Знаеш ли, Мариета, слушай какво ще ти разкажа… Представяш ли си: Вяра закъсняваше за работа, както обикновено леко разпиляна. Излиза от входа и ей тук осъзнава, че е оставила телефона си вкъщи. Върти се на пета, ядосва се сама на себе си и се връща обратно към асансьора. Натиска бутона, вратата се затваря и на осмия етаж… бам, асансьорът засяда! Представяш си, още преди кафето е заседнала горката жена.
Седи вътре и се надява някой да ѝ отвори скоро, ама по едно време чува гласове точно пред асансьора. Познава гласа на мъжа си Григор! Слуша… с него има някаква жена Станка от съседния апартамент.
Станке, скъпа моя, говори ѝ той с такава нежност, че чак ти настръхваш. Не знаеш колко те чакам и колко ми липсваш.
Ммм, Григоре, отговаря му тя също с меден глас. Ела след десет, мъжът ми пак е в нощна смяна.
Вяра направо не вярва на ушите си стои, мълчи и чува как Станка обяснява, че нейният мъж цяла седмица работи нощна и ще се прибере чак призори, затова трябва да побързат. А Григор нервничи, че асансьорът не тръгва, даже се чува как казва “тоз пусти асансьор, защо пак засяда?!”. Говорят си четири-пет минути, докато осъзнаят, че асансьорът е повреден, и тръгват пеша надолу.
Докато си говорят, Григор излива душата си благодаря ѝ за всички прекрасни моменти, колко много я обича, такова нещо, като наистина сапунен сериал, че чак да ти стане неудобно…
Отначало Вяра си мисли, че сигурно се бърка, някой комшия с подобен глас. Ама след като чува името на Григор и че я споменават, става ѝ ясно мъжът ѝ си има вземане-даване със съседката от осмия етаж, ама баш от 40!
Седи Вяра в асансьора и само си мисли: “Аха, значи затова всяка вечер измисля излизане, нали да подиша ‘свеж въздух’ преди лягане… Сега разбирам какъв въздух диша! Е, това ще му е последната разходка на спокойствие, дано не забрави!”
Най-накрая идват техниците от блока, отварят асансьора, а в главата на Вяра вече съвсем е узрял планът.
Вечерта към десет, както по часовник, Григор се прави, че ще излиза да се “разходи”. Както винаги:
Вярче, ще мина да подишам въздух за час-два!
Ма, Гришо, вали порой навън?! прави се на изненадана Вяра.
Нищо, ще взема чадъра обяснява той.
Ми стой си на балкона, там е свежо. Не се разкарвай из града в дъжда!
Не ме разбираш, скъпа, трябва да ходя повече, полезно е за сърцето! Чао, идвам след час.
Ама съдбата играе своето Григор се прибира само след половин час, изглежда сериозно разстроен. Вяра го посреща на верижката:
А чадърът къде ти е, Гришо, защо си само по риза и панталони?
Ама, представи си, някакви хлапаци ме спряха долу, всичко ми взеха, и чадъра, и обувките. Студено е, пусни ме!
Вяра с леден глас:
Събрах ти багажчето, оставила съм го до боклука. Поздрави на Станка от осмия етаж. И да ѝ върнеш телефона, че нейният сигурно е при теб!
Нататък просто затваря вратата и отива в хола да си гледа “Забранена любов”.
“Добре, че децата са пораснали и живеят по чужбина, да не гледат този цирк…” мисли си Вяра.
Григор бяга до сметопровода, намира куфара с дрехите си, оправя се и тръгва да вика такси, че да отиде при майка си. Обаче о, ужас! телефонът му е останал у Станка. Връща се, да помоли Вяра за телефона, но на излизане… пак засяда в асансьора! Този път цялата сграда без ток.
А когато пускат най-после електричеството, Вяра вече е тръгнала за работа, а ключовете остават у нея жилището си е нейно.
Григор решава да слезе пеша, сигурно и страхът си изкара, а кой среща на осмия етаж пред вратата? Естествено, Станка също с куфар, чака асансьора.
Телефонът ми е при теб, нали? пита Григор объркано.
Да, и някои от нещата ти… шепне Станка, изнервена.
Абе, ще оправим…
Качват се в асансьора, но като слезли, взели различни таксита и така пътищата им се разделили. Такава комедия, че все едно сме на български сериал…
Айде, Марче, поучи се на чужд гръб! Така се връща телефон с токов удар и любовна драма под дъжда в София за няколко лева и малко достойнство!
