Василка и свекърва ѝ седяха на старото легло. Двете бяха топло облечени. Зима беше, а печката току-що беше запалена.
Нищо, майче. Всичко ще се нареди. Няма да загинем. Сега ще ти дам лекарствата.
Василка се стараеше колкото може да успокои свекърва си, но тя дори не ѝ беше вече истинска майка почти бивша. Всичко се беше объркало…
Преди това тримата живееха заедно майката, синът и неговата жена Василка.
Василка се омъжи късно, на тридесет години. Тя беше втората жена на Христо. Василка не беше разрушила ничия чужда връзка Христо вече се беше развел, когато се запознаха.
Свекървата, Пенка Аркадиева, я хареса от първия път. Харесаха се взаимно топли думи, прегръдки, разбирателство. Василка беше рано останала без родители, съвсем сама бе в живота. В Пенка тя откри сродна душа.
Сговорни сте смееше се Христо.
Петте години брак минаха като миг. Но после Христо стана груб, нетърпелив. Говореше на висок тон на Василка, на майка си. А зад всичко се криеше друга жена. Все по-често закъсняваше и се връщаше с алкохол.
Един ден каза, че се развежда. Дал ѝ два дни да си стегне багажа. Не беше и заминала, когато любовницата му пристигна с куфар.
Може би го направи нарочно, за да срещне Василка и да я унижи, но не ѝ се получи. Новата беше дългокрака блондинка с надути устни и дълги мигли, едва ги премигваше.
Василка не се стърпя и избухна в смях:
Мене ме размени за този парцал с мигли като на теле? Да ти е честита, не съжалявам ни най-малко.
Ами тя поне е весела. Вие с майка ми сте две дърти кукувици!
Аз ясно, ама защо и майка си обиждаш?
Скъпи, а майка ти ще стои ли още тук? писукна онова чудо с миглите да си я вземе. Защо ни е тя?
Да, мамо, време ти е. Предълго остана.
Къде да отида? Всички спестявания от продадения си апартамент ти дадох, за да построиш тази къща майка му се хвана за сърцето.
Айде без театър! Живей, но само в твоята стая. Сега главната тук ще е Албена.
Коте, да се изнасят и двете!
Това е майка ми, все пак!
На мен такава свекърва няма да ми трябва, я!
Василка не издържа повече.
Мамо, искаш ли да дойдеш с мен на село?
По-добре на село, отколкото с такъв син и тази…
Поседни малко. Аз ще прибера нещата ти.
Лекарствата не забравяй, кутията с документите и чантата.
Василка извади още един куфар, на бързо натъпка вещи кутията, чантата, лекарства, документи, бельо, дрехи.
Вземайте всичко. Чуждо не ни трябва процеди Албена, нали, котенце?
Христо само гледаше и дума не каза. Осъзнаваше, че майка му това няма да прости, но може би ще прости майка е все пак.
След половин час Василка вече беше до колата. Пенка седеше на задната седалка и безмълвно бършеше сълзите си. Не се обърна към сина, само тежко въздъхна.
Трудно е да го осъзнаеш всичко си дала, а после се оказваш излишна.
Как ще живеем сега, дете мое…
Ще се оправим. Имам малко спестени пари ще стигнат, докато си намеря работа, а ти имаш пенсия. Няма да останем гладни.
Отидоха в селото, където Василка беше израснала. Добре, че денят още не беше свършил. В къщата беше студено, но Василка разпали печката, донесе вода, сложи чайника да ври.
Всичко ти върви отръки, все едно винаги си живяла тук!
Дядо ме е научил на всичко. Добре, че напазарувахме, не обичам селските клюки.
Малко по малко в къщата стана топло.
Утре ще изчистя основно.
Някой почука на вратата.
А, съседке, върнала си се! Колата ти видях отпред. Защо си тук посред зима, нещо се е случило?
Всичко е наред, чичо Никола, после ще обясня. Ела на чай.
Аз пък мислех да ви поканя. А вие не сте сами, виждам.
Това е Пенка Аркадиева. А това е Никола Петров, наш съсед.
Викате, ако нещо трябва.
За сега не, благодаря, чичо Никола.
Седмица по-късно домът приличаше на нов.
Знаеш ли, Василке, и аз съм селякиня, омъжих се за софиянец Христо беше на 23, когато тегли живота ми рязко. Продадах апартамента за неговата къща, а той така ме изпъди. А уж обеща, че винаги ще съм с него…
Не плачи. Знам, че боли. И на мен ми е тежко. А може още да имаш внучета.
От онази? Дано не… А този чичо Никола с кого живее?
Съвсем сам. Жена му се удави навремето, като спасявала едно момче. Не се ожени повече. Няма деца. Беше приятел на дядо, макар да е по-млад. А вие двамата сте на една възраст.
Мина месец. Христо не се обаждаше, на майка си също. Един ден телефонът на Василка звънна от непознат номер.
Василка?
Да.
Мъжът ви… Христо е починал.
Трябва да бъркате.
За жалост не. Бил е пиян, катастрофирал с колата. С него е била жена тя е невредима. Идвайте да го разпознаете.
Боже… горката Пенка! Как да ѝ кажеш? Какво да правиш? Трябва да потърся чичо Никола.
Василке, какво става, бледна си!
Мамо, спокойно, седни. Христо го няма вече.
Ох… разплака се Пенка, аз съм виновна, че го оставих…
Мамо, той теб изгони!
Да… Но аз пак бях майка.
Съдбата го настигна…
Отивам на разпознаване. Чичо Никола ще е с теб до тогава.
И аз идвам!
И аз с вас! отсече чичо Никола. С моята кола ще идем, не обсъждаме!
Погребението мина. Василка и Пенка решиха да отидат до къщата на Христо, която вече им се пада по наследство нито развод беше успял да направи, само купони и други жени гонеше…
Чичо Никола неотлъчно беше с тях.
С вас съм, жени сте, помощ ще потрябва.
Къщата… всичко се беше обърнало нагоре с краката. Навсякъде мръсни дрехи, чинии, вонеше на алкохол и гнило.
Това го е докарал синът ми! Никога не е бил такъв!
Какво търсите тук? Тази къща вече е моя, марш! от спалнята се появи чудото с миглите и огромните устни. След нея почти гол мърляв мъж.
Я дай документите за къщата! намеси се чичо Никола.
Какви документи? Мъжът ми умря. Имахме дори сватба!
Не беше разведен!
Задавнесохме сватбата по-рано значи всичко е мое!
Престанете с глупостите! Разкарай се веднага! Има ли още някой тук?
Мъжът се измъкна тихо. Никола проследи да не изнесат нещо чуждо.
Нека първо видим с документите. Може да има завещание. И трябва да сменим ключалките тая може да има копие.
Документите бяха в ред, смениха ключалките.
Много от вещите изхвърлиха. Чичо Никола не спираше да помага.
Жалко че ще си ходите. Свикнах с вас.
Пак ще идваме, а ти също, чичо Никола.
Върнахте ме в младостта. Пенка толкова прилича на покойната ми жена…
Видях, чичо, че тя също не е безразлична към теб. Дали не ви се е появила любов?
Айде, моля ти се засмутено отвърна той.
Ама вярно е…
След година Никола и Пенка се ожениха. Заедно им е добре, а с Василка са като семейство. Но това не е краят на историята имат и внуци!
Василка стана майка макар никога да не се омъжи пак, взе под опека две дечица, братче и сестриче не можеше да ги раздели.
Понякога семейството не се ражда, а се намира. Животът поднася не само трудности, но и нови шансове, ако имаш сили да обичаш и да не се отказваш от доброто.
