Чувстваше, че тук не й се радват, че трябва да тръгне отново някъде, да търси нов подслон и храна но лапите й вече не можеха да поддържат отслабналото, болно тяло
Разбираше перфектно: тук никой не я очаква. Трябва да продължи да се влачи някъде, да търси убежище, да намира препитание но лапите й вече не държаха изтощеното, болно тяло
Вяра Димитрова винаги беше отговорен човек.
В детската градина бдително следеше децата да си прибират играчките. В училище й възлагаха да проверява дежурствата. В университета беше водач на групата. На работа доброволно събираше пари за фирмените събития и подаръци за колегите. Отговорността сякаш беше вплетена в характера й.
Затова, когато съседите единодушно я избраха за домакин на входа, Вяра не се изненада. Въпреки младата си възраст се захвана с ентусиазъм.
Вяро, на четвъртия етаж Кръстеви шумят до късно, не може да се почива оплакваше й се баба Петрана, възрастната съседка.
И Вяра отиваше да урежда, говореше толкова убедително, че дори най-шумните съседи признаваха грешките си и обещаваха промяна.
Вярушка, някой просто хвърля боклука в кофата, не го носи до контейнера! въздъхваха жителите.
Вяра заставаше в засада, хващаше нарушителите и безмилостно ги излагаше. Входът им блестеше от чистота, цветната леха до вратата беше пълна с ярки цветя. Вяра беше горда с реда. Понякога спираше пред блока, за да се любува на резултата от труда си. Всичко беше както трябва. Справяше се. Умно момиче беше.
Докато един ден пред блока им не се появи едно куче
Мръсно, набръчкано, куцо, рижо кръстоска, което се доковърля до блока им и се подслони под балкона, за да прекара нощта.
Децата го забелязаха първи. Приближиха се, но майките, усещайки опасност, се уплашиха и извикаха:
Веднага назад! Може да е бясно!
Хванаха децата и прогониха нещастното животно:
Махай се! Къш! Тръгвай оттук!
Кучето се опита да стане. Не му се получи. Опита да пълзи, но дори това беше твърде много за него. Само заплака, гледайки тихо крещящите хора. Големи сълзи се стичаха от очите му.
Майките се смутиха. Изглеждаше, че ситуацията изисква решителност, но да викат животинските или полицията беше прекалено. И тогава на двора влезе Вяра единствената им надежда:
Ето го кучето! извикаха хором. Вяро, оправи го! Опасно е!
Вяра се приближи и погледна под балкона. Погледите им се срещнаха нейният строг, неговият смутен.
Кучето въздъхна, опита се отново да се отмъкне напразно. Разбра: тук няма нужда от него. Но нямаше сили нито да ходи, нито да пълзи. Жалобно зави.
Сърцето на Вяра се сви.
Изглежда, има наранена лапа каза тя високо. Трябва да го закараме при ветеринар.
Майките се погледнаха. Всички мислеха едно: Само да не ни се налага да се намесваме! след което бързо прибраха децата:
О, вече трябва да вървим! Децата трябва да спят! Хайде, Вяро, оправи го!
И оставиха момичето само с изоставеното животно.
Вяра въздъхна, провери си джоба и пресметна дали ще стигнат парите за ветеринара. Не можеше да го пренесе на ръце не само че беше мръсно, но и тежко.
Оглеждайки се за помощ, забеляза, че пред входа се завъртя стар Москвич същият, който ползваше семейство Кръстеви.
От колата изскочи Лъчезар Кръстев.
Е, ти ли си, надзирателката на целия блок? Какво нарушение си открила? кимна весело.
По-скоро ми трябва помощ отговори сериозно Вяра и посочи под балкона.
Лъчезар се наведе, видя кучето.
Твое ли е?
Разбира се, че не! възмути се Вяра. Просто трябва да му помогнем. Ветеринарят е близо, но нямаме с какво да го закараме.
Лъчезар прегледа кучето, след това своята кола и тежко въздъхна:
Познавам си Радка ще ме скара, ако разбере! Но какво не бих направил за добро дело.
Извади от багажника стара парцалка и я разстели на седалките.
Хайде, да го спасяваме! Само ако стане някаква каша, ти ме покривай!
Разбира се! обеща Вяра, след което внимателно се обърна към кучето: Хайде, малкото, ще те закараме при лекаря. Само почакай още малко.
Кучето позволи да го вдигнат, не се противопостави. Вяра го гали цялия път и го успокояваше тихо.
Ветеринарната клиника изпрати към тях млад лекар, рунтава коса и сериозно изражение. Прегледа пациента щателно, постави шина на ранената лапа и изписа лекарства.
Трябва да лежи много, има пукнатина обясни ветеринарът.
А и още е бременна? попита Вяра изненадана и веднага се почувства глупава.
Изглежда, наскоро кимна лекарът.
Но какво да правим с нея? попита момичето почти безпомощно.
Аз не мога да я взема вкъщи поклати глава Лъчезар. Радка ще ме изгони.
И аз нямам възможност добави тихо Вяра.
Трябваше спешно да намерят решение.
Да съберем всички съседи! Заедно ще измислим нещо! предложи решителен Лъчезар.
Наистина се надявам подкрепи ги ветеринарът. Между
