Условно наклонение
Предложение? Той ти е направил предложение? Вале, ти луда ли си?! Какво има да му мислиш?!
Поли, не е толкова просто…
Какво тук е сложно, бе? Поля захвърля якето си на стола и сяда срещу сестра си. Ох, едва дойдох! Имам само половин час! После водя Емчо на карате, а Калина на танци.
Поли, детето скоро навършва шест. Още ли ще го наричаш Емчо?
Да се радва, че така го галя! Представяш ли си вчера се прибира от градина и заяви, че е влюбен! В Лили от съседния вход! Казва, че ще се жени. Как ти се струва?
Нормално е, перфектно за твоя син. Ако се замислим за теб навремето
Ама ти с мен не се сравнявай! Спомняш ли си каква драма беше у нас, когато казах, че ще се женя? Поля се разсмива. На колко бях тогава? Петнайсет?
Четиринайсет! И майка едва не получи инфаркт! Мамо, решила съм всичко!. А твоя Павел изобщо не те поглеждаше тогава, но това не те спря.
И какво? На края стана мой мъж, а аз се изплащах с домашната работа заради тази приумица. Майка ме накара една година да мия чиниите у дома! Голяма работа! По-добре да ме беше оставила без излизане!
Ей, теб да те ограничиш И майка винаги знаеше, че няма да направиш глупости всичко друго беше само показно. Колкото и да се правеше!
Особено когато ставаше дума за теб! Спомняш ли си как се биехме като деца? Не можех да те търпя уж! Вале-мис, а Поли живак!
Майка никога не е говорила така.
Но баба се стараеше за всички! Все казваше, че ще занеса тайно внуче в полата й. Е, какво излезе?!
Е, аз пък корона за добродетел не нося…
Валя отмества чашката си и въздъхва.
Вале… Поля се навежда към сестра си и й хваща ръката. Какво ти е?
Поли, страх ме е…
Ама от какво бе?! Най-накрая срещаш свестен мъж и сега ще се плашиш? Какво не е наред?
Имам чувството, че няма да приеме Емо
Поля се намръщва.
Защо мислиш така?
Просто е, Поли. Вчера, след розите и това пръстенче, ме помоли да оставя сина при майка ми за известно време
Валя се заглежда през прозореца, върти пръстена по ръката си.
Пръстенът беше красив и скъп.
Иначе и не можеше да бъде Киро, любимият на Валя, винаги е бил щедър. Заможен бизнесмен, спортист, меломан, и голям ухажор, той някак неусетно стана сериозен, след като срещна Валя, реши, че тя заслужава най-доброто и не пести от нищо, както го е учила майка му:
Сине, една жена ще стои до теб и в трудности, ако обича, но два пъти ще помисли, ако нямаш желание, а имаш възможност да й дадеш нещо. Не я съдете зле. Щом те вижда като човек до живот, първата й мисъл ще е: Щом за мен не дава, за детето ще даде ли?.
Но, мамо, защо да мисли така? Какво общо има детето?
Сине, приказката за бедната Елза помниш ли? Повечето жени сме си малко Елзи. Това ни е дадено от Господ да мислим напред. Може не всеки път да е полезно, но онази, която гледа в бъдещето, рядко изпада от живота.
Киро винаги помнеше думите на майка си. Та как няма тя сама, след като я изгони баща му заради друга, изправи се с бебе на ръце и започна от нулата. Наталия не се върна в селото при родителите, макар да нямаше нищо в градa. Учи, работеше всякаква работа, мина през общежитието, докато не се стъпи на крака. Омъжи се по сметка за Алексей Петров, стар професор, заради сина; животът се нареди.
Алексей нямаше деца и бързо се привърза към Киро, а със спокойно старческо достойнство предложи на Наталия законно да се погрижи за нея и детето. Тя прие; не за себе си, а за Киро.
След време Наталия завърши университет, основа фирма за почистване и кетъринг, бизнесът потръгна, а Киро живeеше спокойно Алексей всичко му даде, а истинският му баща не се интересуваше.
Като порасна Киро разбра истината, но майка му беше права: Алексей го обичаше повече от всяка кръвна връзка дом, сигурност и свобода от обида и гняв срещу света.
Времето мина, но Киро все не намираше жена за себе си.
Киро, много манджи си опитвал, но всичко в количката, а ти още на пазара! търпи се Наталия. Беше ли някоя, която да ти е по сърце?
Много, мамо! Албена, Лидия чудесни, но не мои. Едната само кариера, другата страхотна, но не я обичам…
Значи всичко и ясно.
Затова, появата на Валя я радва много и детето не я притеснява.
Киро, готов ли си за такава отговорност?
