Странният сън за обижената свекърва и нейният неумел син
Свекърва ми беше дълбоко обидна, защото отказахме да приютим студентските капризи на нейния син.
С мъжа ми сме заедно вече единадесет години. Живеем в двустаен апартамент, който най-после изплатихме след години заеми и безсънни нощи. Отглеждаме осемгодишния си син, и всичко вървеше по предвидения път, докато свекърва ми не измисли една от своите брилянтни идеи, която отново разтърси нашата тишина.
Мъжът ми има по-малък брат, Борислав. Той е на седемнадесет, и да си призная, никога не сме били близки. Мъжът ми почти не го вижда разликата във възрастта е голяма. Освен това, го дразни как родителите му глезят по-малкия син, оправдават всяко негово недъгване и не го карат да положи и грам усилие.
Борислав е катастрофален ученик, на косъм да го изключат от гимназията. И все пак, всяка слаба оценка се възнаграждава нов таблет, модерни мартеници. Мъжът ми постоянно повтаря: На мене за единица щяха да ме пратят да уча цяла нощ, а на него му купуват подаръци!
Съгласна съм с него. Много пъти сме виждали Борислав да отказва дори да си подгрее храната, дори пред всички. Сяда на масата и чака родителите му да му сложат яденето, да му сервират и да съберат след него. След ядене нито благодаря, нито лека вечер. Става и си отива в стаята. Не знае къде са му чорапите, не може да си направи чай, разхвърля всичко. Всичко е на гърба на родителите му. Мъжът ми многократно се е опитвал да говори с майка си: Ще го направите напълно негоден! Но тя само си свиваше рамене: Той не е като теб. Няма твоята жилка.
Скандали, мълчаливи обиди, седмици без думи това беше резултатът от подобни разговори. Ние се опитвахме да стоим настрана. До деня, в който Борислав внезапно реши да учи в нашия град. И тогава всичко се усложни.
Свекърва ми, без и грам срам, предложи Борислав да се нанесе при нас. Явно нямало място в общежитието нямал регистрация, наемът бил скъп, и нямало да се справи сам. Вие сте семейство! Имате двустаен, място има за всички! убеждаваше ни, изпълнена с увереност.
Опитах се да обясня спокойно: в едната стая е нашата спалня, в другата на детето ни. Къде, извинете, да настаним още един възрастен? Тогава свекърва ми хвърли гениалната идея: Слагаме допълнително легло в стаята на внучето, така ще живеят заедно! В крайна сметка, нищо страшно, двамата момчета, ще станат приятели.
Но тук м
