Въображаема приятелка
Около Мариета вече трети ден се върти цяла тълпа ученици. Момичето вече има славата на гадателка и истински психолог в училището. Всеки иска да се докосне до мъдростта ѝ. Засичат я пред тоалетната, насядат с нея в стола, носят ѝ вафли, тетрадки с домашни и всякакви други подаръци, които по някаква причина тя отказва.
Мариета, харесвам Данчо от 5 Б. Как мислиш, дали ще стане нещо сериозно между нас? мечтателно пита съученичката ѝ Пенка.
Не ти го препоръчвам. Този Данчо на пръв поглед е примерен, но си бърка в носа и после си лапа буците. От към прехрана няма да имаш грижи, но иначе през целия ти живот ще си човърка там, отвръща Мариета, докато хрупа курабийка и си пие чая.
Олеле, какви ги говориш! Ами Петър? Той е отличник, учи се да свири на китара, пак запламтя с надежда Пенка.
Петър имам лоши навици, дразни котките: връзва им консервени кутии на опашката и ги гони из квартала. Ще си стане груб и дори ще започне да пие.
Защо мислиш така?
Виждала ли си трезвен китарист? А и ти си още малка да си го слагаш на сърце, по-добре поработи над математиката и спри да си гризеш ноктите, че ще си докараш червейчета.
На съседния чин Павлин от 4 В бутна Пенка и тя се плъзна по пейката в другия край на масата.
Нямам приятели, всички ми викат дебелак и за нищо не ме канят, оплака се той.
В сряда започва записването за борбата. Можеш да оставиш заявление при учителя по физическо. Няма да отслабнеш веднага, но никой няма повече да ти се подиграва. А и ти не бутаай госпожиците така, все пак може да ти е бъдеща жена каза Мариета.
Тя стана и занесе подноса си на мивката.
Мари, мислиш ли, да почна да уча за книжка тая година или догодина? уж между другото, попита учителката по география до мивката.
Госпожо Елица, да учиш за книжка трябва първо да имаш кола, а вие имате само старата Москвич на баща ви. Разбирате ли разликата?
М-май да…
Мариета завъртя очи и след като си изми ръцете, допълни:
Продайте я тази изтървана кола, с парите си купете по-добре велосипед и къси панталони. След два месеца така или иначе ще ви карат на работа. Иначе по-добре хванете ипотека сега лихвите са ниски, а не върви човек на 35 още с родителите. Говоря ви го като знаеща.
Усетена от източени погледи, Мариета се запъти към стаята за трудово обучение.
Докато съученичките ѝ учат да резнат правилно плата и нанизват конец в иглата, Мариета зашива донесени панталони, вталява пола и на една нишка изплита и подарява на учителката нови терлици, като казва, че на бременните краката им трябва да са топли. Госпожата веднага си излиза по работа, за да купи тест от аптеката. На другия ден целият клас яде шоколадова торта, с която учителката благодари на Мариета.
И у дома момичето се държи различно смъмри майка си, че купила кайма от магазина, и сама завъртя домашни кнедли. Вечер вместо да гледа YouTube, хваща Тримата мускетари и от време на време си шепне с някого. Бащата я наблюдава крадешком, а Мариета го упреква, че се изкривява от седене пред компютъра и че е по-добре да иде да изтупа килима, вместо да стои по разни съмнителни сайтове.
В училището тръгват слухове, учителите се тревожат и викат училищния психолог. Назначена е консултация. Учителският съвет, директорът и всички сериозно сядат да изяснят всичко.
Мариета, някой обижда ли те в училище? загрижено я разпитва докторът с модерна брада и очила.
Разстройва ме единствено, че за училището се отпуснаха доста левове, а в салона имаме само стар козел и два метра въже.
Всички се обърнаха към директора, който внезапно се измъкна през отворения прозорец на ново съвещание.
Самотна ли си, нямаш ли приятели?
Приятелството не съществува истински, отегчено отвръща Мариета, сплита плитките си. Днес тичате заедно в междучасието, а утре тя ти мие чиниите вкъщи, докато ти попълваш данъчните си декларации.
Какви декларации, каква посуда… Кой ти говори все тези неща?
Моята приятелка.
Ето го и проблемът! Може ли да я поканиш тук?
Тя е тук, спокойно казва Мариета и всички се сепват.
Не я виждаме. Как се казва?
Райка Петрова.
Божичко, на колко години е?
Седемдесет.
И какво още ти казва?
Че зъбите се мият откъм венеца, че кучето ни не е лошо, но е страхливо и гладно, че роднините не трябва да се забравят. И че последните пет години ви изчисляват неправилно данъчен налог върху имота, трябва да идете в АГКК и да искате преизчисление по пазарна, не по данъчна стойност.
Психологът си записва всичко, а последното обезателно подчертава.
Следва обаждане по уредбата до родителите, които са на работа.
Чакайте! развълнувано вика бащата в слушалката. Майка ми така се казваше! Почина преди десет години…
Кабинетът се изпълва с ах и сумтене на молитви.
Именно, минали са десет години, а никой така и не отиде на гроба, всичко е затрупано с трева, оградката пропада сърдито казва Мариета.
Абе, уж щях, ама все не остана време мънка бащата.
Консултацията приключва.
На сутринта цялото семейство тръгва към гробището. Мариета никога не е виждала баба си, само през разказите на баща си. Гробът го намират трудно цялото старо борово поле е станало мраморни плочи.
Момичето носи букет жълти лалета и го оставя във вода. Бащата поправя оградата, майката изскубва тревите.
Татко, баба казва, че си добър човек, но съвсем се изгуби в работа и интернет и оттам време не остава дори и за мен.
Бащата се изчервява засрамено и кимва.
Кажи ѝ, че ще се поправим почесва дъщеря си по главата и после снимката на баба на надгробния камък.
Сега вече е спокойна и повече няма да идва при мен, макар че много ще ми липсва беше много добра, весела и умна.
Вярно е, баба ти беше чудесен човек, виждаше хората отвътре. А още нещо каза ли ти?
Да, разправя, че тази твоя краставична диета е голяма глупост. Ако искаш да отслабнеш, иди в залата по вдигане на тежести. И че да откриваш валутна сметка няма смисъл всичко прецени добре преди големи решения. А за онзи евтин бетон, който взе да лееш за основата на банятаБащата се засмива през сълзи, а майката прегръща Мариета през раменете за пръв път от много време насам и тримата се чувстват истински близки, сякаш че ли баба Райка, макар и невидима, ги е събрала под едно лятно небе, в което облаците се разпръскват.
После, докато тръгват към изхода на гробищата, Мариета усеща лек полъх като докосване по косата. Усмихва се и подскача по плочките, оставяйки след себе си неочаквана лекота. Вече знае понякога приятелството наистина идва там, където най-малко го чакаш, макар и да е невидимо за другите.
А в училище, когато я питат дали още гадателства, тя само намига заговорнически и казва:
Имам си сили, по наследство ми е, но най-важното е да слушате сърцето си и една малка частичка от добрината, която някога й е подарявала баба Райка, се прехвърля към другите, на които този ден най-много им липсва приятел.
Така Мариета продължава вече не толкова сама, а с усещането, че където и да отиде, някой невидим пазач шепне около нея полезни и милосърдни съвети. А щом пак някой ден ѝ потрябва въображаема приятелка, знае, че само трябва да затвори очи и да послуша защото обичта, веднъж поканена, никога вече не си отива.
