Когато съдбата сгрешава
След завършването на Педагогическия институт Марияна се завърна в родното си село и започна да преподава в същото училище, където самата тя е учила. Харесваше й колективът на учителите, обичаше родния си край и винаги се е късала по дома и родителите си.
От дете Марияна беше приятелка със съседката си Ралица, но двете бяха като ден и but. Марияна спокойна и уравновесена, а Ралица безразсъдна и дръзка, никога не уважаваше възрастните и говореше каквото й дойде на ума. Учеха в един клас, и винаги Ралица беше сравнявана с приятелката си.
“Ами, какво ми е Марияна, аз си имам своя глава на раменете,” отвръщаше Ралица.
“Главата е глава, но в нея трябва да има и мозък,” каза й директорът на училището Иван Стоянов, когато още веднъж я доведоха в кабинета му.
“Какво се е случило този път?” попита той.
Класната им госпожа Петкова, почитана учителка, почти със сълзи на очи каза:
“Марияна ми каза, че смърдя на гробище и че време е да си седя вкъщи, вместо да се опитвам да възпитавам някого”
Иван Стоянов остана безмълвен, опита се да я срамува, но Ралица направи невинни очи и просто заяви:
“Аз никога не съм казвала такова нещо, тя си го измисли.” Директорът я пусна какво друго можеше да направи?
Марияна след гимназията влезе в Педагогическия институт, а Ралица в медицински колеж. Стана медицинска сестра, защото нямаше друг избор. Учеше посредствено, защото в училище често беше преписвала от приятелката си.
Ралица беше красиво момиче с дълга коса и перфектна фигура. След колежа работи в болница, в терапевтично отделение, но беше груба с пациентите, особено с възрастните.
“На тия дядовци време е да си легнат в гроба, а те все се лекуват,” говореше грубо на колегите си, които понякога оставаха без думи.
“Рали, защо изобщо стана медицинска сестра, ако мразиш работата си?” питаха я.
“Не е ваша работа. Където можах, там и отидох.”
Пациентите се оплакваха на лекарите, но един ден завеждащият отделнието сам чу как Ралица обижда една възрастна жена до сълзи. Веднага я извика:
“Ралица, Вие сте уволнена. Не ми трябват сестри, които не лекуват, а нараняват. Съветвам Ви да не работите в медицината ще се погрижа колегите да знаят.”
В града Ралица търсеше богат мъж, но не й се отдаваше. Понякога намираше някого, но връзките не траеха. Щом мъжът я опознаеше по-добре, интересът му изчезваше.
Ралица никога не чувстваше вина така беше отгледана. Прекара три години в града и се върна в селото. След болницата работи като продавачка, но не й хареса.
“Здрасти, Марияна, как си?” обади се Ралица на приятелката си. “Обаждам се, защото реших да се прибера. Майка ти работи в поликлиниката, може ли да ме препоръча? Добре, ще се видим”
Веднага щом пристигна, Ралица отиде при Марияна.
“Ех, разкажи ми как е в училище с тия луди ученици и учители,” запита я весело.
Марияна не искаше да говори за училище. Спокойно сервира чай, постави сладки и сладко на масата.
“По-късно за училище. Ти пък защо се завърна? Помня, че винаги искаше да живееш в града.”
“Ох, промених си мнението. Липсва ми родното място. А ти? Не би ли се омъжила?”
“Ще се,” отвърна Марияна кротко. “Асен ми предложи брак, скоро подадохме документи, сватбата е след два месеца.”
“И кой е младоженецът? Учител по география или местен тракторист?” засмя се Ралица. “Тук няма свестни мъже.”
“Как да няма? Асен е фермер, има животни, техника, хората му работят, на всички плаща.”
“Е, дай да не лъжеме!” избухна Ралица в смях. “Един такъв за цялото село и точно на теб се е паднал? Сигурно има нещо нередно с него.” Ралица винаги смяташе Марияна за пълничка, особено в сравнение със себе си, въпреки че приятелката й просто беше по-мека, което й придаваше нежен и женствен вид.
Тогава чуха глас:
“Добър вечер, Мария, кой е твой гост?”
И двете се обърнаха. Ралица остана като вцепенена. В прага стоеше висок, приятен младеж в скъп спортен екип и маратонки. Ралица почти загуби дъх от завист. В главата й мина мисъл:
“Този красавец е жених на тази пълничка?” Но се усмихна бързо. “Аз съм Ралица. А Вие вероятно сте Асен? Мария ми говореше само хубаво за Вас.”
“Мария, не ме хвали прекалено,” усмихна се той и погледна я с нежност.
Прекараха вечерта заедно, но Ралица вече мислеше само за това, че Асен трябва да бъде нейният мъж. Само тя заслужава такъв красавец. Сега ще направи всичко, за да поправи несправедливостта.
“Майко, видя ли жениха на Мария?” попита Ралица майка си веднага щом влезе. “Защо не ми каза, че има такъв фермер тук? Той трябва да бъде мой, а не на тази сивка. Аз съм красива и подходяща за него.”
“Ще го спечелим,” каза майка й уверено. “Трябва само подходящ момент.”
И моментът дойде скоро. Ралица отиде в поликлиниката да пита за работа и срещна бивша съученичка Ваня.
“Рали, върнала си се! Супер! В събота е рожденият ми ден, празнуваме в заведение, ела и ти. Поканвам и Мария с Асен.”
“Разбира се, ще дойда,” обеща Ралица и гледаше с завист как Ваня
