**Един ден само за мен**
Слънцето бавно залязваше над квартала, оцветявайки облаците в меки нюанси на оранжево, обещаващи спокойна вечер. За Йордан обаче денят беше същият като всеки друг. След изтощителен ден в офиса, където документите сякаш се умножаваха, а срещите се редуваха безспирно, той мислеше само за това да стигне у дома, да вечеря и може би да гледа малко телевизия преди сън. Не беше нещастен човек, но беше свикнал с рутината, с предсказуемостта на дните, които се редуваха като броеници на безкраен броеник.
Паркира колата пред къщата си и, излизайки, веднага забеляза нещо странно. Вратата на колата на жена му, Десислава, беше отворена. Йордан намръщи чело. Десислава беше педантична, внимателна към детайлите, особено към колата, която смяташе почти за свой личен светилище. Още по-изненадан бе, когато видя и входната врата на къщата полуотворена, пропускайки струя свеж въздух, смесен с недвусмисления шум на играещи деца.
Направи няколко крачки и спря като вкопчен. Градината, обикновено подредена и грижена от Десислава и децата през уикендите, сега беше истинско бойно поле. Трите му деца Георги, на осем години; Милена, на шест; и малкият Борис, едва на четири играеха в локви кал, напълно изцапани, все още по пижами. Празните кутии от храна и опаковки бяха разхвърляни по тревата, сякаш миниатюрен торнадо беше преминал оттам. Йордан усети смесица от притеснение и недоверие.
Татко! извика Георги, като го видя. Виж какво направихме!
Милена махаше ръце, гордо показвайки купчина кал, която според нея била непобедима крепост. Борис, междувременно, се смееше на глас, плискайки се с крачетата в локвата.
Йордан огледа се, търсейки кучето им, Шаро, но го нямаше дори следа. Нито лай в далечината. Безпокойството му нарасна. Къде бе Десислава? Защо всичко беше така?
Къде е мама? попита, опитвайки се да не звучи тревожно.
Вътре отвърна Милена, без да отмести поглед от творението си.
Йордан се отправи към къщата, избягвайки опаковките и играчките. При преминаването на прага хаосът се умножи. Лампа бе паднала на пода, килимите бяха смачкани и избутани до стената. В хола телевизорът крещеше на пълна сила, пускайки анимации, а всекидневната беше море от играчки и разхвърляни дрехи.
Миризмта на храна, смесена с препарат и кал, виташе във въздуха. Йордан отиде в кухнята, където мивката преливаше от мръсни чинии, остатъци от закуска покриваха плотa, а хладилникът беше отворен на шир
