Тържественият излаз на Маргарита Петкова
Мариела! Това не е шкембе чорба! Това е някакво неразбираемо мешано! Скъпа, отличен юрист си я се захвани с твоите дела! Остави кухнята на тези, на които това им върви повече…
Марго, не съм жена! Мариела е на ръба на плача.
Защо ли никога не ѝ се отдават дори най-обикновените ястия? Да не говорим за нещо по-сложно това изобщо не ѝ беше минавало през ума. В тяхното семейство ролите отдавна са разпределени.
Вероника домакинята, Мариела умната глава, а Светла щурата, която може всяка гаечка да завърти накъдето трябва. Така че обикновено за семейните сбирки готви Вера, а Мариела и Светла осигуряват подкрепата чистене, пазаруване, занимания с децата. Последното си е специалитет на Светла. Само тя успява да организира групировката Петкови така, че къщата на Вера традиционната трибуна на фамилията и дворът наоколо да не изглеждат накрая като след природно бедствие и да не се налага да се строят нови конструкции, докато не мине ремонт.
Децата винаги са били обичани, разглезени, но се възпитават строго. Резултатът? Може би не съвсем убедителен.
И седемте внука на баба Маргарита, на които тя е безкрайно привързана, са одрали кожата на Светла, най-малката им леля. Светла, макар че вече е майка на двама от онези, които тичат по двора като малки команчета или като някакво африканско племе, не си е променила характера. Седи тя на стъпалата, сортира сливи за компота, който баба им ще вари, и подмята дали пък да не се включи в игрите. Само строгият поглед на Вера я възпира, докато реже домати и мърмори:
Не жена, а дърт калпазанин! Светле, няма ли най-накрая да се вразумяваш? Мариела е сериозна жена, аз горе-долу. Само ти още скачаш като зайче цял живот. Децата ти гледат какво става! Станат ли по-големи, от срам ще си скрият очите!
Вера, стига де! Мариела, поглеждайки с тревога манджата, която днес готви от сутринта, бодро нахлупва капака. Имат с какво да се гордеят! Коя друга майка може да разглоби и събере всеки мотор? Можеш ли ти? Аз не. Даже манджа не мога да сваря като хората, а в залата правя чудеса. С мен също има с какво да се гордееш.
Безспорно. Всеки пък си има силата някъде.
Точно така! включва се баба Маргарита, появава се на верандата в нова рокля и високи токчета, само за изключителни случаи. Днес е точно такъв.
Как изглеждам, момичета? Подхожда ли на жена на моята възраст да отиде на среща с някого, когото не е виждала от четиридесет години?
Бабо, невероятна си! Ще го смаеш!
Недей чак до край! изправя се Маргарита с усмивка. По-скоро ми трябва да разбера защо изведнъж му притрябвах
Може заради това, че си жена! обажда се петнайсетгодишната Αναстасия, дъщеря на Вера, хруска половинка слива и се усмихва многозначително.
От този весел коментар котките се стрелват от парапета, а малкия той-териер на Вера изскимтява страшно.
Насте, ще ме умориш! Вера бърше сълзите от смях.
Марго, а какво сте имали навремето? пита Мариела и подканя децата да се вдигнат и отидат да играят назад.
О, Мариелче! Беше голяма любов! драматично въздиша Маргарита.
Колко беше голяма? На колко беше? пак Настя, с интерес.
На шестнайсет прави рамене Маргарита към Вера. Аз бях без опит, млада и глупава. На Настя това едва ли я грози. Но пък урок трябва да вземе мъжете могат да бъдат коварни.
Разкажи, моля ти се! казва Светла, И без това сега няма да си тръгне. Да седи тук и да слуша.
Настя се намества на стълбите, а зелените ѝ очи досущ като на Маргарита срещат тези на баба ѝ. Всички знаят, че между тях няма кръвна връзка, нито между Вера, Мариела и Светла, а тя е станала майка на трите сестри, след като техните родители се отиват от този свят.
