ЛИДА
Сергей Василев внимателно огледа панталоните и ризата си и ядосано ги захвърли обратно на креслото.
Как изобщо мога да тръгна така?! Панталоните измачкани, нямаше и следа от ръба, на дупето лъщят, а отгоре на всичко, след последните месеци бе свалил най-малко пет килограма и сега му висяха като торба. А ризата? Да не говорим от синя бе станала някаква мърлява, маншетите бяха протрити, яката мека и без вид срамота! Лида в такава риза не би го пуснала и до селския магазин, а сега той с нея трябваше да ходи в университета, да чете лекции на доцентски курс. Никога облеклото не му беше занимавало ума, но винаги изглеждаше не просто прилично, ами направо изтупан. А сега?!
Преди дори не усещаше кога се сменяха ризите и костюмите, как в гардероба се появяваха нови сака, вратовръзки, каскети и лачени обувки, достатъчно беше да пъхне ръка в шкафа или просто да каже на Лида, че утре има важно събитие…
Ех, Лидо, какво направи, кого ми остави Не очаквах такава изневяра! И млада беше почти с десет години, никога сериозно не боледуваше, и този път нищо не предвещаваше Няколко дни температура и един тъп кашел. Дори и тогава не би отишла на лекар, щеше да си смеси някоя билка, но трябваше да извади санитарната книжка преди новата учебна година. И отиде с другите учителки в поликлиниката.
По-скоро формалност беше, и поликлиниката обикновена градска в нашия “край”, а само че оттам директно я пратиха в болница и всичко се завъртя като в лош сън, докато на Нова година не свърши съвсем. Сергей Василев с ума си разбираше, но поликлиниката някак си намрази, като че ли тя беше убила Лида, макар точно там всъщност навреме са забелязали Но човешкото сърце търси винаги виновни, и той, като дете, си мислеше щом започна от тях, те са виновни.
С Лида се запознаха, когато той като докторант втора година водеше семинари по интегрално смятане, а първокурсничка Лида се оказа сред студентките му. Дори си беше странно досега винаги го привличаха шумни, хубави, самоуверени момичета, а тя бе цяло детенце с румени от студа бузи, лунички даже през февруари и мънички пухкави пръстчета с изгризани нокти, целите в петна мастило. И именно те го плениха!
Толкова се умиляваше, че не разбра кога се привърза и започна да я изпраща, да ходи у тях, да помага на баба ѝ да правят баница. След това вече всичко беше решено ожени се! И въпреки че през следващите четиридесет години, Лида стана двойна на обем, отряза плитките си, пушеше по две кутии на ден и стана зам.-директор на математическа гимназия, Сергей Василев все виждаше онези детски ръце и изядени нокти и му се свиваше сърцето други не искаше.
Това, разбира се, не направи живота им идилия. За четиридесет години какво ли не стана. Сергей Василев имаше грехове пред Лида десетина дребни и два сериозни, даже си тръгваше за известно време. И Лида не остана по-назад цели три години имаше срещи с директора на фабриката, която шефстваше над училището. Но двете дъщери ги държаха, като котви през всички бури.
И тук животът се оказа несправедлив първо бяха бедни и живееха един върху друг, после децата малки, цялата им дейност беше между музикалното, изобразителното и общообразователното училище, фигурното пързаляне и безкрайните детски болести. А сега жилището голямо, момичетата пораснаха, живеят отделно, собствен живот си имат, даже внуци рядко се виждат на празници и точно когато можеха да се радват на живота, Лида направи това… И без никаква инструкция как да продължи.
Сергей Василев толкова не беше очаквал такава загуба, че дълго не осъзна какво се е случило. Даже на помените се държа така, сякаш е юбилей, а не опело. Всички забелязаха това, решиха, че скръбта му е малка, нямаше нужда от специално съчувствие. Напразно. Той всъщност осъзна загубата едва три месеца по-късно, когато дойде пролетта. И тогава рухна отслабна, потъна в тъга и не можеше да издържа сам вкъщи.
Колкото до това да се сближи с дъщерите беше невъзможно: едната постоянно пътуваше по света с природозащитниците, ту спасяваше делфини, ту наблюдаваше прелетни птици, а другата беше потънала в семейството си и изцяло внука там за баща място нямаше. И Сергей Василев започна да ходи по гости на приятели.
