April 2026 – Page 72

Бях на пет-шест години, още не ходех на училище, в началото на деветдесетте, когато в нашето село се

Carta ao Pai Ó Branquinha, ó fruta! És mesmo um caso raro, tu! Nunca esperei isto de ti! Margarida largou

Život ide ďalej Kde si? To ma naozaj chceš nechať takto stáť? Katarína stála pri okne svojho bytu v Bratislave

Мириса на дома за възрастни – Знаеш ли как миришеш? На дом за стари хора. На камфор и остаряване…

Zápisky prázdneho života Želmíry Sneh už nepálil moje bosé chodidlá už som ich ani necítila.

Stratená batožina Kufor vážil inak, než by mal. Ivana to cíti už pri páse s batožinou. Zvyčajných dvanásť

Fifa Ora vejam só, toda empiriquitada! As pessoas de bem vão para o trabalho cedo, como deve ser, e aquela ali?

Пътят между Велико Търново и Русе беше почти безмълвен в късния следобед такава тишина настъпва малко

Празният живот на Деница Снегът вече не пареше босите ѝ ходила Деница спря да ги усеща. Само вятърът

Coloquei o último prato na mesa e recuei um pouco. Doze talheres, doze copos, doze guardanapos dobrados