Днес пиша с тежко сърце. Всичко започна с думите на майка ми:
Синко, помисли добре, докато не е късно! Това момче въобще не ти прилича! Твоя Радостина сигурно го е родила от бившия си и сега те прави да го отглеждаш! Аз знам!
Мамо, стига! Даниел е мой Защо винаги търсиш проблеми? Добре, отивам у дома.
Радка беше отгледала сина си сама. Между нея и Бойко отношенията бяха отлични: той никога не ѝ беше липсвал уважение, не беше я противоречил и винаги беше отличен ученик. Когато порасна, стана инженер, както искаше майка му. Сега време беше да се погрижи за сърцето му. Радка му намери годеница хубаво момиче, Иванка, дъщерята на приятелката ѝ Тонка.
Бойко и Иванка започнаха да се срещат по настояване на майка му, но чувствата никога не пламнаха. След няколко месеца се разделиха. После Бойко срещна Елена. Любовта беше бурна от първия момент той позна в нея сродна душа. Ожениха се след три месеца, към голямата мъка на Радка. Шест месеца по-късно Елена забременя. Роди се момче, Даниел. Всичко щеше да е чудесно, ако не зълвата, която мразеше снаха си. При всяка среща я критикуваше, въпреки че бяха минали четири години от сватбата:
Виж какво направи от тебе! Все изглеждаш опуснат
Мамо, не съм! Ризата се набръчка в пералнята
Седи, яж нещо! Жена ти сигурно не е сготвила нищо и ще останеш гладен.
Мамо, ще вечерям у дома. Елена готви добре.
Знам я! Кюфтета от магазина или, още по-лошо, кнедли. А Иванка вече ходи на курсове по сладкиши. Каква умница
Бойко отвръщаше колкото можеше. Игнорираше глупостите ѝ и не ги предаваше на жена си, която, между другото, беше невинна. Но Радка продължи студената война срещу снаха си. И един ден стратегията ѝ проработи
Здравей, синко Защо твоя Елена не идва никога да ме види? Винаги си сам!
Мамо, как да дойде, като я критикуваш постоянно?
Критикувам, когато има защо, вярвай ми! Докато си тук и пиеш чай, тя сигурно се вижда с бившия си. Знам с кого беше преди теб. Онзи безделник, Светлин! И детето му прилича. Родила го е преди теб, а сега ти го храниш.
Оная вечер Бойко се скара жестоко с майка си. Беше му дошло до гуша от вечните заяждания. Върна се вкъщи с лошо настроение.
Татко, татко, здравей! изтича му срещу малкото Даниел.
Здравей, синко. Как мина денят? Какво прави?
С мама ходихме на градина. Срещнахме господин Светлин. Купи ми шоколад! И сок!
Мисълта, че майка му може да е права, проникна в съзнанието на Бойко. Вечерта попита жена си:
Защо се видя с бившия си?
Бойко, случайно се срещнахме. Разхождахме се и той мина там. Поговорихме малко, после ни придружи до вкъщи.
Но защо моята жена и моят син да се прибират с него? Може би Даниел въобще не е мой, а негов?!
Бойко, какво говориш? Сериозно ли е това?
Тази вечер за първи път от сватбата им се скараха жестоко. След това караниците станаха ежедневие. Елена накрая не издържа, събра вещите си, взе сина им и се върна при родителите си в родния си град.
Последва развод, и Бойко трябваше да плаща издръжка. Беше убеден детето не е негово. Но не го оспори съдебно, просто плащаше. Радка беше най-щастлива. Започна кампания да върне сина си с идеалната снаха Иванка.
Успя. Бойко се ожени за Иванка. Но още от сватбата животът му пое крив път. Тя постоянно го критикуваше, изискваше лукс:
Виж мъжа на Румяна, вече ѝ купи втора кожена яка! Семейство Димитрови си взеха нова кола, луксозна! А аз живея като просяк в старата си зимница, карамРизата му беше мокра от сълзи, когато осъзна, че е загубил всичко заради слепата си покорност, и сега е твърде късно да оправи нещата.
