Животът с главата надолу
Георги се прибра към разсъмване. Деси не си легна цялата нощ. Седяше на кухненския прозорец и гледаше как нощта се разпада над полето, мъгливите къдрици се разбягват на всички страни. Мислеше си къде отиде любовта й с Георги?
“Ама ние бяхме влюбени наистина! Разхождахме се до късно извън село, тичахме из полето и берехме равнец. След училище даже работихме заедно на фермата. И Георги никога не мислеше за пари, дори от родното си място не искаше да се маха”, размишляваше Деси.
Още от вечерта беше решила да напусне дома. Свекърва й лягаше рано.
“Даже не знам как да й кажа, че си тръгвам. Тя е злато човече, винаги ме наричаше щерка. Ама къде да отида?” – тревожеше се тя.
Деси беше твърдо решена да избяга от мъжа си. Причината за скандалите и обидите беше неговият хазарт – проиграваше всички пари. Жена му отначало не знаеше, не подозираше и не можеше да проумее какво става с Георги.
Мъжът стана зъл, раздразнителен, крещеше, изискваше пари. Често отиваше до околийския център, дори през уикенда. Деси вече си мислеше, че е намерил друга, но като го наблюдаваше, разбра – не става дума за жена, тук има нещо друго.
“Отивам по работа в околията”, казваше той, приготвяйки се в събота.
“Ей, ти и в неделя ли работиш?” – питаше жена му, подозирайки нещо…
Всичко се разкри случайно. Един уикенд отишли да продават мляко, сметана и няколко заека на пазара. Продали бързо, а Георги каза:
“Дай ми парите, не се стискай! Трябва да купя акумулятор за колата – колко излезе?”
Деси му даде по-голямата част, а самата тя отиде в магазина да купи нещо за дома, щом вече бяха в градчето. Големият магазин беше до пазара, и докато излизаше, видя срещу улицата мъжа си да излиза от някаква сграда, сякаш от мазето. Погледна табелата – и светна й! Мъжът й беше хазартен. За това вече беше чувала в село – някои жени се оплакваха, че мъжете им пропиляват всичко.
“Неужели моя Гошо се е запалил по тези работи? Боже опази! От друга страна – какво друго ще прави там? Сега ми стана ясно къде отиват парите ни. Стана звяр, даже на майка си вика, да не говорим за мен. Започна да пие, прибира се късно…”
Георги я забеляза.
“Значи ето какво правиш?” – го запита тя право в очите. “А аз си чупях главата какво ти става. Сега знам. Разбери – ще те напусна, ако не спреш да си пропиляваш парите. Не ми трябват твоите милиони. Никога не съм се къпала в злато и не ме е страхотна. Искам спокоен живот…”
“Заплаши ме! Давай, бягай на четирите страни! Аз пак ще спечеля, после ще ревеш, че си тръгнала…” – крещеше той на цялата улица.
“Не се притеснявай, ще се приберем и ще си взема вещите”, отвърна твърдо тя.
На следващия ден, без свекърва й да разбере, събра си нещата. Не знаеше как да й каже, че ги напуска, а и майка му нямаше представа какво върши сина й.
“Как ще го понесе с характера си…” – мислеше Деси. “Добре, че нямаме деца с Георги. Видиш ли, Бог не иска все още. И се разболях тежко онзи път, но докторката каза, че ще се оправя. За свекърва ми е мъчно, ама аз даже не знам къде да отида. Баща ми, след като майка ми почина, брат ми го взе в другото село, а къщата продадоха. Може да отида при тях, ама къде? Има три деца…”
И при приятелки не искаше да отива – всички бяха омъжени.
“Приятелство приятелство, ама неомъжена жена в къщата никой не я търси, още повече хубава”, усмихна се горчиво Деси.
Така премина цялата нощ в размисли, без да знае как да обясни на свекърва си. И тогава внезапно осъзна откъде идва лошият навик на Георги.
“Стой! Стамен е виновен – бившият ни съученик. Точно така, те шепнеха дълго с мъжа ми, когато Стамен дойде на гости.”
Стамен беше избягал от селото веднага след училище, нищо не се чуваше за него, после всички го забравиха. Докато един ден не се появи с лъскава кола и дойде при Георги – в училище бяха приятели. Облечен скъпо, явно имаше пари, макар да не донесе никакви подаръци – влезе с празни ръце.
Деси нареди масата бързо – просто, но вкусно, а Стамен си носеше носа нагоре.
“Какво ядете тук? Картофи, патка, яйца, домашен хляб… А аз в града поръчвам от ресторанти, всеки път различно, понякога суши.”
“Стамен, да запалим банята”, предложи Георги.
“Добре де… макар че вашата селска баня си е такова-такова. В града всички ходят на сауни. И момичета има – ех, веселие…”
На Деси не й харесваше Стамен – нито говорите му, нито наглостта. И в училище беше такъв. Сега имаше пари и стана още по-противен. А после, излизайки във двора, чу как “учей” мъжа й на живота:
“Защо толкова ти се щеше да се жениш, Георги? Ето, аз не съм женен и всяка втора нощ с друга. Парички и такива работи…”
“Къде си се наредил толкова добре? Може и мене да ме поканиш. Уморен съм от мизерия – от заплата до заплата…”, говореше Георги.
Деси поклати глава и не слуша повече – знаеше, че мъжът й сънува как да заб
