Month: July 2026

— Вече обиколих всички, — съобщи Тамара Иванова с тон, сякаш беше направила на Яна подарък за цял живот.

— Os carregadores chegam daqui a meia hora, — diz o meu marido Rui, a esconder os olhos e a mexer nervosamente

— Хамалите ще дойдат след половин час, — извърна очи и нервно завъртя ключовете на колата, изрече мъжът ми Борис.

Milý denník, Dnes popoludní prišiel Peter domov, skrýval oči a nervózne krútil kľúčmi od auta.

– Então, Ruivo, vamos lá… – resmungou o Valter, ajeitando a trela improvisada com uma corda velha.

– No, Ryško, poďme, či čo… – zamrmlal Ján, upravujúc si domáce vôdzku z povrazu. Zapol si bundu

– Е, Ръжко, да тръгваме… – измърмори Вальо, оправяйки самоделен повод от старо въже. Той закопча

– Inês, o almoço está pronto? – a voz do Rui veio do quarto. Era uma da tarde. O Rui tinha acabado de acordar.

Спомням си, че всичко започна един обикновен ден. Борис, съпругът ми, лежеше в спалнята до обяд, а аз

Môj muž nepracuje pol roka, spí do obeda a myslí si, že ho mám živiť. Ja som dala výpoveď a hotovo.