навърта, а?!
Дом и деца мечтаеше Лилия, дала би за тях всичко.
Лилия и Снежана бяха най-близките, израснали заедно с Божидарка. Лилия, дете на заможни родители. Снежана, отглеждана само от майка понякога и хляб липсваше. Снежана почти живееше у Божидарка, а Лилия идваше на гости и ядяха супата на баба Руска, хвалейки й тутманика. Тя помогна, когато дойде спор за наследство.
Да пробва нека майка ти! Ще я разкатаем в съда!
Недей, Лили. Мисля, че проумя сама.
Лилия, по свой път, уреди майка й да се откаже. Съд не се стигна, но и жена в живота на Божидарка така и не се върна.
Петър се появи. Два години се срещаха, после сватба. Букетът хвана Лилия, извъртя приятелят на Петър под ръка:
Да танцуваме!
Божидарка и Снежана се кискаха и стискаха палци. Не се получи Лилия, след месец, заряза македончето Максим без обяснения.
Не е моето!
Познато… Максим често им идваше на гости, но Лилия го избягваше.
Какво имаш против него? питаше Божидарка.
Внимавай! Много хлъзгав е!
Божидарка не разбираше. Максим бе отзивчив, с чувство за хумор, знаеше се с майката на Петър, хвалеше я пред Гина…
Година, втора, и Божидарка разбра, че е бременна. Вълнуваща, неочаквана радост. Лекарите й бяха казали, че шансовете за дете са минимални без ин-витро. Петър знаеше, подкрепяше я напълно. А ето чудо!
Най-прекрасният подарък! Петър я гушкаше, но гледаше майка си навъсено.
Какво има, майко? питаше той по път към вкъщи.
Не знам, сине. Прекалено внезапно ми дойде…
Какво се съмняваш?
Наистина ли й вярваш?
Абсолютно! И да не чувам повече такива думи! Петър остро изви волана.
Радвам се, че ще имам внуче, синко… Гина гледаше в нощта, зареяна нанякъде.
Роди се Ясен, цялата грижа пое Божидарка. Гина не се натрапваше, но винаги помагаше, когато я помолеха.
Божка! Хей, събуди се! Лилия махаше пред лицето й. Какво ти е?
Замислих се нещо…, айде да не се товарим. Лилке, разкажи ни за поредния обожател!
Докато се разсейваше с веселите им истории, Божидарка забеляза Гина не бе потърсила нито веднъж, не се намесва, напротив настоя тя да излезе да се види с приятелките.
Иди, поотпусни се! Ще гледам Ясен.
Благодаря…
Все пак, между нея и свекърва й оставаше един бодлив камък. Неясно, а все пак го усещаше постоянно нещо дребно, но остро…
Изведнъж звънна телефонът. Божидарка се стресна, едва не изпусна чашата.
Божидарке… свекърва й звучеше страшно объркана. Божидарке…
След това всичко изчезна от паметта ѝ. Как приятелките й плескаха шамари, как Лилия редеше таксита, как Снежана й наливаше студена вода… Не помнеше ни как я закараха у дома, където остарялата за миг с трийсет години Гина връчи Ясен на Лилия:
Ще дойдеш с мен? Страх ме е…
Петър загина, челно в дупка на околовръстното колата се обърна, удари го тир.
Божидарка се срина. Опитваше, опитваше да не плаче пред сина, триеше подове бясно, молеше Гина да остане с тях и тя отказваше.
Не мога. Дома всичко е той. Мисля си ей сега ще влезе, ще поиска палачинки.
Аз даже палачинки не съм правила за него…
Навярно на всяка е искал нещо свое да си има. тъжно се усмихваше Гина. Като идваше, ги искаше само от теб.
Ясен се въртеше между двете, гледаше дали няма да се разплачат пак. А Божидарка видя, че само детето връща усмивката на Гина, затова започна по-често да я вика да помага.
Минаха месеци… С наближаването на коледните празници Божидарка ставаше по-зле. Това щеше да е първата им Нова година в планината сбъдната мечта на Петър да се научи да кара ски.
Аз снежните човеци ще правя с Ясен, ти взимай склона! кодошеше се тя.
Първо да се задържа на ските, после ще покорявам! Вас вече съм, значи и друго ще мога!
Идеше й да крещи от болка. Беше платила пакетите, искаше да отмени, ала Гина настоя.
Хайде, Божке, отидем някъде, всички заедно че празник е, Ясен да има спомени…
Съгласи се Божидарка и зимата ги посрещна със студен дъжд. Само веднъж стигнаха до морето във Варна сивите вълни се ударяха в бетона.
Мрачно е… Божидарка затегна шапката на Ясен. Опитваше се да усети неговия детски възторг.
