Отидохме да посетим майка ми. Влязохме в блока и срещнахме едно петгодишно момченце, което плачеше на ред.
Защо плачеш? попитах.
Той отговори:
Дойдох да видя баба си. Отидох да играя в градинката, а когато се върнах, тя не ми отвори вратата.
Не се притеснявай, сигурно е отишла до магазина и скоро ще се върне успокоих го.
Но момчето не спираше да плаче, бедното.
Как се казваш?
Бо-о-ри-с
От кой апартамент си?
От ос-мна-де-сети
В осемнадесети апартамент бяха нови жители и аз още не ги бях срещала. Натиснах звънеца, но никой не отговори. Не можех да го оставя сам на стълбите.
Хайде, Бориске, ще бъдеш мой гост. Ще оставя бележка на вратата на баба ти.
Стигнахме у нас. Докато съпругът ми го забавляваше, написах бележка: Борис е в ап. 28. Слязох и я залепих на вратата.
Когато се върнах, Борис вече играеше с количките на сина ми. Всичко беше наред.
Измих му лицето и попитах:
Искаш ли зеленчукова супа?
Да.
Излапа чинията за секунди.
А за второ имам кюфтенца. Искаш ли?
Да.
Момчето имаше зверски апетит. Изяде две кюфтенца наведнъж.
Предпочиташ ли компот или сок?
Чай.
Бях изненадана на пет години аз самата бих пила чай само ако нямаше компот.
Седнахме да пием чай с бисквитова торта, докато Борис и мъжът ми обсъждаха важни теми като марки коли и колко бързо могат да карат.
Майка ми се прибра. Обясних как сме с малък гост.
Странно каза тя. В осемнадесети апартамент живее една жена на твоите години.
Не ми се стори странно. Жена на четиридесет напълно може да е баба на петгодишно дете.
Майка ми прие моята логика и също се включи в забавленията. Донесе кутия с играчки и веселието още порасна.
След около час звънна звънецът.
Отворих и на прага стоеше жена на моите години.
Добър ден каза тя. Дойдох от работа и намерих тази бележка. Сигурно има някаква объркване с апартаментите?
Веднага ми стана странно, че тя идва от работа и че името Борис не ѝ говори нищо.
Не ви ли изчезна внук? попитах.
Все още нямам внуци отвърна тя.
Нещо не се връзваше.
Върнах се в хола. Всички бяха заети майка ми нареждаше кубчета върху играчка камион, мъжът ми връзваше въже към друга играчка, а Борис, шефът на операцията, даваше заповеди.
Борис обадих се, като седнах до него. От къде точно дойде да видиш баба си?
От Варна.
Знаеш ли адреса си вкъщи?
Той рецитира улица, номер и апартамент.
А адреса на баба си?
Каза името на улицата и тогава всичко се изясни.
Докато играеше, премина от един двор в друг. Когато другите деца си тръгнаха, той реши, че и той трябва да се прибере. Къщите бяха еднакви. Вместо в блока на баба си, се озова в нашия.
Почукал е на вратата, но никой не отговорил и той се уплашил.
Дадох му една кола като подарък, взех го на ръце и тръгнахме да търсим баба му, която сигурно беше навярло.
В съседния двор чухме някой да вика:
Борис! Борис!
Потичахме и видяхме жена на моите години, явно разтревожена.
Това вашият внук ли е?
Да!
С облекчение ни прегърна.
Обяснихме какво се беше случило и всички се
