НИКОЙ НЯМА ДА ТЕ ОБИДИ

– Къде обикаляш? с груб тон попита Мартин жена си, щом тя влезе у дома.
– На работа бях.
– Днес е събота!
– И в събота работя.
– Работиш, а пари няма.
– Ти пък изобщо не работиш…
– Гледай ти да не ми държиш тон! промърмори Мартин и започна да я приближава заплашително. Я бързо да идеш до магазина! Вкъщи няма какво да се яде.
– Мартине, остават ни само четирийсет лева до заплатата. Поне ти можеше нещо да хванеш или да таксуваш с колата.
– Да не съм ти таксиджия? Радвай се изобщо, че живееш в моя апартамент! отвори вратата той. Айде, марш в магазина!
***
Сълзи се стичаха по бузите на Милена. Толкова й беше криво! Тя да не е виновна, че животът им тръгна надолу? Омъжена беше за Мартин вече четири години. В началото всичко май вървеше и нейните, и неговите родители се бяха вдигнали и им купиха двустаен апартамент. После събраха за кола, българска, стара, но колко щастливи бяха. Всичко беше записано на Мартин, уж понеже той е главата на семейството. Родителите на Милена живееха в село, но дадоха и те своя дял.
Мартин с баща си въртяха дребен семеен бизнес нищо особено, но им стигаше. Само че Мартин си внуши, че заслужава повече, и с голямата си гордост изгуби всичко. Разсърди се на баща си, скъса с него, година вече никаква работа не работеше, а чакаше някой друг да му поднесе всичко.
С Милена започна да се кара, после и да вика, ръка да вдига. Тя бачкаше шест дни в седмицата, а още не стигаха парите, а той все я караше за всичко. Даже й минаваше през ума да избяга при техните в село, ама там вече двете й по-малки сестри живееха. Не й се искаше да им се натрапва допълнително.
***
Милена излезе от входа, изтри си сълзите и тръгна към магазина не към най-близкия, там всичко беше скъпо. Избра да се разходи до друг, по-далече хем евтино, хем да не се върна веднага при Мартин.
На паркинга до един от магазините спря джип и от него излезе мъж, леко куцукайки. Видя го със страничното си зрение.
– Миленка! прозвуча познат глас, изненадан и радостен.
Обърна се рязко:
– Божидар!
Стар съученик беше. Божидар още от дете имаше трудности нещо с ръцете и краката не беше наред. Учеха от първи до единадесети заедно и, доколкото Милена помнеше, половината години той прекарваше по болници. Момчетата се майтапеха с него, но Божидар не се даваше, учеше най-добре и в класа, и в цялото училище. След всяко лечение краката и ръцете му ставаха по-добре. Ако в първи клас майка му го е носела почти на ръце, то абитуриентските балове го видяха бодър, макар и леко прегърбен.
А сега ето го слиза от лъскава кола, идва към нея радостен.
– Милена, ти ли си?! чу се увереността в гласа му. Отдавна не си се мяркала. Събирахме се преди две години, Илияна каза, че ти се обади, а ти не дойде.
– Ами… бях заета… промърмори тя неубедено което той бързо разбра.
– За магазин ли си? попита я, за да смени темата.
– Да.
– Айде заедно! И аз исках да вляза.
Хвана я и я поведе към един по-скъп супермаркет, ама Милена се смути. Той бързо разбра защо. Вгледа се в нея и без думи осъзна всичко.
– Милена…
– Не, Божидаре, в този магазин няма да вляза. Извинявай!
Изтръгна ръката си и, навела глава, тръгна към другата, малка бакалия.
***
Купи каквото й трябва, избирайки всяко левче внимателно. Излезе навън.
Божидар я чакаше до джипа си и без да се чуди я хвана за ръка, отвори вратата и твърдо каза:
Качвай се!
Милена без приказки се качи, той се намести до нея:
Разкажи ми какво става!
И тя, като малко дете с насълзен нос, му разказа всичко.
Остави го и край!
Божидаре, къде да ида? Всичко е на негово име.
Аз съм един от най-добрите адвокати в Пловдив. Няма значение на кого е записано половината е твое! изкара телефона си. Диктувай ми номера си.
Каза го неуверено, а той веднага набра и нейният телефон иззвъня.
Днес е събота. В понеделник подаваш молба за развод. Аз ще ти кажа стъпка по стъпка какво да правиш. Ще те закарам до нас. Къде живееш?
На Раковска, до пощата.
Аз пък наскоро се преместих в новата кооперация отсреща посочи към модерната сграда.
***
Спряха пред блока й. Излезе, отвори вратата от нейната страна:
Решавай, Милена! В понеделник ти звъня. Ако стане нещо през уикенда веднага ми се обади.
Божидаре, страх ме е от него!
Не се бой! усмихна й се одобрително.