Баба Маргарита поема ролята на закрилник появява се когато баща им, притиснат от скръб, почти рухва, а наследената баба ги изоставя с думите, че с толкова деца не може да се оправи.
Маргарита идва като педиатър, взема нещата в ръце, организира лекуването на малката Светла, набива канчетата на бащата, връща го към реалността, а за Вера това носи облекчение вече не ѝ се налага сама да бъда възрастната.
Машенка дълго отказва да приеме Марго, печално повтаря: Искам си мама! Вера не издържа, избухва и по свой начин обяснява тежките новини. Марго ги взема на ръце и казва:
Мама вече я няма. Но аз съм тук. Майка не мога, но приятел да! И няма да ви оставя.
Постепенно намират опора в нея. Година по-късно, баща им загива трагично и Маргарита ги осиновява. Напуска поликлиниката, започва работа в две частни клиники, взима прашки от съдбата, възпитава три момичета и ги подкрепя, независимо колко различни са мечтите им.
На Мариела урежда прослушване в театъра, дори тя да се отказва от артистичната мечта впоследствие. На Светла купува мотор и оборудване, дори продава вилата си да ѝ сбъдне мечтата си и намира каскадьор, да я научи. За Вера просто е опора прегръща я и ѝ шепне: Издишай, малката. Аз съм тук.
Така минават години, животът върви спокойно, докато един ден телефонът иззвънява с глас от миналото. Маргарита пуска чашата с чай, сяда на креслото, обажда се на Вера и в паника обяснява: Май съм полудяла!
Вера и Светла тичат веднага. Маргарита едва казва:
Мога ли да отида на среща?
Дочуват се възгласи, смях, Настя бяга да сложи чай, учебниците по математика остават за после. Бабата иска среща това е уникално!
След дни всички са събрани у Вера, Маргарита драматично разказва за първата си любов, предателството на съседката и избора да се откаже от чувствата защото жената, която обича истински, мисли и за щастието на мъжа. Такава любов изисква саможертва. Настя попива мъдростите, слуша с наведена глава.
Сълзи се стичат по лицето на баба ѝ. Настя бързо я прегръща, бърше влага от бузите:
Не плачи, бабо! Съвсем ще се разплачеш и гримът ще се размаже!
Маргарита се усмихва:
Вярно, време е да се подготвя! Все пак тържествен излаз! Нищо не се случва случайно
Всички я изпращат тихо. Куртките миришат на компот и печено, къщата утихва.
След няколко часа кола спира пред портата, излиза възрастен мъж с модна каскета, пита да види г-жа Петкова. Вера го посреща, научава кой е, преглъща смеха си. Оказва се това е първата любов на баба им.
Да не бързам прекалено, но просто не издържах да чакам усмихва се кротко той.
В същия момент на верандата се появява Маргарита с черни стрели за очи, лепнати от внучките ѝ с перманентен маркер, с прическа като културен паметник, украсена с безброй фиби и цветя. Вера и сестрите прихват в смях. Котката бяга да се крие, кучето вие в ужас.
Шааапка! подсмива се Вера, когато мъжът вади каскета
Всички се смеят, а гостът още по-сърдечно.
Някога имах буйна коса, сега само спомени! Радвам се да те видя, Марго!
Маргарита се опомня от недоспиването, бяга към банята да изтрие шедьовъра на внуците, а по-късно цялото семейство се събира под асмата за топла вечер и ново начало още една глава в живота им започва.
И всички се съгласяват добрите хора никога не са излишни.
А ако човекът, който дойде при тях, преживее без да избяга цялото това представление, май наистина може да му се доверят да пази тяхната Маргарита, която обедини семейството им.
Времето ще покаже. Важното е да се даде шанс на исканото от сърце, нали сестрите това разбират от погледите и на новодошлия, и на баба си.
Вера поднася поредната чаша чай на мачехата си, прегръща я за миг и шепти:
Не се страхувай, Марго! Насреща сме пробвай!
