Отивам си, за да разбереш какво губиш! Преживей една седмица сама, вий на луната без мъж вкъщи, и може би чак тогава ще се научиш да цениш грижата ми! Христо театрално метна няколко чорапи в спортния сак, едва не изпускайки любимата ми ваза от рафта.
Гледах го мълчаливо, подпрян на касата на вратата. Вътре у мен кипеше смесица от обида и истеричен смях. Тридесетгодишният ми момче стоеше насред купеното от мен евентуално преди брака! едностайно жилище и ме заплашваше с отсъствието си. Явно вярваше, че без неговото скъпоценно присъствие няма да оцелея, а стените ще се сринат като след земетресение.
А всичко започна, разбира се, след неделното ни ходене при Ценка майка му. Свекървата ми беше специална жена: умееше да казва комплименти така, че да те заболи, и да раздава съвети със строгостта на старшина в казармата.
Христо се върна от мама зареден. Личеше си отдалеч: устните му стиснати, погледът сканиращ, а ноздрите леко потрепваха в търсене на петънце прах.
Магдалена, защо пак кърпите в банята висят без ред по цветове? поде още от вратата, без дори да си събуе обувките. Мама казва, че така се нарушава хармонията в дома.
Въздъхнах дълбоко.
Христо, майка ти е виждала хармония само по телевизията през деветдесетте. Аз ги редя, за да е удобно отвърнах спокойно, разбърквайки гювеча на котлона.
Христо се намръщи, отиде до кухнята и посочи тенджерата.
Пак ли зеленчуците са на парчета? Мама твърди, че истинската съпруга пасира храната така било по-здравословно. Просто те мързи.
Христо, оставих лъжицата. Майка ти няма зъби, защото спести от зъболекар и си купи трети комплект чаши. Ти зъби си имаш. Действай!
Съпругът почервеня, напълни дробовете с въздух явно смяташе да рецитира още от мъдростите на мама, но се задъха.
Неблагодарна си! изпоръси той. Мама, между другото, е кандидат на науките по домакинство!
Христо, майка ти цял живот е работила портиерка в общежитие, а кандидат се изживява, защото ѝ харесва как звучи отвърнах ледено.
Той застина, зяпайки явно не можеше да измисли какво да каже. После хлопна с очи и замахна рязко, сякаш гонеше муха. В този момент приличаше малко на пингвин.
Така взe решението да ме накаже.
Край! Омръзна ми от твоето държание! обяви той, стягайки сака. Заминавам при мама. За една седмица. Очаквам идеален ред и извинение, писмено! чу се тряскане на входната врата. Настана тишина.
Почувствах особена празнота, но и неочаквано облекчение. Обидата все пак гореше. Той си тръгна от МОЯ дом, за да ме накаже, че ще остана на спокойствие и тишина? Майстор на стратегията.
Съдбата обаче ме изненада по-добре от всяка негова драма.
В понеделник ме извика шефът.
Магдалена Петрова, гори проект във филиала във Варна. Трябва да тръгваш утре, срокът е три месеца. Заплащането е двойно, плюс бонус ще си купиш нова кола! Няма кой друг да изпратим.
Стоях в кабинета му, а вътре усещах как ми израстват крила. Три месеца! Без Христо, без обаждания от Ценка, до морето (макар и работно), с отлична заплата.
Съгласна съм! изтърсих бързо.
Излизайки от офиса, се замислих. Апартаментът ще пустее. Сметките скъпи. Тъкмо тогава ми звънна приятелката ми Лилия.
Меги, бедствие! Сестра ми пристигна с мъжа ѝ и трите хлапета от Пловдив, а ремонтират вкъщи и няма къде да спят. В хотелът е кошмарно скъпо. Те са шумни, ама плащат авансово за целия срок!
В главата ми щракна дяволит план.
Лили, да идват. Утре ще им оставя ключове при домоуправителя. Само едно условие: ако се появи мъж и се опита да командори, гонете го веднага.
Същата вечер прибрах ценните си неща в една кутия и ги занесох при нашите, подготвих апартамента и заминах. Христо не вдигаше възпитаваше ме. Добре.
На следващия ден заминах за Варна, а в апартамента се настани шумното семейство на Лилкова сестра: мъжът Асен, жена му Илияна, трите деца на възраст една след друга, и огромното, добродушно, но много гръмогласно куче Шаро.
Измина седмица.
Христо, както разбрах по-късно, изтърпя брака с мама точно седем дни. Оказа се, че Ценка е търпима само от разстояние, а домашната ѝ грижа направо го задушаваше.
Христе, не мляскай на закуска! коригираше го тя.
Защо миеш тоалетната два пъти? Парите не растат по дърветата!
Сине, криво седиш, ще станеш като вуйчо Тони прегърбен.
Към края на седмицата Христо не издържа. Реши, че съм вече достатъчно наказана, изплакала съм се и съм осъзнала какъв мъж ми е липсвал.
