На мен ми трябва жена не по-възрастна от четиридесет и две. Това е максимумът. И то само ако изглежда не повече от тридесет и пет. На петдесет вече не е същото, Владо. Аз търся енергична и жизнерадостна, а не връстничка.
Аз, може и да не съм Стефан Данаилов, но вътре в мен съм на двадесет и осем. Изобщо, мъжът с възрастта само печели, а жената Е, сам разбираш.
С моята приятелка Рая седяхме на съседната маса в едно кафене в София, случайно ставаме слушателки на този мъжки монолог. След тренировка в Люлин бяхме се отбили да хапнем и обсъждахме новата диета, но нашата тема бе прекъсната от самоуверения глас на един господин.
Чу ли го? Рая тихо се изсмя. Много му се е вдигнала цената. А май скоро ще го пуснат на промоция.
Тихо усмихнах се аз да изслушаме изпълнението. Това си е чист театър.
Междувременно ораторът продължаваше:
Примерно, аз вчерашна храна не ям. Жената трябва всеки ден да готви пресно, така съм си решил. Само сега, като съм сам, мога и мусака да си направя, не съм разглезен. Ама ако ще има връзка трябва да е сериозно: боб, кюфтета, баница И да е стройна. Трябва ми контраст аз съм стабилен, а тя крехка.
А деца? предпазливо попита приятелят му, оглеждайки критично стабилния. Ти нали имаш вече големи деца, скоро и внуци ще имаш.
Потомство не ми трябва, имам си достатъчно. Търся си другарка за душата и тялото. Активна да е, да можем до Витоша да ходим, на село Или поне до Банско от време на време.
Едва не се задавих със сока. На Витоша? Та човекът едва до Лъвов мост е стигал пеша.
Рая, хващаш ли бас, че ще дойде да се запознае с мен? прошепнах и ѝ намигнах.
Сериозно ли? очите на Рая се ококориха. Силвия, ти не си на четирийсет
Тсс сложих пръст на устните си. Социален експеримент. Да видим докъде може да стигне мъжкото самозаблуждение.
Познах запознанството стана за нула време. Разменихме телефони и още тази вечер си писахме, сякаш се познаваме от години.
В интернет той се подвизаваше като Мачо48.
На профилната му снимка фотос отпреди десет години: прибран корем, лъскав мерцедес на заден план и горделив израз.
След няколко дни той ми предложи да се видим.
Дойде в празничен костюм. Окопчалото на сакото едва издържаше напора на корема му, издаден напред като трофей.
Силвия изграчи той с широка усмивка, показвайки не най-равните си зъби. Днес си прекрасна.
Благодаря, Юлиане тихо сведох глава. И ти си представителен.
Срещнахме се няколко пъти.
За мен това беше чиста актерска тренировка. Вслушвах се внимателно в разказите за неговата бизнес империя (сергия на Женския пазар), за почти купената нова кола (но избрал да инвестира в развитието й), и колко е важен домашният уют за достойния мъж.
Разхождахме се из Южния парк, и след стотина метра той започваше тежко да диша, като твърдеше, че така тренира специална дихателна практика.
Дойде моментът на истината.
Юлиан, омекнал след вечеря и питаен с моите комплименти, реши че е време да премине към същината.
Силвия каза, хващайки ме за ръка, ти си идеална: тънка, грижовна, млада. Между другото, трябва да ти призная нещо Аз не съм на 48.
Така ли? повдигнах вежди с изненада. А на колко си?
На петдесет и пет изпусна той полугръмко, гледайки реакцията ми. Ама все пак изглеждам добре, нали?
Разбира се, Юлиане! въодушевено отвърнах. На най-много петдесет и четири! Харесвам мъже с опит това си е натрупан житейски опит.
Той направо разцъфна.
Чудесно. Страхувах се. Аз държа: жени над 42 не ме вълнуват. Енергията вече не е същата. А ти си огън, истинско момиче.
Благодаря ти, скъпи нежно го погалих по плешивото теме. И аз имам една малка тайна.
Деца? Задължения? заподозря той.
Не, в никакъв случай. Възрастта ми.
Юлиан тутакси се напрегна.
Не си на четиридесет!?
Почти.
Тридесет и осем? с надежда попита.
Извадих личната карта от портмонето и му я подадох.
Виж я, Юлиане. Провери.
Той разтворил документа с треперещи ръце, дълго чете годината 1975.
Петдесет прошепна блед като хартия. На петдесет си?
Точно така, Юли. Отбелязах юбилея преди два месеца.
Картата се изплъзна от ръката му. Гледаше ме сякаш току-що съм се превърнала във Вълшебната Баба Яга пред очите му.
Ама как? Ти изглеждаш
Като жена, която се грижи за себе си, Юлиане. А не яде банички по два пъти на ден.
Ама това е измама! възкликна той. Аз ясно казах: до 42! Така съм решил. Не мога да излизам с връстничка.
А аз точно връстничка не съм. Но всичко ти беше удобно досега, нали? Видя ли песъчинка от мене да пада?
Юлиан се изчерви.
Не, ама цифрата петдесет. Това си е почти пенсия.
Старостта, Юлиане е тогава, когато умът ти откаже да приеме действителността, казах спокойно, ставайки. А аз съм жена в разцвет. И осъзнах и друго.
Какво друго? попита ме той с уморени очи.
Че на петдесет ми трябва мъж. А не сбор от комплекси, шкембе и една сергия. На огньовете ми ти не би издържал. Ще изгориш при първия опит да ми стигнеш.
Прибрах личната карта и се насочих към изхода.
Силве! извика Юлиан. Почакай, а ние?
Какво ние? обърнах се. По твоята логика сме връстници. А на теб ти трябва по-млада. Потърси си такава може и да намериш, ако има късмет някоя дама с лошо зрение.
Излязох от неговото уютно бабино гнездо и с удоволствие вдъхнах свежия въздух на София.
Долу в колата ме чакаше Рая.
Е, какво стана? попита, щом седнах до нея. Истината лъсна ли?
И още как! изсмях се. Специално когато му показах личната карта. Да го беше видяла все едно току-що разбра, че Земята е кръгла.
И как завърши всичко?
С това, че ще продължи да търси млада и ще се тормози, а аз отивам да празнувам. Имам среща с истински мъж на 45, и изобщо не му пука какво пише на личната ми.
А Юлиан още си е на сайтовете за запознанства. Профила обновен: Търся жена до 40 години. Честна!. А снимката пак същата, отпреди десет години.
Замислете се защо някои мъже така се страхуват от връстнички? И дали си струва да криеш възрастта си заради връзка, или е много по-добре да тръгнеш с истината напред?
Истински ценни стават хората, които приемат не само нашият вид, а и нашата история и истинска възраст. Да бъдеш честен с другите и със себе си това е най-важната съставка за щастливи отношения.
