Чувал съм за тъщи, които не искат и да чуят за снаха си, но за пръв път видях майка, която отказва връзка със собствения си син. Точно на мен се падна този късмет. Майка му беше обидена:
Не ми трябва син, който спокойно гледа как ме унижават.
Въпреки че никой изобщо не я е унижавал.
Когато се запознах с жена си, тя дълго време не ме представи на майка си. Това ме устройваше напълно трудно свиквам с нови хора, притеснявам се, изчервявам се, потя се, заеквам В онези моменти човек иска да се покаже от най-добрата страна и точно от това още повече се оплита. После става по-лесно, но първите няколко пъти направо се побърквам.
Обаче като й предложих брак, срещата с бъдещата тъща стана неизбежна. Веднага ме хвана под ръка режехме салама и кашкавала, михме плодове, търкахме чинии и такива неща. Всичко уж елементарно, но аз се притеснявах, а тя с глас като камбана и свикнала да командва. Ръцете ми трепереха, рязах всичко накриво, на косъм беше да счупя чаша От първия ден бях на ръба.
Тъщата веднага разбра, че не обичам да споря, реши че нямам собствено мнение и започна да ме поучава за живота. Най-често това се случваше онази вечер, после през следващите години.
Вярно, сгреши. Като свикна с някого, всичко ми става спокойно. Първите няколко години дори не исках да споря с майката на жена ми.
Първите години от брака, тъщата идваше веднъж на две-три седмици, беше още на работа и нямаше време за повече. През кратките си визити оглеждаше обстойно дома ни какво сготвили сме, какво ядем, гледаше дали има прах и петна по прозорците. Къщурките за щастие не ровеше, но това категорично й забраних.
Не радвах се на тези проверки, но следвах съвета на мъдрата си майка да не се притеснявам. Ако идва веднъж-два пъти месечно, се търпи. На мен загуба не ми беше, тя си даваше мнението, даваше безценни съвети и тръгваше доволна. С всички се живееше мирно.
Всичко се промени, когато се роди детето ни, а тъщата излезе в пенсия. За мое голямо нещастие, двете събития съвпаднаха. Започна да идва всеки ден. Естествено, никакви намерения да ми помага с бебето. Трябваше да ме учи
Един месец поне почти ежедневно тъщата беше при нас. Не се измори да ми повтаря, че съм занемарил дома въпреки че тя всеки ден миеше подовете, за да расте бебето чисто. Каза, че храня, държа и повивам детето неправилно. Ядосваше се, че хладилникът е празен, че жена ми щяла да гладува, ако аз не сготвя нещо след работа.
И дори не си помисляше да сготви или изчисти за дъщеря си. Само седеше и раздаваше нареждания. Когато ме нарече лош баща, защото сложих на бебето памперс, от който уж щели да се изкривят краката, не издържах. Казах й, че у дома аз решавам как се гледат съпругата ми и детето, кога ще чистя и какъв препарат ще ползвам. Ако още веднъж ме нарече лош баща, само съда ще вижда внучето си.
Жена ми беше до мен, стана свидетел на целия разговор и ме подкрепи изцяло. Отдавна искаше да си поговори с нея сериозно, но аз настоявах да няма скандали. Бях казал, че когато не мога повече, тогава и аз ще го направя. Дойде този момент.
И ти нищо ли няма да й кажеш? попита тъщата.
А какво да кажа? Тя е права отвърна жена ми и ме прегърна.
Тогава тъщата се задъха, после най-накрая изсъска, че не искала дъщеря й да стои кротко, докато я унижават и излетя от апартамента.
Четиринадесет дни не се беше мяркала, нито звъня. Вчера имаше рожден ден. Жена ми искаше да й се обади сутринта да я поздрави, но тъщата не вдигна, а на смс отговори, че нищо не иска от нас, дори и поздравления.
Моята майка смята, че съм прекалил с тази категоричност, но аз и жена ми вярваме, че направихме правилното. Не виждам причина да се извиняваме на тъщата за това, че сложихме границите. Понякога, за да спасиш мира у дома, трябва да се научиш да отстояваш себе си дори това да значи да оставиш и най-близките си да се обидят.