Купи три умърлушени карамфила, символично, и се прибра у дома.
Като стигна входната врата, предвкусвайки моя уплаха и радост, мушна ключа Не се завъртя! Дръпна дръжката заключено. Натисна звънеца.
Отвътре се чуха стъпки истински трясък на стадо слонове, последвано от гръмогласен лай, от който входната врата зазвъня.
Кой е? изрева мъжки глас със софийско наречие.
Христо се стресна.
Аз съм Христо. Мъжът. Отворете!
Вратата се отвори рязко. На прага се изправи Асен мъж с широчината на касата, по потник, държещ шиш, явно печаха кебапчета на електрическа скара. До него Шаро, добрякът.
Какъв мъж? смаяно попита Асен. Меги я няма. Замина. Ние тук живеем, наематели сме. Договор имаме, платено всичко. Ти кой си, бе?
Аз аз съм собственикът! изписка Христо, губейки почва под краката си. Това е моят апартамент! Е, де факто на жена ми, ама
Чуй сега, братко, Асен го тупна по рамото, докато остави мазно петно от шиша. Магдалена каза: мъжът си е при майка си. Апартаментът празен. Да вървиш при майка ти, а? Недей да пречиш! Илияна, донеси шарена сол!
Вратата се хлопна пред носа му.
След минута телефонът ми побесня. Аз си седях спокойно в ресторант с гледка към Варненския залив, хапвах калмари и пиех бяло вино.
Ало? вдигнах спокойно.
Какво си направила?! Христо ревеше така, че трябваше да отдръпна телефона от ухото си. Кои са тези хора в дома ни?! Защо не ме пускат?! Връщам се, а тук цигания!
Христо, спокойно рязко го прекъснах. Ти се изнесе. За седмица, а може и завинаги, по твое желание. Разбрах сама ми е скучно и скъпо. Доведох наематели. Договорът е за три месеца.
За три месеца?! Аз къде да живея?!
При мама. Там ти е супер супи пасирани, кърпи по цветове. Живей и си почивай. Аз съм в командировка. Ще се върна след време.
Ще те разведа! Ще викна полиция! разпени се той.
Викай. Апартаментът е мой, аз съм собственикът. Договорът за наем е официален, плащам си данъците. Ти тук си само гост.
Затворих.
След десет минути Ценка. Вдигнах само заради цирка.
Магдалена! гласът ѝ дрънчеше като порцеланов сервиз. Как можа да изгониш мъжа си! Минала си всякаква граница! В Семейния кодекс пише, че жената е длъжна да осигури на мъжа уют и топла вечеря!
Ценка, прекъснах я доволно. В Семейния кодекс, член 31, пише за равнопоставеност в брака. В нотариалния акт пише само моето име. Синът ви реши възпитателно да си отиде? Е, урокът излезе скъп ученикът надмина учителя.
Ти ти материалистка безочиe! изпищя свекърва ми. Мъжът трябва да има територия! Ти рушиш семейството! Ще пиша жалба до синдиката!
Пишете и в спортния тотализатор смях се на глас. В крайна сметка, Христо ви е златен. Дръжте си съкровището. Само не забравяйте пюрето забравил е да дъвче.
Тя преглътна, не можа да проклина, гласът ѝ звучеше като стар принтер на инат.
Три месеца минаха като миг. Върнах се подмладен, с нова подстрижка, с пари за нова кола и без грам желание да се връщам стария живот.
Квартирата лъсната. Асен и Илияна бяха изрядни, изчистили и ремонтирали капещия кран, който Христо не бе оправил година.
Христо се появи два часа по-късно. Смачкан, отслабнал, в сива риза. Три месеца с любимата му майка го бяха превърнали в сенка.
Меги, започна, гледайки в пода. Стига толкова. Всичко разбрах. Мама прекаляваше. Хайде, пак да сме заедно? Донесох си и багажа
Опита се да влезе. Блокирах пътя с куфара си.
Христо, заедно няма да сме. Научи ме да ценя мъж в къщата? Научих се. Асен оправи крана за половин час, а ти една година се оправдаваше.
Но аз съм ти мъж! в очите му заигра страхът на дете, гонено от пясъчника.
Беше мъж, стана товар казах рязко. Багажът ти е при домоуправителя, ключовете върни.
Не може да е! Ще съдя за половината ремонт!
Христо, ремонтът го прави татко, имам всички бележки. Ти само с мрънкане облепя стените! усмихнах се. Свършено е. Представлението приключи.
Застана насред коридора и премига, чудейки се как от урок за жена си всичко се превърна в собствения му срив.
Хлопнах вратата под носа му. Щракването на ключа прозвуча като старт за новия ми живот.
Казват, Христо още живее при мама. Познати разправят, че Ценка вече определя не само диетата му, ами и кога ляга и с кого разговаря. А той ходи свит, мълчалив, гледа в пода да не настъпи новия бум на майчиния гняв.
