А, да ти разкажа нещо… Имам една история направо съм като в сапунен сериал от Варна! Знаеш Невена, нали? Колежките и приятелките ѝ така ѝ завиждаха, направо не е истина хваща по-голям, баровски мъж. Христо беше с петнайсет години по-възрастен от нея и шеф на фирмата, където тя работеше.
Тя едва дойде, а вече се омъжва! шушукаха зад гърба ѝ.
Направо от никоя си, стана госпожа!
Е, така е, като умееш да си въртиш главата…
Ама Невена хич не обичаше да парадира с тия неща. Истината е, че те започнаха да се виждат, преди тя още да започне работа там, в офиса му. Даже не знаела, че е неговата фирма и отишла на интервюто на сляпо. Ама я взели веднага, Христо се кълнеше, че не е имал пръсти в избора ѝ всичко решил този, който правеше подбора по автобиографии и опит.
После, естествено, Невена разбра как стоят нещата и помоли Христо да не казва на никого, че са заедно. Но, както е тръгнало няма скрита-покрита! Скоро всички научиха за тях и само мързеливият не обсъждаше вдовеца и младата красавица.
Невена обаче не хвалеше красотата си и беше убедена, че си е на мястото поради работата и уменията. Само че клюкарките мислеха друго.
Не минаха даже две години откак мина Бояна… а Христо ще се жени пак!
Бояна беше предишната съпруга на Христо и собственик на фирмата преди него. Десет години живяха заедно, после тя загина и му остави бизнеса и апартаментите.
Изведнъж Христо стана най-желаният ерген из Варна. Първоначално се беше затворил в себе си след смъртта, проблемите го затиснаха и това го направи още по-желан за доста жени.
Вярен човек…
Като лебед! въздишаха дамите из кафето и го гледаха с мечтателни очи.
Не беше някакъв плейбой, ама сметката в банката си вършеше работата. Само че на Невена наистина ѝ харесваше Христо, не заради парите.
Запознаха се съвсем прозаично бутна я с количката в Кауфланд, направи й дупка на чорапогащника и я нацапа сока на обувките. И после ѝ се скара, че прередила на касата.
Обаче Невена не се притесни и му отвърна под остро, та той плати всичките й покупки и хукна след нея из мола да се извини.
Моля те, прости ми… беше ми кофти ден! каза Христо. Да ти помогна с торбите?
Благодаря, ще се оправя! С колата съм, отговори тя.
Само че кола никаква нямаше. Почака да мине Христо и тръгна към спирката, ама и той се оказа по същия маршрут и я видя да чака автобуса.
Качи се, ще те закарам!
Не, благодаря упорито отказа Невена.
Няма да мръдна, докато не се качиш! настъпи я Христо. Престрои се до спирката така, че всички чакащи убеждаваха Невена да се качи, за да не ги бави.
Накрая се предаде.
Оказа се, че когато Христо не крещи и не те гази с количката, си е точен пич. Невена си помисли, че ако беше различна ситуацията, наистина можеше и да му стане приятелка. Ала Христо искаше повече хлътна яко, макар че след загубата на Бояна беше убеден, че никоя няма да му е на мястото. А ето ти Невена нито прилича, нито се държи като бившата му. Но пък толкова я хареса, че разбрал адреса ѝ и тръгна всеки ден да я чака пред входа. На края добре, отиде с него на среща. После се уреди на работа във фирмата му. Дали е съвпадение? Кой знае…
Христо не го интересуваше кой какво говори по адрес на връзката им. Беше щастлив, не го криеше, скъпи подаръци не ѝ купуваше (не обича такива жестове), но с внимание я заливаше.
А на Невена й харесваше как я гледа и, нали, да не си кривим душата хубавият апартамент в центъра, колата и сигурното бъдеще, което ѝ обещаваше. Така че тя бързо си пренесе багажа у него, запозна се с майка му леля Дона.
Леля Дона беше много кротка жена и слушаше Христо за всичко. След като почина жена му, взе майка си да живее при тях тя готвеше, чистеше, глади му ризите, държеше дома в ред.
С появата на Невена тя не се отказа от домакинството на Невена не ѝ пречеше това, ядеше с кеф манджата на свекървата. Всичко вървеше добре… докато Христо не реши да се жени.