За гостуване дори трудно можеше да се нарече: отиваше призори, ядеше ненаситно, дремеше в креслото, пиеше мълком чай с курабии или бисквити, посипвайки всичко с трохи, и седеше, докато стане неудобно да остава повече, и чак тогава се прибираше за да дойде пак утре или вдругиден.
Вкъщи почти не ядеше макар 40 години бе главният готвач у дома за себе си сам готвенето нямаше смисъл. Видимо беше посърнал, оредял, остарял някак, та приятелите се разтревожиха и заключиха, че спешно трябва да се ожени.
И дойде денят, в който отново трябваше да иде на театър с някоя Анна Константинова. Нищо нямаше да се получи. И с Лида понякога ходеше на театър само заради нея. За него това бе фалш, скука и най-често бездарие. Ала Лида гледаше сцената възторжено, пазеше програмите, десетки пъти професорът трябваше да препредава пиесата по нейно желание та не можеше да ѝ откаже.
А сега уж грижовните приятели вече за кой ли път му тикат билети, а той се тегли с насила с непознати дами из кишавия сняг на глупави постановки, седи с болен кръст в стегнати обувки по три часа, стиска зъби от парфюми и в антракта почерпва дамите със сок и вкиснали пасти и само си мечтае да се прибере, да зарови лице в възглавницата, която още мирише на Лида или си въобразява. Не искаше да излага приятелите си и приемаше. А и умът му знаеше не може сам да живее, макар че неясно защо изобщо да живее по-нататък.
Днес Анна Константинова се оказа доста млада и чаровна жена. Сергей Василев дори си помисли, че преди десет години тя би била точно неговият тип. Тя бе с петнадесет години по-млада от него, дребничка, поддържана, умна и много общителна.
До нея той се почувства още по-стар и овехтял. Но тя явно демонстрираше интереса си към него, сипеше предложения за уикенда.
И представлението си струваше понеже беше късо и без антракт. След него трябваше да я покани на кафе, видя му се неприятно, но и подходящо се разви вечерта.
Анна Константинова каза, че живее близо до театъра, че е приготвила домашна яхния и питка и би се радвала да вечерят заедно. Всичко бе нагласено, но на Сергей Василев така му домъчня за домашен уют, че не отказа, дори напротив, с радост прие и иде с нея.
В апартамента на Анна всичко беше тъй подредено и уютно миришеше на канела и ванилия, а домакинята, преоблечена в спортен анцуг, изглеждаше още по-млада и грижлива, въртеше се около кухненската маса и не спираше сладката приказка. Сергей Василев дори си помисли: Какво ли ще е, ако остана тук, сред тези уют и сладкиши, че да спре миналото да ме мъчи всекидневно и всяка нощ, а да започне нещо ново и светло.
Сергей Василев неохотно тръгна към дома, когато вече бе минала полунощ. За утре с Ани планираха изложба в Музея на частните колекции, после да му обнови гардероба, че да не срами дамата, а в събота се канеха на домашен обяд у Ани. Всъщност тя предпочиташе в събота да го заведе на вилата, но дъщеря ѝ я помолила да прибере внучката от училище затова щяха да обядват с момичето у дома, а вилата отложиха за неделя.
В събота Сергей Василев отиде на фризьор, помлади се с пет години, сложи нова модна карирана риза и кадифени дънки, купи цветя и шоколадче за внучката и тръгна към Анна.
Още на стълбището миришеше на печена патица и нещо сладко той се улови, че припява някаква мелодийка и се усмихва на отражението си в старинното огледало на асансьора.
Ани го посрещна радостно и нежно, като че ли се е върнал от фронта, веднага го заведе в кухнята да обядват.
А къде е внучката? попита Сергей Василев.
Сега ще я извикам много беше пристрастена към стаята, не искаше да излизала.
Сергей Василев, по домакински, сложи цветята във ваза, отвори бутилката вино и сока за момичето, наряза хляб и седна на масата.
Запознайте се, Сергей Василев! Това е внучката ми Лида!
Той видя големи прозрачни очи, румени бузи и рядко лунички по малкото носле. Лида го гледаше с недоверие и от вълнение гризеше нокътя на палеца.
Дано не припадна тук, помисли си Сергей Василев и бързо излезе…
