Любов и надежда
Иван кани Златка на вечеря в една елегантна италианска ресторант. Докато момичето излиза от вкъщи, пътят ѝ препречава Фани.
Казват, че само диамант може да полира диамант, казва загадъчно госпожата професор.
Извинете? Не разбирам.
Още си млада, усмихва се тя. Повярвай ми, хората не се влюбват само веднъж в живота.
Госпожо Фани, кълна се, между мен и Иван нищо не става.
Може би засега не. Но това не значи, че ще остане така. Не затваряй сърцето си, Златка. Животът знае да изненадва понякога носи най-голямото щастие точно когато не го очакваш.
Вие също ли сте?
Е Борис не беше първата ми любов, отговаря спокойно Фани, а в очите ѝ се появява сянка на спомен. Някога обичах друг. Мислех, че няма да преживея раздялата, че няма да мога да дишам без него. А после дойде Борис. Всичко се промени. Бях щастлива. Наистина щастлива. Затова ти повтарям не се затваряй. Любовта може да е по-близо, отколкото си мислиш.
Винаги смятах, че чичо Борис е бил първата ви любов
Нито той беше моята първа, нито аз неговата. Но едно мога да ти кажа: първата любов никога не се забравя.
Златка въздъхва тихо, благодари за разговора и се отдалечава към чакащата кола, в която седи Иван.
Точно след като тя си отива, на верандата се появява Елица. Гледа Фани с хладен усмивка.
Решихте ли да станете нова майка на Златка? Давате ѝ съвети за любовта, споделяте истории, за които не сте ми говорили.
Направих го за Магдалена, отговаря Фани без колебание. Защото само едно нещо може да раздели Златка и Георги завинаги.
Какво имате предвид?
Любовта на Златка към някой друг, казва тя спокойно, но твърдо.
***
Сия, разбита след разговора с Калоян, върви безцелно по средата на улицата. Лицето ѝ е бледо, очите празни сякаш не вижда света около себе си.
Не забелязва приближаващата се кола.
Писък на гуми. Удар.
Крещене, някой звъни за линейка.
Сия лежи неподвижно на асфалта. Около нея се събират минувачи. Една жена се навежда над нея, търсейки пулс.
Момиче, чуваш ли ме? Ехо?!
Няма отговор. Сия не помръдва и с милиметър.
***
Даниела се приближава до поляна в гората, където в полумрака между дърветата вече чака Асен. СилАсен я поглежда с ледена усмивка, докато тя протяга торбата с пари, но в същния момент далеч в гората се зачува писък, предвещаващ края на всичко.
