Втора тъща
Жена със стара работна престилка надникна плахо в кабинета на собственика на клиника по естетична хирургия “Визия”. Името ѝ беше Силвия, и тя сега се стараеше да говори възможно най-тихо, за да не ядоса началника.
Чух, че имаме свободно място за младши масажист.
Тихомир Грънчаров вдигна поглед и я изгледа строго. В момента беше изнервен до крайност тъкмо току-що му бяха съобщили, че важна делова среща се е провалила, а главата го цепеше.
И какво, ти с този моп, готова ли си да масажираш клиентите?
Не, ама завърших онлайн курсове. Написах и автобиография тихо каза Силвия и му подаде смачкан лист, който извади от джоба си.
В този момент влезе зам.-директорът Любомир Стефанов. Тихомир, търкайки слепоочия, избухна:
Любо, какво става тука? Чистачките да обикалят където искат ли?! Изгони я веднага. Въобразила си е, че ще става масажистка! Махни я и кажи на всички да си знаят мястото!
Той дръпна листа, разкъса го на дребни парченца и ги хвърли пред краката ѝ.
Силвия, стискайки устни, приклекна да събере жалките хартийки. Очите ѝ се насълзиха. Любомир я хвана с груба ръка за лакътя, изкара я в коридора, мина с нея покрай поглеждащите посетители и персонал, и я затвори в мръсното помещение за инвентар.
Там, седнала на ръба на стар противопожарен сандък с пясък сигурно останал още от социализма Силвия се разплака.
Работеше във “Визия” отскоро. Не беше мечтала да търка подове просто тук плащаха повече от другаде. А и Тихомир Николаевич имаше реноме на човек, направил се сам беше популярно лице в града; разказваха как е израснал в дом за сираци, търсил е родителите си цял живот, но не ги намерил, вместо това станал уважаван хирург и после открил собствена клиника. Към него идваха от цяла България, даже и някои артистки от София. Всяка година повишаваше цените, живееше си добре.
Точно заради това Силвия се осмелила разбрала за мястото и решила, че няма да изгуби, ако опита.
Тя винаги е искала да стане масажист четеше специализирани книги, изкара кратък курс онлайн, докато можеше. Да си плати висше не ставаше нямаше диплома, а и мъжът ѝ беше избягал с всички пари и я остави сама да се оправя с малката дъщеричка.
После разбра, че Павел си има досие осъждан за дребни измами, измисляше си приказки за живота. Разводът се точеше, не се явяваше по съдилищата. Заради Иванка Силвия търпеше всичко, но тогава започват и трудностите ѝ.
Майка ѝ, баба Недка, волево бивша гимнастичка с голямо сърце, пое грижата за внучката, та Силвия да може да работи. Живееха трите в гарсониера, скромно, понякога и само със скромната ѝ пенсия. Нямаше разкош, но вдъхновението не липсваше.
Благодарение на краткия курс Силвия имала сертификат той беше върху разкъсаните листчета. Успяваше да спести малко за бъдещо обучение, докато мъжът не я остави без нищо.
Щом приключи със сълзите, изтри лицето си и се върна да домие подовете. Другите мълчаливо я наблюдаваха. Но у дома й чакаше добра новина: Иванка спечели награда за детска рисунка в градината. Явно имаше талант и Силвия се стараеше да й купува поне моливи и акварел. Момичето посещаваше подготвителните уроци в школата по изобразително изкуство, това беше като малко чудо за майка ѝ.
В момента, в който помъкна тежкото кофа към двора, я спря бай Филип възрастен чистач, единственият, който никога не се държеше надменно с нея. Той се шегуваше и наблюдаваше с ирония как Тихомир е забравил откъде е тръгнал.
Бай Филип често ѝ носеше банички, утешаваше я, насърчаваше. Благодарение на него Силвия повярва, че може да подаде документи за масажист макар и да я е било смешно и срамно.
Виждайки бай Филип, тя неусетно пак се разрида.
Не плачи, момиче. Всичко ще се оправи.
По-добре да не бях се пробвала. Само си навредих още, подсмърча тя.
Днес Големият не е на себе си. Опитай пак друг ден, въздъхна тихо той.
Забраниха ми да се показвам при него. Дори не знам защо се намъкнах при такъв човек. Мислех, че го е грижа, а той само титла и огромно его.
