– Те нямат ли роднини? Защо ги доведе? Жалко ли ти… Жалко? А нас не жалко? Сами едвам се настаняваме тук! Утре звъни на социалните, казах ти! Нека те се оправят!

**Дневник на един мъж**
Нямат ли си роднини? Защо ги доведе? Жалко ли ти е? Жалко? А нас не ни е жалко? Едвам се побираме тук! Утре звъни на социалните, казано ти е! Нека те се оправят сами!”
Иван ядосан погледна жена си. Тя току-що се завърна от погребението на най-добрата си приятелка. Не сама До нея стояха две деца тригодишната Стефка и тринадесетгодишният Борис, които се тъпчеха на прага, не знаят как да реагират на негостинния домакин.
Таня леко ги избута към кухнята и спокойно каза:
Боре, налей на Стефка сок и вземи си и ти. Има в хладилника.”
Щом децата изчезнаха, тя се обърна към съпруга си:
Не ти ли е срам? Радка беше най-добрата ми приятелка! Мислиш, че ще оставя децата й сами в бедата? Представи си как се чувстват сега! На 38 си, а пак като нещо бягаш при майка си! Опитай се да го осмислиш!”
Добре, разбрах, но не мислиш да ги оставиш у нас, нали?” вече по-спокоен попита Иван.
Мисля! Искам да стана им настойник! Нямат никого, разбери! Баща им никой не знае къде е, дори не дойде на погребението. Радка остана сирак още малка. Има някаква леля, но тя отказа да ги вземе вече е възрастна. А ние пък си нямаме деца.”
Таня, аз съм ти мъж, ако не си забравила! Не искаш ли да чуеш мнението ми?”
Ваньо, какво става с теб? Ти си добър човек, знам го. Иначе нямаше да ги доведа без да те питам. Или се притесняваш от разходите? Ще се справим! Освен това, децата не са малки. Борис ще продължи в училище, а Стефка ще я запишем в детска градина. Почти няма да променим живота си!”
Да, ама майка ми Таня! Тя ще ме изяде, като разбере! Вече ме гложди, че нямаме внуци!”
Мисля, че майка ти няма работа в семейните ни работи. И без това искахме да осиновим. Защо да вземаме непознато дете? Борис и Стефка ни познават, ние познаваме тях. Така ще е по-лесно за всички.”
Може би си права, Таня. Но ние искахме едно дете! Подчертавам: бебе! Едно! Добре, Стефка тя е още малка. А Борис? Тийнейджър е! С него ще имаш само главоболия!”
И ти, и аз бяхме тийнейджъри. Всички проблеми се оправиха. Израснахме и станахме нормални хора.”
Добре, ще видим какво ще стане. Нека засега останат”
Таня целуна Иван в бузата и се усмихна. Тя не се съмняваше в него. Винаги беше такъв ръмжеше, мрънкаше, после приемаше нещата такива, каквито са, и помагаше.
Отиде на кухня да приготви вечеря, мислейки за утрешния ден. Трябваше да отиде в социалните служби, да вземе документи от работата, от банката
И така започна безкрайната бюрокрация. Само на думи и в киното сираците веднага намират семейство. В реалността трябва да събереш куп документи и доказателства.
Дори искаха временно да сложат Борис и Стефка в дом, но Таня и Иван събраха сили и отстояха правото им да са с тях.
С децата нямаше проблеми. Стефка лесно се разсейваше с играчки и сладкиши. За Борис беше по-тежко. Иван забеляза, че той едва сдържа сълзите. Един ден го повлече настрани, хвана го за рамото и каза:
Борис, знам, че те боли. На мен ми е близо 40, но не мога да си представя какво ще стане, ако нещо се случи с майка ми. Но заради Стефка трябва да си силен. Ако ти се плаче или крещиш, кажи ми. Ще излезем, за да никой да не ни вижда. Не трябва да го задържаш в себе си. Но и на Стефка не трябва да го показваш ще се уплаши. Моля те, говори ми.”
Оттогава Борис започна да гледа на Иван с уважение. Таня виждаше как излизат заедно, а после се връщат като най-добри приятели.
Семейството премина през куп проверки от институциите. За да докажат, че могат да издържат децата, дори взеха заем. Направиха ремонт в стаята, купиха детски мебели и дрехи. Отделиха пари и за детската градина. Когато Борис сподели, че му липсват приятелите от баскетболната секция, те записаха и него.
Най-сетне всички изпитания свършиха. Децата бяха официално приети в семейството. Иван започна втора работа, за да изплати дълговете. Таня, която преподаваше физика, започна да дава частни уроци.
Изтече година. Децата се адаптираха. Стефка дори наричаше Таня мама Таня”. Дори майката на Иван, Цветана, се сдоби с тях, въпреки първоначалния протест.
Лятото наближаваше и Иван предложи:
Хайде да ходим на море! Но не в Бургас в Гърция! Точно видях една хубава оферта. Сега ще звънна да резервираме!”
Таня се съгласи. Беше уморена от цялата година. Искаше да си почине.
После обаче колежка й звънна да си побъбри. Таня й сподели за Гърция.
Ех, вие имате късмет! А аз пак ще стоя на село цяло лято Пари няма. Сигурно получавате добри помощи за децата. Можете да си го позволите!”
Таня не знаеше какво да отговори. Внезапно осъзна как я гледат отвън алчна, корыстна. Явно е взела децата заради парите!
Сподели мислите си с Иван. Той се замисли:
И аз срещнах негатив. Един приятел ми каза, че вече можех да си сменя колата парите за децата идват, а ти все на старата”.
Да, и твоята майка ми каза, че трябва да си оправя зъбите сега имате доходи, гледай си външността, че иначе Иван ще избяга от такава неухожена жена и чужди деца!”
А шефът ми? Каза ми да не очаквам допълнителни отпуски, защото децата не са истински”. Представи си!”
Или съседката сигурно ви е по-лесно сега с помощите, гледам колко торби носиш от магазина!”
Всички мислят, че ги взехме заради парите?” попита Иван.
Таня сви рамене: Нека си мислят каквото искат!”
Трябва ли да отменим Гърция? Ще си помислят, че харчим помощите!”
Какво да правим тогава?” Таня беше объркана. Те никога не мислеха за облага. Парите от пенсията за сираците спестяваха за влога на Борис той искаше да учи програмиране.
Нищо няма да правим! И в Гърция ще ходим! Нека си мислят!”
И така, семейството отиде на море и се сближи още повече. Но след завръщането Таня почувства нещо странно гадише й се, беше слаба
Иван се уплаши и извика линейка.
В болницата й направиха изследвания. Борис беше разтревожен страхуваше се да не загуби жената, която му замени майката.
После обаче Таня се обади на Иван и радостно каза:
Ваньо, няма да повярваш! Ще имаме бебе!”
Таню, сериозно? Но ни казаха, че е невъзможно!”
Оказва се, че е възможно! Може би е благодарност отгоре от Радка”
Тя се засмя, после стана сериозна:
Иван, надявам се разбираш, че децата остават с нас!”
А има ли друг вариант? Боре, Стефке, елате! Имам новина скоро ще имате братче или сестриче!”
Урааа!” извикаха децата.
В техния глас се носеха радост, любов, надежда и щастие
**Урокът ми:** Хората винаги ще съдят. Но когато сърцето ти е чисто, не трябва да ги слушаш. Истинското семейство не се мери с кръв, а с грижа и обич.