Твоитите банички никой няма да ги яде, прошипва свекървата. За една година тя видя опашка пред моя ресторант, където чакаше и мъжът й.
И какви са тия глупости?
Гласът на Радка Илиева удари като шамар, въпреки че беше тих. Тя стоеше на прага на кухнята ми, кръстосала ръце, с тънки свити устни.
Току що бях извадила от фурната горещ тава. Въздухът се изпълни с аромат на подправки, кашкавал и румено тесто. Първите ми пробни банички със спанак и сирене. Малката ми надежда.
Реших да опитам, Радка Илиева. Да правя нещо, което ми харесва.
Тя влезе бавно, погледът й се плъзгаше по безупречната чистота, но изражението й беше като на влизаща в мръсен бар.
Харесва ти? Тебе те уволниха от прилична работа като финансов анализатор, а на теб ти е приятно да се вайкаш с брашно? Кирил ми разказа всичко.
Думите й бяха като дребни, но остри иглички. Уволниха не съвсем така. Скратиха целия отдел. Криза. Но в устата й звучеше като позор, като доказателство за моята безпомощност.
Това е шанс да започна нещо свое, отвърнах тихо, но упорито, дори за себе си неочаквано.
Радка Илиева взе една баничка с два пръста, сякаш беше мъртва мишка. Поднесе я към остри