Бай Филип само сви рамене. Силвия прибра инструментите, тръгна си към вкъщи и по пътя се чудеше как ще връзва двата края този месец. Иванка искаше скъпа кукла, а откъде да вземе пари не беше ясно.
Дома нещо беше различно баба Недка стоеше в стаята и се опитваше да крие сълзи. На Силвия ѝ се стегна гърлото. Майка й бе здрава жена, преживяла какво ли не; ако тя плаче, значи има нещо сериозно.
Мамо, кажи ми, какво става? притеснено попита Силвия.
Нищо, нищо… опита се да се оттърве баба Недка.
Недей, кажи ми! настоя Силвия.
Баба Недка се разплака.
Бях на контролен преглед с театралната група. Всички ни минаха. Намериха… нещо сериозно. Операция трябва. Ако не направя имам година, най-много. Ние с нашите средства не можем да я платим. Цялото следене, пътуване до София, тестове… Знам ли, май ми е дошъл моментът.
Мамо, не говори така! Силвия скочи. Ще измислим нещо!
На твойта заплата и моята пенсия? тъжно се усмихна баба Недка. Пари от нищо няма да ушиеш.
Цяла нощ Силвия не мигна. Пресмяташе варианти и на сутринта реши: ще пробва още веднъж при Грънчаров.
Само че този ден дори не я пуснаха в клиниката. Казаха, че я уволняват при “намаляване на щата”. Изплатиха й три минимални работни заплати и я пратиха у дома.
На изпроводяк бай Филип настоя да му запише номера в тефтерчето си. Силвия бе вцепенена от мисли: какво ще прави после? Една заплата ще стигне, но после…
Силвия не беше човек, който се предава. На майка си за уволнението каза, че “така или иначе щяла да си тръгва”. После започна да търси работа. Без квалификация плащаха смешно. И тогава мерна обява търси се болногледачка. Не се изискваше медицинско образование, но трябваше да се готви, чисти и помага вкъщи.
Силвия си каза: не е по-унизяващо от чистенето. Остави координати. Обадиха й се за час. Беше агенция, а клиентката богата самотна жена.
Помолиха я да дойде с медицинска книжка и трудова. Малко по-късно вече седеше срещу Светла началничката на агенцията, провеждаща интервюто.
Казвам ви директно, без илюзии, сухо каза Светла. Клиентката е трудна. Бъдете десетата болногледачка. Никой не издържа.
Силвия се напрегна, но запази мълчание.
Сигурно сте чували името. Ема Димова. Псевдоним, разбира се, фамилия сменя, крие истинската. Бивша прима в операта. Капризна, но богата. Говори се, че влиятелни мъже са я обсипвали с подаръци.
За мен няма значение, отвърна Силвия. Не съм в положение да избирам.
Ако имате дете предупреждавам: тя не понася деца или домашни любимци. Движи се с проходилка, но иска в инвалидна количка. Изпитателният срок е три месеца. Издържите ли годишен договор и двойна заплата.
Силвия кимна. Дори сегашната оферта беше над два пъти повече от старото й възнаграждение. Шансът да спаси майка си бе пред нея.
На следващата сутрин започна работа. Работният ден започваше от седем.
Вечерта Силвия порови за информация за Ема. Излязоха само пожълтели сутрешни вестници. На снимките пълна жена с гарвановочерна коса и хищни очи. Това не я бе подготвило за едно когато отиде, на вратата я посрещна охранител и я въведе в старинна триетажна къща в центъра на Пловдив. Никога не беше виждала такъв лукс.
Кво се пулиш? Ще крадеш ли? скръцна остро гласът на Ема.
В центъра на салона влезе електрическа количка с бяла, изпита жена сякаш пиле изпаднало от гнездото. Сухи ръце, малко тяло, но очи като кукумявка.
Здравейте, госпожо Димова… прошепна Силвия.
По-високо! Не мрънкай, отсече тя. Ръцете държиш отпред. Носи ми чая топъл, а не като вчерашна боза! Бързо!
Силвия тръгна към кухнята.
Не търчи така! Подът шава под теб, човек се ядосва! изрева Ема.
Чаят тя огледа като аптекар, после го изля директно в лицето на Силвия.
Буташ ме по лакътя, сама си виновна!
Силвия си пое въздух.
Може ли да се измия?
Банята на прислугата долу при вратата. И там има кърпи. Вземи си и пижама от гостната. Дрехите в пералнята!