Силно, животът влачи… Гина прегърна сама себе си, вторачена в морето. Божидарка се приближи, прегърна я изведнъж, уплашена даже от собствения си жест. Досега никога не си бе позволявала нещо такова.
Добре, че ви имам… прошепна Гина.
Имаш ли ни? смути се Божидарка.
Да, Божке. Можеше и вас да изпусна. Щях да изпусна, ако не бях…
Не разбирам! Божидарка я гледаше озадачено.
Максим… сякаш изплю името Гина.
Какво Максим? Божидарка се опита да си спомни последната им среща. Беше някъде около деветия ден… При изпращането на Петър го нямаше. Сега се сети.
Дойде при мен седмица след… Стори се, че намеква, че Ясен не е от Петър. Че ти си избрала друг за баща…
Божидарка изстива сякаш леден блок удря.
И ти му повярва? гласът й изригна.
Как мислиш? Щях ли да съм тук, ако вярвах на този негодник? Гина я хвана за ръцете.
Прогоних го. Защото го лъже. И най-вече защото Петър ти вярваше безусловно. Малка ни беше комуникацията преди, но сега, ако позволиш, мога да съм ти майка истински… Знам, ти не държиш, но аз имам нужда… Прошения не ти искам, само да знаеш…
Не ти трябва и да ми искаш. Ние сме семейство. Баба казваше: семейство ли е, ако не е заедно? Само дума във въздуха…
Точно така, не искам да останем “дума”. Гина притегли към себе си Ясен. Студен ли си, сладурко? Хайде да се прибираме. Разкажи ми за твоята баба, Божко!
Вървяха по мокрите улици и говореха… Божидарка усещаше за първи път близостта със свекърва си говореха както жени на едно.
В един момент се спря и попита:
А защо му беше на Макс това?
Не знам, Божке… Човек може да носи зло, дето не подозираме. Дали от завист, дали нещо друго… Не ме интересува. Сигурна съм, че повече няма да се върне.
И аз…
Божидарка спести на Гина как Максим дойде на деветия ден, когато тя бе примряла от мъка. Лилия го изгони с неочаквана сила после й каза:
Ако дойде пак изгони го веднага. Този човек нито ти е приятел, нито враг по-страшен е!
С трийсетина думи ѝ стана ясно…
Следващите дни до края на пътуването минаха в разговори и спомени, а Ясен ги гледаше ту в едната, ту в другата, търсейки какво се е променило.
Полугодие по-късно Божидарка извади от кутията дълго забравени обувки, сложи токчетата и охна:
Това е мъка чиста китайска инквизиция!
Красивата жена трае! Гина се разсмя, помагайки ѝ да закопчее роклята.
Не искам ли да съм хубава и с балеринки?
Ще замиташ пода, роклята е дълга да си имаш резервни…
Взе ръката на Ясен, кивна към букета:
Давай, че ще закъснеем!
Не, Лилия ще ме убие! Смеейки се, Божидарка побърза. Щяла да чака това цял живот, аз ли ще проваля тържеството?
Сватбата на Лилия премина пищно и набързо. Докато чакат ритуалната жена, Ясен връткаше халките и всички гости се настаняваха. Най-сетне чакането свърши. Божидарка, като шаферка, се приближи до суетящата се Снежана:
Как си? лекичко погали вече закръгления корем.
По-добре не мога! И сега се сдобрихме със свекърва ми, иначе Лилия без торта оставаше! Снежана настройваше стойката на тортата. Всичко сама трябва да правя!
Какво се случи?
Виж, докато я караха, малко я развалили отстрани… Кърши ми се сърцето три дни я лепих!
Чудо е! зад нея се изсмя Лилия.
Ей, стресна ме! Да не си ми кръстница?
Днеска не, мила! Мой ден е! Какво се ядосваш?
Ами…
Светкавично Лилия близна с пръст торта и се изсмя.
Аз бях! Не издържах! Много вкусно си я направила!
Ах, подлецо! Снежана се наду от яд.
На танц после ще ме накажеш! И Лилия вече изприпка към младоженеца.
Какво ще я правим с тая, а? Снежана въздъхна. Разбунтува!
Уморено седна.
А твоите, Божидарке?
Там, танцуват.
Добре ли си?
Да, Снежи. Добре съм.
Почваш ли да й викаш мама вече?
Срам ме е.
Глупачка! Да беше моята още първа щях да я нарека така…
Замисли се Божидарка. Гледайки как Гина се смее и танцува с Ясен, разбра, че има право. Думата “мама” наистина най-много й приляга.
Мамо…
Каза го на глас, заслуша се в себе си. Видя окото на Снежана и кимна решително:
Мамо!
