Борис и Ралица
Това е Ралица! Борис внезапно осъзна кой е на снимката и почти се заговори. Само преди пет минути седна да пие кафе в малко отворено заведение на булеварда и разгъна вестника.
Не, не може да бъде Раздразнено отхвърли вестника и се облегна на сламената стойка на стола. Да си спомня за нея не му харесваше веднага изплуваше цял период от живота му, студентските години, когато беше безнадеждно влюбен в тази красавица, а тя го въртеше както си поиска. Тогава завършваше ФМИ, а тя тъкмо беше постъпила свежа, красива първокурсница, трудно беше да не я забележиш. Тя веднага улови погледите му и в библиотеката намери повод да му се обърне с невинен въпрос. И така започна. В математиката се оказа поразително слаба всичките ѝ курсови работи трябваше да пише той, преди сесиите старателно ѝ подготвяше шпаргалки, но всичко беше напразно. Скоро цялото ѝ обучение се превърна в кошмар. Едва след време заподозря, че дори да е постъпила, сигурно е било срещу определени услуги. В крайна сметка ѝ омръзна всичко и в края на първия курс тя напусна университета, а заедно с това и него.
Ние сме различни хора, между нас няма да стане, аз няма да ти донеса щастие, призна честно.
Ти си добър момък, ще намериш някоя, която ти подхожда.
Така се разделиха.
А сега нейната снимка на първа страница на таблоида. Какво ли се е случило? Борис отново погледна вестника.
Статията беше за най-голямата светска сензация по това време. В София се появи млад мъж с кралска кръв от Европа отчаяно галантен и разгулен, той бързо си намери момиче, танцьорка от бар. Събитията се развиха бързо, и следващата седмица беше обявена годежна церемония в залата на луксозен хотел. Скандал с европейски мащаби! А на снимката тя, неговата Ралица, бъдеща принцеса. Да, далеч стигна неговата любов.
Ще поръчате още нещо? Борис вдигна глава, сервитьорката го гледаше с въпросен поглед.
А, разбра той, прекалил си тук, трябва да освободят масата.
Излязъл от кафенето, Борис внезапно втренчи поглед в парадния вход на хотела точно там, където щеше да се състои годежът на Ралица. Осъзна, че за втори път мислено я нарече негова. Да, дявол да го вземе, цялата му минала болка, заседнала в него като треска, изведнъж проръмжа навън. Оказа се, че не я е забравил. Без да знае защо, му се прииска да види мястото, където щеше да се случи всичко, и тръгна към хотела, влязъл в залата. Там ходеше концерт на някаква група, музика гърмеше, по сцената подскачаха леко облечени момичета с безупречни форми, а пред сцената се тълпеха хора, много от които бяха натоварени с фотоапарати и камери. Във въздуха витаеше напрежение, сякаш всички чакаха нещо, нещо очевидно се подготвяше. Всички маси бяха заети, и Борис се пробва напред, в първите редове, за да не пропусне нищо.
Изведнъж светлините в залата изгаснаха, остана само бледата илюминация на сцената. Отнякъде отдолу започнаха да се изстрелват плътни пръстени от лилав дим, които бавно се разширяваха и изпълваха пространството с прозрачна синева. Удариха барабаните, зазвуча неувядаващият хит Шизгара, по краищата на сцената се извиваха жени в танц, но центърът беше празен.
Внезапно проблясна ярка светлина, отгоре се спусна конус от лъчи, и в него се появи полупрозрачна фигура вълшебница с дълга коса до кръста, носеща развяваща се рокля в цвят на морска вълна. Борис се вгледа през дима и замръзна тя беше, неговата Ралица!
Не, не може да бъде Първо не повярва на очите си, дори погледна настрани. Тя е на прага да стане принцеса, какво ли прави тук? успокояваше се. Музиката продължаваше да гръмва.
Чакай, тя ли е? Погледна отново. Жената на сцената изглеждаше по-висока отколкото си спомняше, и нещо неуловимо в нея се бе променило като че ли художник бе добавил няколко щриха. Това вече не беше студентка, а зряла красавица. Но несъмнено беше тя!
Репортерът, стоящ най-отпред в тълпата, гледаше сцената като закован. Въпреки опита си в шоубизнеса, такова зрелище виждаше за първи път. Сутринта му се беше притекло анонимно съобщение някой го канел на сензационно шоу. Ако го пропусне, ще съжалява. Мястото и времето бяха посочени, но без подробности. И наистина не се разкайваше. Това беше сензация на сцената танцуваше бъдещата принцеса, чиито снимки изпълваха всички медии. Тази, която всеки журналист мечтаеше да интервюира. А ето я тук, на една ръка разстояние! Въртеше се под звуците на Шизгара. И, трябваше да признае, беше невероятно красива!
Но изведнъж нещо се промени. Танцът ѝ стана различен. Музиката продължаваше да звучи, но тя вече не се въртеше застана неподвижно, вдигна ръце и се изви като под ритъма на барабаните. Танц на кръста! Нещо, което си заслужаваше да се види. Светкавици бликваха, камери бръмчаха, зрителите вдигнаха телефоните си. Не можеше да пропуснеш и миг.
И тогава стана неРалица се обърна към него с мъглява усмивка, дрехата ѝ се спусна като падащо перо, а после тя изчезна, оставяйки само тихата ехо на разбитото сърце пред празната сцена.
