Николай реши да отиде на село, за да види своята стринка. В селото му всъщност никой вече не беше останалродителите отдавна ги нямаше, другите роднини се бяха пръснали по света, само стринка Гинка си беше все така на мястото, в стария дом.
Спря се пред познатата къща, отвори портата, а на двора го посрещна Гинка, ухилена до уши.
Ама ти що не се обади, бе дете? Да ме предупредиш! вика тя и още на входа го прегърна. А къде са Елица с децата?
Останаха в София, нещо не им се отвори възможност, отвърна й Николай.
Гинчето сложи от раз богата трапеза, хапнаха като хората, па Гинка сякаш се сети нещо важно.
Я да ти покажа сега какво намерих в раклицата на тавана, рече изведнъж тя.
Николай, вече с поглед на рентиген, извади едно пожълтяло листче, разгъна го, почна да го чете и лицето му заприлича на дъждовен облак.
Ох, айде не бери грижа, опита да го утеши Гинка, тоя лист е на възраст, колкото три села накуп! Колко неща оттогава са се променили. При положение, че отгледа две деца как, духът на вятъра ли ги наду?
Същата вечер Николай остана при стринка си да нощува. Ама сън не го хвана. Понеже, дето се вика, находката, дето я беше видял, касаеше именно него. Този заключение, дадено още когато бил на седем след тежка болест, пишело, че в бъдеще няма да може да има деца. Разбира се, документът бил даден на майка му, а той за нищо не бил чувал.
“Дали пък някой не се е объркал, размишляваше Николай, защото, ако вярвам на тоя хартийка, аз отгледах две чужди деца. А бе, не! На жена си вярвам повече, отколкото на съветски стенски чаршафи.
Майката на Николай си отишла рано, той още на десет години не бил станал. Баща му скоро домъкнал нова жена вкъщи. И така момчето започнало все по-често да се завърта у стринка си Гинка, която всъщност живеела в съседната къща. Малко по малко, тя фактически му заменила майката.
След казармата Николай изобщо не искаше да се връща на село. Първо работа няма, второ с баща му нещо така и не потръгваше. Установи се в София, хвана се шофьор и се настани в общежитието. С натрупан опит стана тираджия из България и чужбина. После, лека-полека, си купи гарсониера.
Един ден съдбата го събра с Елица. Още преди да се оженят, тя му заби бомба че ще стават родители. Живяха си добре и три години след дъщерята, се роди синът им.
Към четиридесетте, вече с някой и друг лев спестен, Николай заряза тираджийството. Основава собствена транспортна фирма, почна с едно бусче, а за петилетка направи от нея доходоносен бизнес.
Щом приключи при Гинка, Николай хукна към София. Не можеше хлапета и да види, докато не провери нещата. В столицата мина преглед и мрачното му предчувствие стана факт. Прибра се като изстискан лимон.
Николай се прибра! радостно извика Елица. Ще ядем ли заедно?
Не, изръмжа кратко и тресна документ на масата.
Какво е това пък? пообъркана попита Елица.
Хартийка, че по медицински казус аз в този живот деца трябваше да нямам!
Жена му просто се срути на стола.
Глупости приказваш, Николай, изохка тя, това ще да е някаква грешка.
Ще ме лъжеш пак? сопна се Николай. Повече няма да ме видиш тук.
Добре, дай ще обясня, наведе се Елица.
Излезе, че още в гимназията имала гадже. След училище продължили, ама той след време зарязал Елица за нейната приятелка.
Тогава срещнах теб. Скоро разбрах, че съм бременна. Наистина, не знаех чие е детето със сигурност, но нямах избор. Страх ме беше да кажа на родителите, че ще ставам майка. Женитбата ми беше спасение.
Ами с първото дете да речем приемам, опита се да оправдае Николай. А обясни второто бебе?
Тук очите на Елица се насълзиха. Салфетки нямаше, та взе да се бърше по тениската.
И ти като беше тираджия, често те нямаше. Срещнах пак първата си любов. Излизането завърши с вечеря и какето се сетиш. После повече не го видях. До края на дните си няма да си простя. С него беше моментно залитане. А ти си човека, който обичам.
Когато се изговориха, Николай седеше като удрян през главата.
Недей, Николай, умолявам те! Не мога да живея без теб.
Не мога да те гледам и една минута повече, изсъска той, и излезе.
Елица се затича през сълзи след него, ама той дори не се обърна, а затръшна вратата.
Следващите дни Николай се скри в офиса, за да не мисли. Като дойде уикендът, пак отпраши на село при Гинчето. Най-тежки бяха нощите.
Цялата ми живот е на кино, размишляваше той с тавана, и все на мене се падна този късмет. Че сега как да живея?
На сутринта в главата му се въртяха приказки дето няма какво да ги разправям.
Ако бях разбрал, че не мога да имам деца още след казармата, дали щях да се оженя? Едва ли. Нямаше да знам какво е радостта да си баща. Колко важни неща ми се случиха, гледах първите стъпки, първите думи, всичко! Всъщност благодарение на незнанието си, аз живях истински щастливо.
В неделя се довлякоха и децата в село.
Тате, не знам какво се случва между теб и мама, ама от нас и ти се отчужди. Да не би и нас да не искаш да виждаш? тропна дъщеря му още от вратата.
Глупости, моето момиче, отговори Николай, вас ви обичам повече от всичко, с майка ви просто имаме проблеми.
Върни се при мама, тате, тя не спира да плаче ден и нощ, намеси се синът.
Стига, тате, не се сърди на мама. Знаеш ли, ще станете дядо и баба, зарадва го дъщеря му.
Николай я прегърна през рамо.
Това е наистина добра новина!
Ей, няма да тръгнем без теб, отсече синът, време е да си оправите отношенията. След толкова години не може за едното нищо да се разделите!
Добре тогава, усмихна се Николай. Събираме се и тръгваме към вкъщи!
