September 2025 – Page 15

**Днес пиша завладян от мисли**Кога щеше да ми кажеш? ръмжеше тъщата, дори не погледна към Георги.

Мамо, отново казваш, че трябва да ни дадеш по-големия стая! Светла ври от входната врата, без да кажа здравей.

**Дневникът ми** Моят мъж се смееше. Гласно, искрено, с тази лекота, която не бях чувала от две години.

Деветгодишно момче пристигна в болницата съвсем само, оплаквайки се от силна болка в корема.

Баба, на вас е друг отдел зашушухаха младите колеги, като видяха новата служителка. Нямаха представа

Бившият ѝ мъж я нарече празно място на събранието на бившите съученици. Но изведнъж на сцената се появи

Хайде, гало, да се справим с този юбилей! си мислех, докато се мъчех с тежките торби, пълни с продукти.

Помня, как пролетното слънце се промъкваше в прозореца, разигравайки лъчи по ново боядисаната стена.

Слушай, Серги! Имам седем дни, за да се изместиш от моят апартамент! Виктор Петров удари с юмрук по масата

В бизнес класа въздухът беше напрегнат. Пътниците хвърляха враждебни погледи към възрастната жена, която