Някои чудатости в семейството на Олга Красимира
Олга излезе с кучето пак…
Боже, какво е направила с животното този път? Ха, виж го, опашката на Чара пак е боядисана! Не е вече лилава, а розова! Виж го как я развява!
А бе, какво да се прави, момичето си е особняк… Ама поне е добро и почтено! Намери ми сега друга такава! Баба ѝ боледуваше, а Оля излизаше от болницата само, за да хване нов автобус. Все летеше насам-натам, забравила за собствената си младост…
Така ли! Само вчера я гледах как един напет младеж я оставяше пред блока с колата си.
Може да беше таксиметров шофьор!
О, да бе! Откога таксиджии целуват ръце на момичетата?
Сериозно ли?!
Разбира се! Казвам ти, нашата Олга скоро ще мине под венчило!
Е, хубаво щом е така! Баба ѝ ще се зарадва. Какво момиче е отгледала! Умна, красива, свястна… Само професията ѝ да беше нещо друго, щеше да е съвсем идеална!
Какво не ти харесва в това, че Олга е следовател?
Следовател?! Това работа ли е за момиче?
Не ми ги разправяй тези, ей! Колко от младите уважават закона като баба ѝ? Дето по вестници писаха за Оля, и по телевизията дори я хвалеха! А ти ми разправяш…
Аз… нищо не казвам! Да ѝ върви, както си знае! Че още от малка си беше шарена. Помниш ли я?
Как да не помня! Цялата баба си!
Тъкмо върху пейката пред блока бабите си бъбрят за Олга, тя минава покрай тях, поздравява ги с шарена усмивка и изведнъж хуква след Чара, която скача бодро по заледената алея и развява своята розова опашка.
Ха! Виж я сега! Къде отиде?
На автогарата да посреща сестра си! Катерина пристига днес.
Откъде знаеш?
Ми тя, Оля, ми каза… Я гледай, такси дойде!
От таксито слиза висока стройна млада жена, без да каже и дума, прегръща усмихната Оля, а после подсвирква на кучето.
Оля! Пак ли с боядисаното животно удряш на смях блока?
Ей, ама красиво е стана! Любимият нюанс на баба!
Много ми липсваше, смешна моя сестро!
Оля пак обгръща Катя и се засмива от сърце.
Че Оля Красимира е леко… шарена глава, го знае всичко в квартала. Особености прояви още от малка, от златните години на детството. Момиченце с тънички плитки, по чиито краища още баба ѝ връзваше старомодни пухкави панделки, поздравяваше всички по съседски и се хилише през всичките си малко криви зъбки, докато приемният дядо не ги оправи.
След усмивката неизменно питаше:
Как сте днес, добре ли сте?
Но много скоро даже тези със спокойна съвест избягваха да ѝ отговарят, защото…
Оля беше палава бъбрива като радио. На вид нищо притеснително; я, дрънка детето, кой му вярва! Но… Олга умееше да комбинира чутото и видяното и да го изтръска тъкмо на правилния човек този, когото новината най-много тресеше.
Лельо Таня, докато бяхте на работа, чичо Сенчо отиде с цветя у леля Ирина от седемнадесети апартамент. Същите жълти, дето и на вас носи. Аз помолих да душна цветята, а той вика, “Не може!” И при леля Ира влезе. Защо на нея може, пък на мен не?
Таня, която донякъде вярваше на мъжа си, после току гледаше подозрително Олга и ускоряваше крачка да се размине с майка ѝ, без да я поздрави.
Олга, защо питаш леля Таня? Тя теб не те е питала! баба ѝ се дръпва, но не ѝ обяснява защо това е лошо.
Оля се сърди. Не разбира, къде сбърка. Не е казала нещо лошо, или?
Хем ѝ тежи, че баба ѝ вече не ѝ обяснява като хората. Става мълчалива и студена, като паметника на площада в центъра, където Олга обичаше да се разхожда. Стиска я за ръка твърдо, мълчи като гранит и само хвърля по някой строг поглед ясно е, че днес от вафли и дума няма да излезе.
Оля не е въодушевена, разбира се. Сърди се, докато не ѝ хрумне, че паметникът на площада поне го нацелват гълъбите, а баба ѝ не. И косата ѝ никога не прилича на лъскавата, гола глава на вожда.