***
Като влезе у дома, Мартин веднага изскочи в коридора:
Ти с кого се возиш по коли?!
Мартине, срещнах съученик.
Аз тук гладен, а тя гуляе!
Следваха грубости и удар.
Милена хвърли торбата, изплака и изхвърча на улицата. Навън се блъсна… в Божидар.
Качвай се в колата!
Отвори й вратата и потеглиха.
***
Милена се осъзна чак когато Божидар я въведе в тристайния си апартамент.
Къде ме водиш?
У дома. Тук никой не може да те нарани. Живея сам.
Телефонът й иззвъня мъжът й звънеше със заплашителен глас:
Къде се скиташ?
Отново ругатни. Божидар хвана телефона и категорично каза:
Милена подава молба за развод. Апартаментът остава на нея.
Ама ти кой си бе?
Ако продължаваш с този тон, ще се погрижа да поостанеш в ареста няколко години.
Ти за кой се мислиш, бе?
Казах ти всичко и затвори.
Милена още плачеше.
Хайде, успокой се! Отиди да се измиеш, после ще обядваме.
Докато тя беше във ваната, Божидар сложи чайник и проведе няколко разговора.
***
След един бърз чай на апетит и двамата не бяха Божидар й каза твърдо:
Идваш с мен при мъжа ти да изясним всичко!
Не искам, страх ме е…
Виж, оттук нататък ти решаваш. Всичко ще бъде така, както ти искаш.
Пред входа ги чакаше патрулка. От нея слезе млад полицай, козирува:
Господин Божидар Димитров, разположени сме на ваше разположение.
Стиснаха си ръцете, Милена седна отзад.
***
След няколко минути вече звъняха на апартамента й.
Кой е? промърмори високомерно Мартин и отвори.
Господин Мартин Илиев? попита полицайката с строг тон.
Аз съм.
Имам няколко въпроса.
Мартин изгледа злобно Милена, после ги покани вътре. Седнаха със служителката на масата, тя започна да пише протокол.
Милена, събери си документите и най-необходимото.
Гласът на Божидар беше спокоен, но за първи път отдавна се почувства защитена. До този момент само проблеми и обиди имаше ежедневно…
Изведнъж се появява един съученик, на когото винаги вярваше, че е истински приятел. Като ученички винаги си мечтаеха за принц на бял кон, а не за момчето, което накуцва, дори и много добро да е.
Събра си документите, даде ги на Божидар, той се усмихна и я погледна с топли очи. Милена машинално започна да събира дрехи и вещи, не мислеше нищо беше сигурна само, че по-зле няма да стане. За първи път усети, че някой ще я закриля.
Господин Димитров, готова съм каза полицайката.
Чудесно! Дай да поговоря с него насаме.
Седна на мястото й:
Виж, Мартине, в понеделник Милена ще подаде заявление за развод. И твоята молба трябва. Деца нямате няма да ви бавят, ще ви разведат в ГРАО. Имотите ще си разделите както се полага.
А ако не се съглася на развод? Апартаментът е мой.
Тогава Милена ще пусне искове за развод, за делба на имуществото и, най-главното, за домашно насилие. Аз съм председател на адвокатска колегия не се съмнявай в справедливостта на съда.
Ще говоря тази вечер насаме с… жена си изкриви злобно устни Мартин, всичко ще стане, както аз искам.
Кой да ти е казал, че ще сте сами?
Докато е моя жена, имам право да искам да си е в моя апартамент!
Добре, мога веднага да наредя задържане под стража за домашно насилие, а Милена да остане тук. Харесва ли ти?
Добре, нека си ходи, където иска нагло каза накрая Мартин.
Прекрасно! В понеделник ще дойда и двама ще идем заедно до ГРАО.
***
Телефонът на Милена звънна, лице й грейна. Майка й й се обаждаше. След раздялата с Мартин хич не им беше приятно на родителите не приемаха разводите, бяха живели над двайсет и пет години без скандали.
Здравей, мамо! обади се Милена весело.
Здравей, мило дете… гласът на майка й беше натъжен.
Какво става, мамо? Защо така тъжна?
Ти си радостна, гледам! Май се радваш, че се разведе с мъжа си…
Честно казано, мамо, радвам се!
Помисли си хубаво… ти ще си береш крушите.
Мамо, защо се обаждаш?
Илияна тя иска да се омъжи.
Оле, за кого?
За някакъв от града. Иска и тя като теб в града да живее. Ама той няма жилище, нищо само любов. Родителите му идваха, имат тристаен, ама още един син живее с тях. Решихме заедно да вземем едностаен, но да не правим сватба. А сестра ти ходи тъжна…
Нека живеят в моя апартамент, докато се уредят.
А ти, къде ще гледаш?
Мамо за първи път се усети радост в гласа й омъжвам се!
Е, ти не си се развела, вече…
Кълна се този път е за цял живот! Божидар се казва. Толкова много го обичам!