В болничния коридор на колене…
Петгодишният Борис го откараха в спешността и го сложиха на горния етаж. Майка му не я пуснаха да влезе, затова тя седна долу на един от ожулените дървени столчета и трепереше при всеки шум. С мъка събра мисли и се обади на съпруга си: Борис е в опасност. Едва диша. Лошо е.
Мъжът спокойно отвърна: Той е като мен и като дядо си. Ние сме от камък. Не драматизирай. Всичко е наред. С майка си сме на вилата, събираме гъби. Прибирай се у дома, не пречи на лекарите, те си знаят работата.
Колко тежко е в тъмния коридор, мрачен и безразличен към всичко.
Излезе на болничните стъпала: Мамо, на Борис му е лошо. По лицата на лекарите разбрах. Лошо е, мамо. И заплака.
Майка й бързо отговори: Ето какво ще ти кажа. Лошото привлича лошото. Изхвърли го от ума си, мисли за доброто. Вярвай в доброто. Светлина към светлина. А мъките нищо хубаво няма да донесат. Съвземи се.
Задушливо беше в коридора. Дежурната сестра й каза да се успокои: Ей, майчице, без истерики! Не пречите на работата.
Сестра, само сестра! Никой друг: Галено, на Борис му е лошо. Лекарите не казват какво е. Без съзнание е!
Сестра й каза нежно: Такова нещо се случва при децата. Нарича се растежна криза. Повярвай ми. Ако плачеш, само ще си навредиш.
Майка се оттегли в най-далечния ъгъл на коридора, където беше особено мрачно. Сградата беше отпреди войната, никой не я поддържаше.
Свали си кръста от шията, огледа се настрани, клекна на колене и притисна кръста към устните си. Ней беше все едно дали я виждат: Ти си всемогъщ, знам, вярвам. Ти сам изпита болка. Знаеш какво е страдание. И Твоята Майка е плакала, както плача аз. Простри ръка, утеши ме. Освен Теб, няма никой само аз и моята скръб. Милост искам, Твоята любов искам. Помогни ми, Родни. Само Ти, само Ти. И замръзна на място.
Дверта се отвори, в нея се появи светла фигура. Беше лекар. Погледна я, приближи се и подаде ръка: Стани. Дишай дълбоко, детето ти ще се оправи. Аз ти го казвам. Стани вече.
Облегна се на ръката му, изпълнена с доброта, и стана: Не мога да говоря. Благодаря ти. Мога ли да остана тук през нощта, на столчетата?
Възрастният доктор се усмихна: У дома. Само у дома. Успокой се, всичко е наред. Утре ми се обади. И й подаде визитка.
Сутринта съпругът, сестрата и майката повтаряха, че са били прави. Трябва да ги слуша, а да не се дърпа като луда.
Но никой не разбра, че истинската правота е над всички тях. Тя е в молитвата на майката, в нейната любов, в Този, Който няма да я изостави, няма да й обърне гръб…
Днес научих, че вярата и любовта са по-силни от всички разумни съвети. Когато сърцето ти плаче, никой разум не може да го утеши освен вярата.
