Няма да се връщам при този кучкар! По-добре в мазето да живея, отколкото с него!
Мамо, ела, в мазето тогава! Скоро и аз ще се разкарам от теб! прогърмя Цветана, разбърквайки омесената овесена каша.
Изхвърляш родна майка?! Лидия се хвана за сърцето. Целият си живот дадох за теб, а сега получавам това! Благодаря, щерко, за грижите!
Майката неодобрително изпъшка и се оттегли в стаята. В общата им стая. Защото живееха втроем в едностаен апартамент, където през последните три месеца беше невъзможно да се скриеш.
Цветана никога не би си помислила, че ще бъде в центъра на такава драма. Хората около нея се женеха и развеждаха, но нейните родители винаги бяха пример за подражание. Наскоро Лидия и Борис отпразнуваха рубинова сватба четиридесет години заедно а сега майка й дори да го види не искаше.
В един прекрасен ден майка й се яви с куфари и обяви, че се развежда.
Представяш ли си?! Изневери ми с някаква перхава медицинска сестра! избухна Лидия, задъхвайки се от яд и от изкачването по стълбите. Ей сега на четиридесетгодишни момичета му се ще Герой-любовник!
Мамо, сериозно? Сигурна ли си? Може би има някакво недоразумение? Цветана я погледна със сведени вежди.
Лидия винаги беше прекалено емоционална и често приемаше желаното за действително. Стигаше й да чуе нещо, веднага дописваше детайлите и го разпространяваше като развален телефон. Но, за съжаление, този път не беше така.
Да, да, недоразумение Снимките, които видях в телефона му, просто така не се изпращат! Стар червяк, можеше спокойно да си живее, ама не
Цветана реши да го разбере по-късно. Първо трябваше да успокои майка си. Слушаше я, завари чай, опитваше се да я убеди, че дори и да е така, не е краят на света. Че това се случва на много хора. Че ще й помогне.
Кой знаеше, че майка й ще приеме всичко буквално? Цветана дори не подозираше в какво се забърква.
От този момент майка й се настани при тях. Само че Цветана имаше собствено семейство съпругът й Тодор и петгодишният им син Мартин. Възрастта, в която всичко те вълнува и навсякъде искаш да се месяш.
Първоначално Цветана се опитваше да търпи с разбиране, дори да открие плюсове, но на практика не успяваше. Помощ с внука? Тя работеше от вкъщи и се справяше сама. Готвене? Майка й обичаше мазни ястия, които тя избягваше заради фигурата, а зетът заради здравето. Почистване? Двете имаха съвсем различни представи за чистота.
И това беше само началото.
Така, вече време е да си смените чаршафите. И на Мартинка също, но за него ще го направите сутрин, обяви майката в единнадесет през нощта, когато младите искаха да гледат филм.
Сега?! Мамо, Мартин спи! Как да го правим на тъмно?
Нищо страшно. Светлината от коридора стига. Променете тихо и после си лягайте. Трябваше да сте го свършили деня, а вие вечно бавите. Без мен нищо не можете! Скоро ще ви се нахвърлят акари!
В такива моменти Лидия слагаше ръце на кръста и оглеждаше стаята, търсейки какво още да им нареди.
Цветана въздъхваше, но се подчиняваше. Свикнала беше с майчините капризи и знаеше, че ако се противопостави, ще трябва да слуша оплакванията й с часове. Лидия никога не отстъпваше и беше взискателна. А Цветана, за разлика от нея, израства кротка.
Тодор не разбираше тази мания за чистота.
Цвети, не можеш ли просто да кажеш не? питаше той, когато оставаха сами.
Ами Тя е майка ми Ти я познаваш отвръщаше тя нерешително.
Познавам я. Но това е нашият дом и нашите правила. Започвам да се изтощавам от нея
Поиздържи още малко. Трябва им време с татко. Всичко ще се оправи
Но в гласа й нямаше увереност. Вече беше говорила с баща си. Той призна, че наистина имало грешък.
Не знам какво ме надви Исках да сравня. Освен майка ти, никога нямах друга жена. А сега не знам къде да бягам. Обичам я, ама тя ще ме чуе ли
Честно казано, Цветана разбираше майка си. И сама не би простила изневяра, дори и краткотрайна. Лидия имаше право да се разведе. Но не правеше нищо. Чакаше, сякаш проблемът щеше да изчезне сам.
Ставаше все по-зле. В един момент Лидия рече, че зетът й се е разглезил.
В семейството й мъжете помагали баща й прашесуваше, измиваше банята редовно, почистваше съдове, готвеше чорби. Участваше в генералните почиствания.
При Цветана и Тодор беше различно. Той помагаше с прописването на сина или го завеждаше на плуване, но всичко останало беше в нейните ръце. Логично Тодор издържаше семейството, а сега и тъщата. Тя работеше, но само по три-четири часа на ден от вкъщи. Парите й отиваха за лични удоволствия.
Но Лидия не виждаше разликата.
Твърде го разглези, момице! упрекваше я. Нека поне вечер да помага, а не да лежи. Ако не го натиснеш, ще стане като при нас мъжете от скука забъркват глупости.
Мамо, мерси, но ние ще се оправим.
Но Лидия не слушаше. Започна да превъзпита зетя.
Седни, казваЦветана най-после осъзна, че семейният мир се пази не с мълчание, а с ясни граници, и реши да постави край на хаоса, като убеди майка си да се върне при баща си, за да си решат проблемите като възрастни хора.
