Преди години, си спомням, как отидох на лекар, когато вече не можех да понасям болката. Три дни подред такава мъка си беше чиста лудост. Безмилостно главоболие, срещу което никакви хапчета не помагат. През нощта така и не успях да заспя. Най-лошата идея беше да ровя из интернет да чета какви болести носи главоболието.
Веднага изскочиха разни статии от типа “как да различим мигрена от мозъчен тумор” и куп страхотии подир тях. Четох, четох, сравнявах симптоми съвсем бях готова направо към погребалното бюро да тръгна, без да минавам през поликлиниката.
Сетих се как един герой от книга на Джером К. Джером случайно попаднал на медицинска енциклопедия и намерил у себе си всички болести на света дори антракс, само родилната треска му липсвала, което и го разстроило. И аз така! След толкова четене онлайн вече си бях внушила всички болести накуп и реших: “Стига! Утре ще се довлека до доктора!”
В чакалнята пред кабинета проведох един прекрасен разговор с една жена.
Тя ме пита:
Пи ли?
Аз я гледам неразбиращо:
Какво да пия?
Вчера пи ли ракийка?
Не съм пила, обидих се аз.
Очите ти са червени, все едно си от махмурлук
Е, ей сега вече! Понякога се чудя дали не посещавам психолог, за да се науча да говоря с хора, на които повече им трябва психолог, отколкото на мен.
Благодаря ви, процедих аз. За загрижеността.
Влязох при доктора и почти като водещ на концерт изброих всичките си симптоми. Накрая завърших с моите “вишневи” очи.
Ама изглеждам все едно съм пила, а не съм пожалвах се нервно.
Докторката ме изгледа, усмихна се и каза:
Очите са ти съвсем нормални, не си измисляй
Хм. Ето, че пак не ходят тези, на които им трябва, на психолози.
Измериха ми кръвното, пулса, сатурацията. Попита ме всичко нужно. По отговорите си мислех, че положението май не е кой знае колко добро по-скоро не мигрена, а нещо по-сериозно.
А защо да не направим ядрено-магнитен резонанс? Ще платя, предложих. В интернет така пишеше, а през нощта аз станах виртуален терапевт, невролог и съдови болести професор.
Първо спокойно, нека опитаме с лекарства за съдовете, ще изследваме кръвта, след това, ако стане по-зле
Тази нощ в интернет ми се струваше, че по-зле няма накъде. Плаках и мислех на 40 години съм създала само две деца и десет книги. Много ли е, малко ли е, питах се.
Децата още малки, недораствани
Книгите и те несъвършени. В новата книга на 16 страница има печатна грешка Още много трябва да възпитавам и децата, и литературните редактори
Върнах се у дома след доктора. По пътя прибрах децата, купих изписаните лекарства и ги изпих. Като се прибрах, направо се тръшнах в леглото.
Децата дойдоха при мен:
Има ли нещо за ядене?
Има, но трябва да се сготви Сега
Главата вече не ме болеше кой знае колко, но сили нямах три дни в леглото.
Синът ми, Борис, сам си приготви вечеря. Изпържи яйца и претопли макарони. Дойде при мен:
Дадох на Радка да яде. И на теб да ти донеса вечерята в леглото?
Толкова хубаво ми стана! Голяма работа синът ми е вече пълнолетен, няма да се загуби
Не, не, в леглото не ми носи, не съм гладна, после ще ям. Браво на теб.
Добре, кимна и донесе нарязани плодове. Мамо, тук има киви повече витамин C от портокал. И ябълки за желязото. И мандарина, че да не изгние
Топло ми стана. Моето дете, моята грижа! Видимо се подобрих.
След това Борис се стегна и тръгна към магазина.
Къде тръгна?
Свърши храната за котката.
И сладолед купи, извика Радка. И аз нямам “храна”
Дъщеря ми влезе тържествено и с достойнство в стаята ми: с очила, халат и куфарче с играчки-инструменти. Радка Стефанова, играч-терапевт.
Какво, болната, ще те лекувам! Ще сложим инжекция!
Казвай ми “мамо”, не “болна”
Като оздравееш, ще си пак “мама”. Сега отвори уста.
Отворих я.
Я, киви ядохте, а на мен не дадохте? Киви?
Вземи си, кой ти пречи, подадох й чинията.
Вече не искам, ядох яйца. Чакам сладоледа. Я да те преслушам
Радка си сложи розовия стетоскоп.
Всяка вечер аз с книга те гоня, да ме послушаш, а ти не слушаш!
Леле, лошо е положението, Радка ме слуша. Много говориш и тичаш след нас. Предписвам ти инжекция и сладолед. Но само ако Борис купи за всички, не само за тия, които са си поискали!
Та значи, няма да споделиш лечебния сладолед с болната майка?
В отговор Радка ми би инжекция с играчката.
О, боли! смях се аз.
Трябва да боли, затова е да оздравееш.
Всъщност се чувствах повече от добре. След сладоледа, който Борис купи за всички, бях направо идеално. Главата не ме болеше, сили ми се върнаха, очите ми бяха ясни като небето.
Но аз още мъничко поиграх на болна майка, а приказката за лека нощ тази вечер Радка избра от енциклопедията.
Това е книга за циклопи, пошегува се Борис.
Четоха за Сатурн, после за динозаври, после за млечни зъби. После малко и се скараха дали пък динозаврите са имали млечни зъби.
Слушах ги как си говорят и се разтапях от щастие, от любов и онази най-ценна истинска смисленост на живота.
После сменях чаршафите, понеже успяха да разсипят по завивките цялото киви.
А накрая тримата гушнати заспахме заедно.
Е, помогнаха ли хапчетата? попита ме докторът на следващата сутрин.
Аз кимнах. Но си знам, че други хапчета ми помогнаха моите слънчица вкъщи.
Тия, дето денонощно ти наливат сили вместо болка, радост вместо притеснение, щастие вместо ядове.
Гушкайте децата си, дори и да са пораснали повече от вас. По-ценно лекарство няма. Е, освен кивито богато на витамин С!