За вожда ѝ обясни новият дядо, който страшно се забавляваше да си приказват глупости.
А защо Ленин е плешив? пита Оля, цвърча от слънцето.
Много се е ядосвал! по своему сериозен, дядото никога не увърта.
Ядосвал?! Много работа е имал… Да не е бил зъболекар като теб?
Оля си представя паметника в дядовата клиника та той няма да се събере, ще се наведе като охлюв. А децата пищят в коридора като гледат кръглата глава, цапната от гълъби, и чуват дядо:
Следващият!
Дядото се смее, а на Оля хич не ѝ е смешно.
Защо се смееш? Хубав пример ли си, а?
Защо?
Приличаш на коня на Будьони, като се кикотиш така. По-скромно трябва!
Дядото винаги ѝ купува тайно сладолед на връщане от площада, като извинение за изблика на смях, защото баба ѝ забранява сладкиши преди обяд. Само, че на дядо заповедите на баба му минават покрай ушите…
Ако кажеш на баба, че съм ти дал сладолед, няма да ми прости!
Ще има скандал ли?
О, да! Ти знаеш, че тя обича реда над всичко!
Ти не се подчиняваш!
Аз съм мъж! Какъв мъж ще съм, ако слушам жена си?
Тогава, може ли да кажем за сладоледа? пита тя хитро.
Не, това е друго! Не е редно да дразниш жената.
Дядо, ти си страхлив, а?
Не съм страхлив, просто уморен. Предпочитам лека кавга пред голям скандал.
Как така?
Питайте баба си, хахаха!
Последният истински дядо в живота на Олга дойде като подарък за Нова година. Баба бе вдовица, а родителите ѝ археолози. Пътуваха ту насам, ту натам и оставиха Оля при баба. Всеки мислеше, че така детето ще расте здраво.
Оля беше на година, когато се появи приемният дядо. Баба категорично казваше: Имаш си двама дядовци родният, като на всички деца, и приемният само твой! Така реши, че детето само ще разбере кой ѝ е по-скъп.
И така стана. Виждаше и другия дядо, ама най-много си обичаше този, който беше готов да даде живота си за баба ѝ и за нея.
Оля не ходеше на детска градина боледуваше често, а баба ѝ опита няколко пъти, но после се отказа. Гледаха да прекарват лятото на вилата, където, между котките и лешниците, имаше куп деца. Сприятелиха се веднага. Никой друг не ѝ правеше проблеми, нито боледуваше, и цял ден бяха навън под боровете. Там паколи, четяха книги, играха и посрещаха гости.
От приятели не липсваха, но истински близка стана Катерина. Катя не приличаше много на Оля малко нахална, малко мръсновата, твърде волева. Баба ѝ Любка, още като загуби семейството си, се постара Катя да бъде не сама, а при хора, които да се грижат за нея като свое дете.
Катя беше внучка на стар приятел от службата на баба. Когато той остана вдовец, болен и съкрушен след нещастие, Любка успя да го убеди да дойдат на вилата. Двете момичета станаха неразделни.
Вече пораснали, Катя учеше Оля кога трябва да замълчи и кога може спокойно да пита. Именно тя насочи Олиното любопитство и наблюдателност в полза на истината и справедливостта.
Слушай, с твоето око за детайла, сигурно ше станеш добър следовател, макар дядо щеше да каже, че това е ‘кучешка работа’.
Тогава ще стана следовател! Поне един да е с добро сърце!
И Оля наистина стана такава не ѝ пукаше, че съседите се подсмихваха, или ѝ викат странна. Винаги до нея стояха хора, които я обичаха и ѝ вярваха. А когато имаш зад гърба си любовта на своите, няма нещо, което да не успееш!
И баба беше винаги там с ръце на кръста, строги вежди и пак с вечното си:
Олга, закуси ли днес? Не?! Недопустимо! Ти се смей, Катерина! Сигурно и ти нищо не си хапнала! Айде на масата! На, и ти, Петре, остави Чара и изми ръцете! Горкото животно, замисли се за него! Какво му е нужно на кучето розовата опашка? Да се забавляваш? Айде стига, марш на масата, че супата изстива!
