**Изгоних си мъжа заради пилешкото и не съжалявам**
Оня ден Весела беше на ръба. Цяла сутрин чистеше хола, простираше прането, събираше играчките на детето и миеше прозорците. Накрая погледна фурната печеното пиле с картофи златеше перфектно, напълнявайки кухнята с аромат, който щеше да замая и камък.
Още десет минутки, прошепна тя, задавайки таймера, преди да избяга в банята. Само да почистя фугите. Всичко вървеше като по вода докато входната врата не гръмна.
Децата сигурно са се прибрали, помисли си тя. Но на прага не стоеха нито Борис, нито Ралица, а мъжът й, Пламен, който трябваше да е в сервиза от сутринта.
Ох, мирише небесно! извика той, търкайки ръце. Твоето пиле отново ме побеждава!
Викни децата на вечеря, отвърна Весела, връщайки се към мивката.
След минута малки крачета затрополяха по дъските, маратонки полетяха в коридора, а смях избухна. Чула кавга, Весела излезе, забравила за таймера.
Какво става? попита тя, все още с ръкавиците на ръце.
Искам бутче! извика Ралица, десетгодишната.
И аз! подкрепи я Борис, осемгодишният.
Има две, нали? попита Весела, объркана.
Не! Останало е само едно! цъмна Ралица, тропайки с крак.
Весела се приближи до масата. Наистина половината пиле беше изчезнало. Останали бяха само гърдичките и няколко изгубени картофа.
А татко?
Той си тръгна. Взе половината пиле и изчезна, промърмори Борис.
Весела сграбчи телефона и се обади на Пламен без отговор. Взе ключовете и излезе като вихрушка. Гневът й кипеше: пак ли?! Взе си най-доброто. Но този път дори не беше за него беше за приятелите му. Това вече не беше егоизъм, а предателство.
На площада, на една пейка, Пламен беше застанал с компанията си. Бири в ръце, пилето на коленете. Смееха се, ядяха, ближеха си пръстите.
Не те ли тежи? му хвърли тя, с поглед, който можеше да запали дърво.
Върни се вкъщи, ще говорим после, отвърна Пламен, смутен пред другарите.
Не, ще говорим сега! Открадна това, което приготвих за децата ни! Не те е срам? Не ти стига, че винаги си вземаш най-доброто, сега и приятелите ти се нахранват с чуждо?!
Махай се, преди да се разсърдя, репликира той, сграбчвайки я за ръката.
Какво правиш?! възкликна Весела. Не си само егоист, Пламен, ти си крадец. Крадец, който отнема храната на собствените си деца, за да нахранва пияниците си!
Стига с театрите, Веско, промърмор
