Знаеш ли, моят мъж много мрази да го хванат в смешни ситуации, защото той е голямата работа, все много мъжкар. Та снощи надниквам в банята, тихичко така, и какво да видя връщам се зад стената и се превивам от смях слушай само:
Ако си добро коте кажи мяу!
Ако си чудесно коте кажи мяу!
Ако си най-обичаното коте кажи мяу!
Мъжът ми Мартин шепти и пее, докато къпе нашия котарак Боцман. По принцип тази гадина котаракът, де пищи, дере, бяга и се върти като луд, ама този път явно му харесва, че му пеят, или пък е пълно вцепенение от ситуацията.
Да измияме гръбчето кажи мяу
Да измияме лапичките кажи мяу
Да измияме опашлето кажи мяу
Мяу, писва тихо Боцман.
Аз умирам отвън от смях Ай сега съжалявам, че не го снимах този момент ама честно, ако имах такъв запис, сигурно Мартин щеше да ме завре в другия край на София с него.
Какво, не ти харесва? Е, айде да ти изпея нещо друго?
Мяу, пак той.
Мартин мълчи за секунда и почва:
Пак дъжд рисува по прозореца тъга
Твой образ се отразява, Мариана
Аз ревя чак ми текат сълзи от смях!
В същия миг се усещам мъжът ми никога не ми е пял. Той романтик не е, но си има други хубави черти. Обаче котаракът му слуша серенади! Честно, би ме заболяло, ако не ми беше толкова смешно.
Междувременно нашата мариана пак изписква жално мяу, и Мартин минава на Крилати люлки.
Аз вече не издържах, ако не се изнеса по-бързо, щяха да ме разкрият, казано на прост език. Отивам в стаята, уж мирясвам, ама…
Дрън-дрън телевизор,
Дрън-дрън телевизор,
Дрън-дрън телевизор
И аз не издържах довършвам:
И две фунийки вътре! и се тръшвам на дивана от смях.
Нямам идея дали още са пяли, ама аз сигурно стигнах до хълцане. След две минути пристигат двамата велики мъжкари и котаракът като същински господар, и гледат надменно и леко обидено. Аз се мушнах в възглавницата и се треся от беззвучен смях.
Двамата се спогледаха важно и двамата важно заминаха към кухнята. И така, друг път щом Мартин влезе в банята с Боцман, ще знам: трябва микрофон!
