– Včera mi nevesta opäť priviedla vnučku na víkend sťažovala sa mi suseda Emília, keď sme sa stretli
Вече съм отдавна в пенсия, в младостта си работех като детска учителка и децата много ме обичаха заради моята доброта и мек характер. Да, наистина съм много мил и състрадателен човек. Сега почиствам офиси, защото пенсията ми като учителка не стига за издръжка, и в един от офисите забелязах нов колега, който беше много тъжен.
Давид не говореше с никого, работеше постоянно и понякога го виждах да излиза през задната врата, сядаше сам и се замисляше.
Това продължи няколко месеца, докато един ден не издържах и отидох при него да поговорим. Взех стария си суичър, сложих го на стълбите и седнах до него. Започнах разговор внимателно:
– “Днес е малко хладно, казват, че парното ще пуснат след няколко дни.”
– “Не знам,” отговори той, “аз и баба ми живеем в къща с печка на дърва.”
– На колко години е твоята баба, може да сме връстнички?
Давид въздъхна дълбоко и каза, че тя е възрастна и е единственият човек, който му е останал. Бабата на Давид е много болна и той работи на две места, за да може да купи лекарствата ѝ. Скоро щяла да претърпи спешна операция, която ще струва много пари.
Днес колегите му събираха пари за рождения ден на шефа – по 10 лева, но Давид не можа да даде, просто защото не можеше да си го позволи. Сега момчето се чувства изолирано, колегите му го избягват и това много го тормози.
Изказах съчувствието си за тази ситуация, пожелах на бабата на Давид бързо възстановяване и отидох в офиса, където работи. Всички там ме познават – от години работя там.
Отидох при главния мениджър и го помолих за разговор. Христо беше душата на фирмата, знаеше всичко за всеки и излязохме в коридора да поговорим. Попитах го за Давид и защо според него винаги е в лошо настроение.
– “Кой знае, странен е, затворен тип, не знам как изобщо го взеха на работа. Не говори с никого за лични неща, само за работа. Не ходи в стола, носи храна в стари съдове. И днес отказа да даде пари за рождения ден на шефа.”
– Просто няма възможност, казах аз.
Разказах му за ситуацията на Давид. Лицето на Христо се промени, той извика колежката Мария, поговориха нещо на ухо и ми благодариха за информацията.
По-късно разбрах, че Христо организирал сред колегите събиране на средства за лечението на бабата на Давид, а също така е потърсил помощ от шефа. Шефът намери добър лекар, който пое операцията. После колегите на Давид организираха дори онлайн кампания за събиране на средства.
Давид стана видимо по-ведър. Колегите му видяха колко е общителен и весел всъщност. Операцията мина успешно, а бабата се чувстваше по-добре. По-късно почерпи всички свои колеги, директора и мен с домашен кекс, опечен от баба му в знак на благодарност.
И аз се зарадвах, че успях да помогна на момчето. Но и колегите на Давид дадоха всичко от себе си, за да му помогнат. Вече съм на пенсионна възраст, но като по-млад мъж работех като учител в детска градина. Децата много
Už mám dosť správania tvojej mamy! Podávam žiadosť o rozvod a hotovo! vyhlásila som nahlas.
Моника признава: Никога не съм искала деца – не ги харесвам, но се омъжих на 20, родих син на 30, защото така правеха всички и майка ми настояваше. Дълги години всички около мен очакваха да бъда майка, внушаваха ми, че детето осмисля живота на жената, но така и не почувствах майчинска обич – старах се, възпитах сина си сама след развода, осигурих му добро образование и работа, а сега той има семейство и две деца, но не усещам нужда да бъда част от живота им. Изпълних дълга си, чувствам се свободна и горда с постигнатото, макар всички да ме смятат за лоша майка и баба. В дневника си записвам… Признавам си, че никога не съм искал деца. Даже да си кажа честно не ги
Седмици след сватбата си, чух случайно разговор между жена ми и майка ѝ и от думите им кръвта ми застина от ужас.
Assinaturas no prédio Carlos parou diante das caixas do correio porque, no quadro do átrio onde normalmente
Жена ми чисти вкъщи, докато аз съм тук с теб, любов мояЕдин непознат ми звънна и чух гласа на съпруга
Чувал съм за тъщи, които не искат и да чуят за снаха си, но за пръв път видях майка, която отказва връзка
Sem convite Manuel Abranches segurava em sacos de medicamentos quando a vizinha do andar, dona Irene
Podpisy na poschodí Štefan sa zastavil pri poštových schránkach, pretože na tabuli, kde zvyčajne visia
