Мъжът ми, на почтени 45 години, реши, че моят рожден ден 27 февруари изобщо не заслужава неговото внимание. Точно на тази дата той взе въдицата, хвана раницата и отпраши на риболов с приятелите си. Докато го нямаше, аз подготвих такъв “сюрприз”, че се обзалагам никога вече няма да пропусне тази дата!
С течение на времето у съпруга ми се беше утвърдила странна дарба. Можеше да цитира кога точно се сменя маслото на колата, перфектно знаеше кога се събират приятелите от риболовния клуб и кога най-добре кълве риба на язовир Жребчево. Но семейните дати някак магически се изпаряваха от главата му.
Преди обикновено спасявах положението натяквах, мушках бележки из цялата квартира, или просто директно питах. А за 45-тата си годишнина исках нещо ново без подсказване, без молене. Наивно си представях, че четвърт век брак все пак учи на нещо.
Сутринта, петък беше, Димитър се щураше из апартамента, натъпкваше куфара с рибарски принадлежности и ядосано търсеше нещата си.
Калина, виждала ли си ми термоса? Момчетата вече чакат, заминаваме на Искъра идеалното време е! В неделя съм у дома, връзка почти няма да има.
Едва ме целуна по бузата, даже не ме погледна.
Не скучай, вземи си нещо сладичко!
Затръшна вратата. Аз застанах пред календара. Датата беше дебело оградена с червен маркер. Моят юбилей! Той не просто забрави той нарочно ме “уважи”, избирайки точно днес да замине.
Първо ме хвана яд, после ми стана толкова хладно, че чак ледени кристалчета се появиха в съзнанието. Мисълта ми прошепна: Ще му покажа аз какво значи да пренебрегнеш жена си заради риба и компания! Запретнах ръкави и взе да кроя план.
Сега ще ви разкажа точно какво сторих.
Димитър си имаше тайник “светият резерв”, от който къташе лев по лев за нов двигател за лодката. Пари в сейфа, а аз познавах кода (неговата “перфектна памет” понякога се шашка). Сумата беше стабилна почти шест хиляди лева. Отворих сейфа и взех решението.
През уикенда живях като за последно! Поръчах кетъринг (о, да, истински плата пикантни мезенца, сирена, пастърма!), поканих приятелки, украсих дома с китки от карамфили и лалета. Музика, смях, шампанско, танци. На следващия ден вечеря в ресторант с гледка към Витоша. После релакс в спа. Черешката на тортата: брошка с български шевици, по която отдавна въздишах, но все я отлагах заради “общите ни планове”.
Неделя вечер се чуха llave в ключалката. Димитър нахлу вътре ухилен, влачейки кофа с шарани и костури.
Хайде, Калина, посрещни рибата! Какво изкарване направихме
Стъпи във всекидневната и замря. Навсякъде празни бутилки, кошници с цветя, торби от най-марковите магазини.
Какво е станало тук? Гости ли имахме?
Имахме, спокойно казах. Рожден ден беше. Надявам се, помниш четиридесет и пет години!
Избеля, издиша шумно.
Аууу Калина, наистина съм забравил! Въртях се, затичах се Извинявай!
Няма проблем, прекъснах го. Затова сама си направих празника и сама си избрах подаръка.
Погледът му литна към кабинета. Сейфът зееше отворен. Очите му станаха като две чинийки и припна натам. Скоро се върна кух като изцеден лимон.
Къде са парите? Всичко е празно! Къде ми е спестяването?
Тук са, направих жест из стаята.
Всичко ли похарчи? Това беше за двигателя! Две години кътках!
А аз търпях и чаках 25! отговорих съвсем тихо. Пропусна юбилея ми аз направих така, че този път да го запомниш.
Той се стовари на дивана, втренчи се ту в кофата с риба, ту в сейфа, ту в мен. За кавга просто не му стигнаха сили официално парите са общи, знае си.
Рибата я чисти безмълвно.
Минаха шест месеца. Пак спестява за двигателя. Само дето вече телефонът му пищи месец, седмица и ден предварително за всяка по-важна дата. Понякога уроците са скъпи. Но този май ще помни цял живот.
