Всичко не както при хората
Гергана, още ли си вкъщи? Радка надникна във банята, където по-голямата ѝ сестра си сресваше косата преди работа.
Разбира се, вкъщи! При вас, телефонистите, всичко е наопаки смяна в седем сутринта! А ние, офисните кадри, ходим на работа като честни хора от осем до пет.
Ох, не мога, “офисни кадри”! изсмя се Радка. Вие сте същите заварчета като нас! Само че седите в КБ с бели престилки и си мислите, че сте най-умните.
А кой ти пречи да станеш инженер? ядоса се Гергана. Не, на теб трябваше да те дърпа в техникума по телекомуникации, защото там отиде несравнимият Бойко!
Ох, стига бе! махна с ръка сестра ѝ. Няма вече никакъв Бойко, беше и изчезна! Освобождавай банята, че да се изкъпя и да си легна! Смяната беше адска!
Радка не обичаше да ѝ напомнят за онази история. Бойко, съученикът ѝ, беше изумително красив, според нея, затова се влюби в него без памет още в пети клас. На него мястото беше в киното, а той реши да учи телекомуникации. И Радка, въздъхвайки от яд, последва него. Само че той не оцени жертвата. След дипломирането се ожени за съученичка.
Радка се изкъпа набързо, облече си удобните пижами и, прозявайки се, излезе в кухнята:
Да си хапна нещо, че да не се събудя от глад?
Под капака има половин омлет направих за двамата предложи Гергана.
Ох, пак омлет! Как можеш всеки ден да ядеш яйца?! Нещо по-леко бих искала.
Радка извади от шкафа бърза овесена каша, зареди я с вряла вода и започна бавно да я разбърква.
Ще заспиш! усмихна се сестра ѝ.
Радка изглътна няколко лъжици безвкусна каша и отстъпи чинията:
Не, по-добре да си легна!
Тя излезе в стаята си, и скоро оттам се зачу мерното ѝ хъркане. Гергана погледна часовника: «Защо изобщо станах толкова рано? Още половин час мога да си почета телефона.» Сгушна се в столчето, което заемаше целия ъгъл в просторната им кухня, и се потопи в четенето.
Изведнъж някой звънна на вратата. Гергана отвори и прие поздравителна телеграма от далечни роднини, които отказваха да признаят съвременните средства за комуникация: С наближаващата Нова година, здраве, щастие Момичето подписа разписката и отново се прибра в стола си до радиатора.
Изведнъж чу как Радка мина към тоалетната, а после, на връщане, спря във вход