На Невена й беше странно, че Христо дори след смъртта на Бояна, носеше халката си.
Още чувствам връзка с нея признаваше ѝ той. Това не ѝ харесваше и го помоли да махне халката.
Добре щом ти тежи, ще я махна
Не си женен, ама излиза, че се виждам с женен обясни му тя. Христо махна халката, забрави я за малко, но като дойде време да й прави предложение, вади кутийка от сейфа. Решил, че ще я изненада с уникален семеен пръстен с голям диамант.
Всичко уж беше като по филмите ресторант, музика, чаша вино, а вътре пръстена
Невена едва не се задави, като видя пръстена във виното.
Ще се омъжиш ли за мен? каза Христо, но тя избутва ръката му.
Не.
Как така?!
Няма да нося този пръстен.
Това е наше семейно бижу! Със самочувствие трябва да го носиш! Знаеш ли изобщо колко струва?
Все ми е тая. Не искам пръстена, който е носила покойната ти съпруга.
Ама защо?!
Щото е лоша поличба.
Невена, айде стига глупости
Или да облека нейната рокля? Майка ти казва, че още я пазите.
Рокля се купува нова, но халката е нещо специално. Не ги правят така вече, виж каква ръчна изработка!
Не, не искам чуждо. И не искам да го виждам и на теб, знаеш мнението ми!
Това ли е крайното ти решение? намръщи се Христо.
Да. Извинявай. стана от масата Невена. Вечерта се провали.
Трябва да си починем един от друг, каза Христо.
И аз мисля така.
Невена си тръгна, той не я спря, музиката си продължи, донесоха им ядене, кутийката с пръстена си остана забравена.
В офиса почна да го отбягва, а и Христо не мърдаше от кабинета си. Вечер се прибра при родителите си. Те я приеха, казаха ѝ да скъса и да си потърси момче на нейните години.
Красива си и умна, не ти трябва вдовец, два пъти по-стар! посъветва я майка й.
Невена не знаеше какво да мисли Христо наистина беше добър, но това да държи халките и миналото си ѝ тежеше много.
Минаха няколко дни. Христо не звъня, тя си взе болничен и тръгнаха слухове из офиса, че са се разделили. И шефът стана още по-нацупен, всеки го избягваше заради лошото му настроение. Дори майка му, леля Дона, опита да го навие да се помирят, но я отпрати с празни приказки.
Тя не издържа взе такси и отиде до Невена.
Лельо Дона?! шашна се Невена.
Здравей, мило момиче! Как си?
Ами болна съм малко.
И заради това живееш сама, да не ме заразиш? изкикоти се леля Дона.
Не съвсем, изчерви се Невена.
Връщай се, Христо не може без теб!
Не личи…
Мъжка гордост. Нищо не ми каза, а те обича. Защо се сърдите толкова? рече свекървата.
Той иска да нося пръстена на покойната му жена…
Аха, ако не беше халката, щяхте да сте добре?
Нека я продаде, купи нова. Не мога да нося чуждо. Камъните пазят енергия!
Съгласна съм. Христо явно не е готов да се ожени, още е хванат за миналото, макар и да те обожава.
На стари основи нов дом не се строи, лельо Дона…
Свекърва ѝ си тръгна Жал ѝ стана и за сина, и за Невена заради едно пръстенче да се развалят така. Но то не е само пръстен.
На седмия ден свърши болничният. Време да се връща на работа. Не ѝ се искаше да вижда Христо, но той нито веднъж не ѝ позвъни. Реши да подаде молба за напускане и си потърси щастието другаде.
Христо я подписа, мълчеше като обиден ученик.
Голям човек си, а като дете се цупиш! каза тя, тръгвайки си.
Никой не ми е отказвал досега! отвърна той.
Невена не каза нищо, погледна халката, проблесна на ръката му още си я носеше.
Постъпих правилно. Няма да пусне жената от миналото си никога, помисли си тя и си събираше багажа. На душата ѝ стана леко и разбра, че е направила най-доброто за себе си, а Христо още дълго щеше да се сърди и да не разбира защо не го оцени и не поиска да стане жена на такъв желан жених като него.