Силвия послуша. През деня Ема я тормозеше как можеше заяждаше се, критикуваше, гледаше в очите дали ще се огъне. Силвия разбра, че така я тества, затова стискаше зъби.
Към вечерта Ема омекна и заспа след лек масаж. Силвия тихо излезе, сбогува се с охраната.
На сутринта сменящият я колега ѝ се усмихна:
Какво направи с нашата? Още спи като къпана! Домашната ми казва…
Май просто се е изморила вчера, усмихна се Силвия.
Този ден Ема веднага я нахока, че се облича простовато, че никога няма да си намери мъж. Силвия търпеше, оправяше новия ѝ парик, готвеше я.
Ема държеше на маникюри, прически и всякакви глезотии, всеки жест бе като представление. По-ясно стана, като пристигна и възрастен познат тънък и строен господин Иван, когото тя гордо представи като стар приятел. Силвия приготви кафе с притеснение, но явно бе справила. Пред чужди хора Ема бе възпитана.
Вечерта отново поиска масаж и пак заспа. Така, три месеца натежаха неусетно. Силвия почти не виждаше Иванка, но можеше поне майката да остави спокойна вкъщи.
Малко по малко отношенията се промениха. Ема започна да я наблюдава с интерес, една вечер попита:
Как понасят близките ти този ритъм?
Само майка и дъщеря, отговори Силвия. Няма голям избор.
Момичето на колко е? Имате ли хоби?
Шест. Рисува чудесно.
Доведи я някой път. Да се запознаем!
Скоро Иванка се появи в голямата къща, стоеше тиха с моливи и пастели. Веднъж нарисува толкова хубав портрет на Ема, че тя го окачи в хола. Стоплиха се. Силвия вече не се страхуваше толкова от уволнение.
С времето Ема започна да откровеничи. Беше с рядко ставно заболяване, което не се оперираше. Болките ѝ бяха много; Силвия я масажираше, но само донякъде помагаше. Веднъж останаха с Иванка и преспаха там. Силвия си позволи дори да мечтае кратко, че живее в този стар дом пълен със спомени.
На другата сутрин Ема я изпрати да чисти работния ѝ кабинет. Там, между сувенирите, Силвия откри пожълтял албум със снимки. Попита дали може да го разгледат.
Аз бях звезда…, засмя се Ема. Я да видим. Не съм го отваряла години.
Тримата седнаха. Кадрите тръгваха от детството на Ема. Иванка изведнъж се развика:
Ма̀мо, това е баба! Имаме такава снимка!
Силвия погледна и не повярва до Ема на старите снимки наистина стоеше баба Недка.
Откъде е тази снимка? заекна Силвия.
Ема присви очи и продължи да я зяпа.
Чакай… Ти да не си дъщеря на Неде? най-после каза. Виж ти, каква работа! Цял живот се чудя на кого ми напомняш!
Защо имате снимка на мама? Познавахте ли се? настоя Силвия.
О, и още как, засмя се Ема. Бяхме неразделни! Заедно тренирахме в залата, заедно се измъквахме от вкъщи и ходехме по танци. После се изпокарахме заради един треньор Илия. Аз уж го спечелих, разведохме се след три месеца, но фамилията му си пазя и досега.
Оттогава Силвия мислеше само как да уреди среща на двете стари приятелки. Сам случай я осигури Ема поиска да останат да спят, а на сутринта Иванка трябваше да тръгне на екскурзия и баба Недка дойде да я вземе.
В малката износена шуба баба Недка стоеше при вратата. Ема вече си лягаше, но излезе в салона.
Кой дойде? Не съм поръчвала компания! кресна Ема.
Здрасти, Емо, студено каза баба Недка. Не мога да кажа, че се радвам да те видя.
Както и аз, отвърна Ема. Изглеждаш трогната от живота.
Не повече от тебе. Но аз имам дъщеря и внучка, а тук те гледат чужди хора. Твоите мъже не ти помогнаха много, май?
При тебе и толкова не е имало. Все си Недкова…
Баба Недка изведнъж се усмихна кротко.
Ах, Емче… И аз следях какво правиш, гордеех се, че сме от един блок. Но никога не съм ти пречила. Помниш ли един мистериозен телефон преди пет години?
Ема пребледня.
Онзи, с артиста, дето щеше да ти вземе жилището? продължи баба Недка. Аз чух, че този хубостник се хвали как ще те прати в старчески дом.