Мамо, ти ли питаш това?! Знаеш как си ме гледала ти.
А, ами детето? Ще те приеме ли?
Все едно си дете! Спечели първо него, после майката
Киро послуша съвета и така се стига до днешната дилема. Валя седи с Поля в любимото кафене и мисли любовта е любов, но не може да живее с човек, който не приема сина й.
Поля помисли, но не се въздържа:
Ти какво каза? пита настоятелно тя.
Кой? Валя се сепва.
Киро, кой друг! Защо поиска детето да отиде при родителите ти?
Нищо по същество. Просто помоли няколко дни след сватбата Емо да е при баба и дядо.
Валя нервно запраща лъжичката на масата. Официантът поглежда, но Поля го отпраща с ръка. После глези челото на сестра си с лъжицата, както на младини.
Ай! Валя смутено се хваща за главата.
Нищо няма да ти стане! Навик ми е!
Поли, какви ги вършиш! Не сме вече деца!
Така е, но май нататък се развиваш по същия сценарий… Спомни си с Никола. Ако беше казала поне на мен за връзката ви, нямаше да тежи всичко само на теб.
Да, няма смисъл да премислям миналото…
Но никога не се научи да говориш открито.
Валя стене, отмества лъжичката.
Може и да си права
Не може, а съм си. Напомни ли ти как Емо се появи?
Не е нужно! Аз помня.
Таткото на Емо, Никола, беше шоуменът в класа. Валя цял живот се въртеше около огледалото сутрин, за да я забележи. На бала той я задърпа за ръка към дома, знаейки, че няма кой да им попречи. Валя се съгласи после сами не можеше да си обясни защо. Покрита, изчела много, а не посмя ни на майка, ни на сестра.
Една вечер Поля организира момчетата, прибра се и прегърна Валя, която не разбра нищо.
Вале, не се бой, изпускай! Той си получи заслуженото.
Кой, Поли?! изкрещява Валя, припада, а майка им притичва в стаята.
Валя се свестява, майка й плаче и я милва.
Защо мълча, дете? Лесно ли ти е така?
Следват сълзи, после Поля, а накрая баща им:
Каква драма сте, ей! Радвайте се ще си имаме внук, или внучка. Юнаци ми трябват!
Тогава Валя усеща най-голямата си благодарност ножовете са въздържани, семейството приема всичко и така Емо пораства без класически мама и тате, но сред топлина и подкрепа. Валя завършва, започва работа и осигурява всичко за сина си.
Сега, когато Киро се появява, тя не смее да жертва бъдещето на Емо заради чувства. Втори път вече не смее да рискува, семейната подкрепа й е дала всичко.
Поли забелязва колебанията й, поръчва отново любимите еклери.
Учи се да говориш, Вале. Киро не е случаен човек. Просто го питай защо това за Емо. Елементарно е!
Да питам? Просто да питам?
Да, Вале. Сега!
Поля й грабва телефона, подава й го.
Обади му се!
Поли, сега е на среща…
Да видим колко значиш за него!
Ама така не е редно!
Не, това са глупости. Не искаш да звъниш напиши.
Какво ще си помисли?
Това е важно ли? С неговия пръстен си на ръката, нали? Значи си на път. Как ще градиш живот с човек, на когото не можеш да зададеш основен въпрос? Докога все ще е ако направя така, а ако беше иначе… Ясно определи какво искаш!
Дано знаех какво искам… Валя е на ръба на сълзите, но взима телефона.
Проста работа, питаш и готово.
Още преди да свали поглед, получава съобщение бърза усмивка, облекчение.
Разбра ли сега? Поля намига и хвърля поглед на часовника. Закъснях! На някой му се пада море, на друг житейски ангажименти. Усмихни се, сестро! Всичко ще се нареди! Киро мисли правилно седмица двамата, после всички заедно. Не си само майка, но и жена. Знаеш ли, и завиждам малко Павел никога нямаше да се сети за такова нещо. Айде, ще звънна. И с Емо поговори не мисля, че ще има нещо против да вика Киро татко.
Мислиш ли?
Сигурна съм! Само никому не съм казала!
Поля грабва якето, на вратата намига, показва език и се почуква по слепоочието мисли, значи!
Валя мисли.
И резултатът е ясен.
Три години по-късно Емо ще поеме от ръцете на Киро новородената си сестричка, ще кимне благодарно на втория си баща:
Емо, полека! Валя неспокойно пристъпва, но Киро я спира, прегръща и й шепне:
Не се плаши, всичко е наред. Нали, синко?
Обиждаш ме, тате! Емо повдига нежно коприненото одеялце, избор на което двамата с Киро са мислили с дни, и се усмихва. Мамо, много е хубава!
