Влизай, мамо, чакахме те, каза синът Петър, а снаха му грабна якето ѝ и подаде чехли на свекървата. Внезапно усмивката ѝ се смени с лека тревога.
Мария влезе в стаята при гостите, а Лидия кимна с глава към пода, и Петър видя същото като нея мокри следи върху паркета. Двамата си размениха погледи, но решиха засега тази тема да я пропуснат.
За Петър и Лидия имаше голямо събитие, току-що им се беше родила двойка близнаци. Бебетата вече понараснаха малко и те решиха да съберат най-близките роднини, за да отпразнуват повода.
Мария, която вече няколко години се радва на пенсията си, донесе на бебетата страхотни, ръчно плетени дрехи, лично направени от нея. За друго в магазина парите не стигат, затова и не искаше да идва на гости все викаше, че друг път ще мине, но синът и снаха ѝ настояха: в такъв ден мама трябва да е с тях.
Близнаците кръстиха Димитър и Георги. Мария се зарадва от сърце на имената мъжът ѝ се казвал Георги, а баща ѝ Димитър. Така синът спазил традицията с имената и бабата грееше от щастие.
Ах, колко е хубав този, цялата си ти, Лидке! А този е едно към едно с теб, Петре! Ох, май май се обърках те толкова си приличат, все едно са капки дъжд! Мария Иванова обикаляше леглото с бебетата и не знаеше кое е кое.
Петър и Лидия просто се смееха на глас, бабината радост и лека обърканост нямаше как да не ги развесели.
Гостите се разотиват, Мария Иванова също започна да се приготвя. Лидия хвърли бърз поглед на Петър, а той предложи:
Мамо, не оставай да спиш тук? Късно е вече, автобус едва ли ще има. Ще помогнеш на Лидия децата трябва да се изкъпят и сложат да спят.
Както кажеш, сине, добре въздъхна Мария.
Помогна на снаха си да разчистят масата, после изми чиниите и всичко подреди как си трябва. А после всички заедно запретнаха ръкави да къпят децата. Колко радост блесна в очите на бабата! Лидия даде едното бебе на ръцете на свекърва си, а Мария се сепна, че било много мъничко, все едно ще ѝ се изплъзне.
Мамо, та ти си отгледала Петър, ни веднъж не си го изпуснала смее се снаха ѝ.
О, кога беше тогава, съвсем съм забравила как се държи бебе! клати глава Мария.
Лидия остави Димитър при свекърва си, и той веднага се унесе сякаш усети нещо познато, сигурен и пазен. Снахата залюля Георги в ръцете си.
Мария спа в отделна стая, за да се наспи, но сънят не я хващаше. Примряла от бдението цяла нощ, тя напрегнато слушаше дали някое бебе не писне. Толкова се изтощи, че едва призори я налегна сънят.
На сутринта, когато се събуди, Лидия вече беше приготвила закуската, а бебетата още спяха.
А Петър къде е? зачуди се Мария, виждайки само Лидия в кухнята.
Мамо, сядай да закусим, Петър ей сега ще се върне, побърза да я успокои Лидка.
След няколко минути Петър се появи с доволна усмивка и огромна кутия в ръце.
Мамо, това е за теб. Отваряй! подръчка я той.
Мария Иванова отвори кутията и… едва не се задави от изненада чисто нови ботуши! Онемя и не можеше дума да каже.
Деца, много са скъпи, не мога да взема такъв дар! прошепна тя и очите ѝ се навлажниха.
Не са по-скъпи от теб, мамо. Айде, обувй и да са ти честити! Петър се усмихна топло.
Мария ги обу, и се зачуди как са разбрали децата, че ботушите ѝ са за изхвърляне, а нейната пенсия едва стига за хляб.
Изведнъж едно от бебетата заплака, и баба вече със новите ботуши на краката хукна при него без да се замисли.
Голям човек си ти, благодаря ти, прошепна Петър на жена си. Ако не беше ти, нямаше да се сетя.
Какво толкова има да се съобразява? Вчера като влезе майка ти накиснати чорапи, следи по паркета, ботушите ѝ живи-умрели. За 150 лева за нас са си пари, но ще ги изкараме. А за майка ти цяло състояние. Да ги носи със здраве! Лидия го прегърна нежно.
А на Мария ѝ беше топло от новите ботуши ли, или от това, че се чувстваше нужна и обичана сред децата си кой да знае.
