Красива поука… думите не стигат
Една българка, която от години живееше в студени отношения със своя съпруг, получи сърдечен пристъп. Докато беше на ръба между живота и смъртта, пред нея се появи ангел и ѝ каза, че като претегли нейните добри и лоши постъпки, още не може да влезе в Рая. Вместо това ѝ предложи да се върне на Земята за няколко дни, за да навакса с добрите дела. Тя се съгласи и се върна у дома при своя мъж, с когото дори не си разменяха думи, от години живееха в раздор.
Тя си каза наум:
Трябва да се помиря с този човек. Години наред спи на дивана, отдавна не съм му сготвила. В момента глади риза за работа ще му направя изненада.
Когато той излезе, тя изпра и изглади всичките му дрехи. Сготви любимото му ястие, украси трапезата с цветя и свещи, а върху дивана остави бележка:
Мисля, че ще ти е по-удобно да спиш в леглото, което някога беше нашето. В онова легло, където от любов ни се родиха децата. В леглото, където нощем се прегръщахме и се крихме от страховете през света. Онази любов все още ни чака там. Ако можеш да ми простиш всичките грешки ела при мен там.
Твоята съпруга
Когато написа последното изречение: Ако можеш да ми простиш всичките грешки, тя си каза:
Да не съм луда? Аз да му се извинявам? Той беше този, който се връщаше намръщен, след като го уволниха от фабриката и дълго нямаше нова работа. Аз трябваше да се оправям с парите, да търпя изблиците му. Започна да пие, не позволяваше на децата ми да играят стоеше намусен в стола. Когато му казвах, че така не може повече, викаше по мен. Разруши всичко… а сега аз да се извинявам?
В яд си скъса писмото, но тогава чу гласа на ангела:
Запомни: трябва само още няколко добри дела и ще влезеш в Рая. Иначе няма да имаш този шанс.
Замисли се:
Дали си заслужава?
И започна писмото отначало, като този път добави повече топлота:
Тогава нищо не разбирах. Не виждах колко се страхуваше, когато загуби работата си след толкова години сигурност. Сигурно ти е било много тежко. Помня мечтите ти за пенсията и плановете за двама ни трябваше да ти помогна да ги осъществиш, не да те карам да караш такси, което мразеше.
Помня нощта, когато изхвърлих твоите любовни писма и изгорих платната на картините ти. Ядосвах се, че стоиш затворен и си харчиш парите за бои или пишеш стихове за мен. Трябваше да помогна да продадем тези картини те бяха прекрасни. И аз се страхувах. И аз се чувствах защитена, само когато имаше стабилна работа. Не виждах болката ти.
Моля те, прости ми, любими мой. Обещавам, че от днес всичко ще бъде различно. Обичам те.
Твоята съпруга
Когато мъжът ѝ се прибра от работа, веднага усети промяна ухаеше на топла храна, трапезата беше украсена със свещи, звучеше любимата му музика, а на дивана бележката му.
Когато жената излезе от кухнята с поднос в ръце, забеляза съпруга си да плаче като дете. Тя остави яденето и го прегърна силно. Нямаше нужда да говорят. Заплакаха заедно. Той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото. Обичаха се с такава страст, каквато бяха усещали в първия си ден заедно.
След това вечеряха заедно, смяха се, спомняйки си смешни истории с децата си.
По-късно, докато жената миеше чиниите, през прозореца видя ангела в градината. Хукна към него със сълзи:
Моля те, ангеле, позволи ми да остана още малко. Искам да му помогна да се върне към рисуването, искам да поправя това, което съм разрушила. Обещавам ти, скоро ще е щастлив. Тогава ще тръгна с теб.
Ангелът отговори:
Няма нужда вече да те взимам никъде. Вече си в Рая. Заслужи го. Само помни какво беше адът, в който живя и че понякога Рай е много по-близо, отколкото си мислиш.
В този момент чу гласа на съпруга си от къщата:
Мила, студено е, ела да спим. Утре ще е нов ден.
Тя си помисли:
Да… благодарение на Бог, утре ще има нов ден.
Замисли се:
Ти, който се оплакваш от това, което нямаш замисли ли се колко даваш сам?
Ти, който страдаш замисли ли се колко болка причиняваш на другите?
Ти, който обвиняваш другите в незнание прецени ли себе си?
Ти, който осъждаш грешките забелязваш ли своите собствени?
Ти, който твърдиш, че си искрен приятел честен ли си първо със себе си?
Ти, който се оплакваш от липси виждаш ли колко всъщност имаш?
Ти, който критикуваш обществото направил ли си нещо, за да го подобриш?
Ти, който мечтаеш за рай с какво намаляваш ада около теб?
Ти, който се мислиш за скромен дали наистина си смирен?
Ти, който осъждаш злото разпространяваш ли доброта?
Ти, който се оплакваш от безразличие показваш ли любов?
Ти, който се страхуваш от бедност добре ли използваш това, което вече имаш?
Ти, когото бодат тръните засаждаш ли рози?
Ти, който се страхуваш от тъмното запалваш ли светлина?
Ти, който се фокусираш само върху себе си грижиш ли се за другите?
Ти, който се чувстваш малък опитваш ли се да растеш?
Ти, който се страхуваш от самота дали подаряваш присъствие на друг?
Ти, когото плаши болестта пазиш ли здравето си?
Ти, който ламтиш за мир бориш ли се срещу раздорите?
Животът ни дава втори шансове: най-важно е да ги използваме, за да открием Рая първо вътре в себе си, и да го дарим на хората край нас.