Ти ли беше?! невярващо прошепна Ема.
Не можах да ти мразя. Само те съжалявах. Но не можех да мълча този път.
Ема наведе глава.
Ти ме спаси, тихо каза тя. След онзи разговор наех частен детектив… и всичко се разбра.
Умна жена си, кимна баба Недка. Е, ние да тръгваме Иванка заспива.
Недке, чакай! Как живееш сега?
В общинска гарсониера, като раздадоха жилищата не е разкош, но ни стига.
Ясно! каза рязко Ема. Ще се нанесете тук. Стаите са много, за Иванка ще направим детска. Не ме ядосвай утре се местите! Да си поговорим като хората кой знае колко ни остава…
Баба Недка седна изнемощяла.
Имат ми към осем месеца, прошепна тя.
Какво… Онкология?
Не, сърце. Но парите за операция ги няма. За мен вариант няма.
Добре. Местите се, а после ще мислим за друго. Отдавна ти дължа добро. Иска ми се да ти помогна, макар и късно.
На следващия ден къщата гъмжеше от работници-монтажници, дизайни мебели, пердета… Вечер двете стари приятелки си говореха на чай, разправяха спомени. Когато всичко приключи, Ема една вечер заяви на масата:
Недке, показах изследванията ти на един лекар. След две седмици правят операцията. Хирургът е млад човек, много добър!
Уреди квота? Защо?
Каква квота? Платила съм всичко. Да не си и помислиш да ми отказваш!
Емо, и пак своето… разплака се баба Недка. Не трябваше…
Пари след мен кой да ги харчи?! Съсипани години, не ги вземам в гроба. Искам да си здрава Иванка има нужда от яка баба.
Седмица по-късно, в най-добрата болница на Пловдив, баба Недка беше оперирана успешно от доктор Валентин Иванов млад, талантлив кардиохирург, син на един от най-известните професори. Впечатлен от грижите на Силвия, той веднъж ѝ сподели:
Рядко се вижда толкова топла връзка в семейство. Майка ви е щастливка.
Аз имам само дъщеря ми, смути се Силвия.
Убеден съм, че ви предстои и друго щастие…
Тя сама се улови, че гледа към него различно. Не беше красавец като бившия, но беше умен, добър и скромен.
Седмица реабилитация и баба Недка се прибра вкъщи. Ема вече я приемаше като сестра, а Иванка започна да ги нарича и двете “бабо”.
Ема беше видимо по-слаба. Болките се засилваха. Масажите на Силвия помагаха, но все по-малко.
Веднъж преди лягане Ема каза:
Ти трябва да започнеш истинското учене за масажист. Очно, с диплома! Ще платя всичко искам професионалист у дома.
Благодаря! Но е много скъпо…
Ще съм ти като добра орисница настоя тя. Учебните разходи са моя грижа. Върви и ни прослави!
Силвия прие. Ема пое всичко храна, битови разноски, обучение. Но Силвия не лежеше на чужд гръб тя учеше неуморно. Главният преподавател, д-р Симеон Атанасов, щом видя усилията ѝ, сам я покани:
Знаеш ли салона “Ванилия”? Отворих хубав център търся силни ръце и сърце. Ще дойдеш ли?
Силвия едва сдържаше сълзи от щастие.
Работният график беше идеален сутрин в салона, следобед грижеше се за майка си и помагаше в къщата на Ема. Караше Иванка на изобразително изкуство. С времето клиенти идваха при нея по име, не само при шефа.
Заедно с това се разгаряха отношенията й с Валентин първо приятелски, после сериозно. Той остана да живее в Пловдив, искаше спокойствие, не само болнични коридори. През уикендите тримата обикаляха зоологическата, театри, паркове.
Баба Недка отново започна работа в кукления театър, но Ема все по-често лягаше болна. Масажът и обичта на Силвия леко облекчаваха болките ѝ.
Валентин насочваше пациенти към нея знаеше, че се справя с нежните следоперативни масажи. Двамата имаха все повече общи теми.
Валентин вече бе част от голямото им семейство. И Ема не пропускаше да го обрули:
Само да се осмелиш да нараниш моите момичета! изрева през смях Ема.
Така животът се променя. Нов дом, ново семейство, нови шансове. Но няма нищо по-ценно от втората тъща: тази, с която си делил спомени, врагове, приятелства но, най-вече, обич.
