На почивка на село доведохме със себе си от София котарака Симеон. В селото живее и брат му по рождение Боян. Боян има изпъкнали очи и оттам идва и прякорът му. Тук, на село, хората не се церемонят особено с етикета.
В началото на Симеон му беше много трудно. Въпреки различията им по размер, Боян си позволи да го тури под чехъл гонеше го от храната и съскаше злобно, като на разпален скандал в предаването Панорама. В един момент Боян направи класическата грешка на селския тарикат повярва, че е непоклатим, и открито нападна Симеон.
Симеон се опита изискано да отмахне лапа, все едно казва Моля ви се, графе, оставете ме, но съвсем случайно право му зашлеви един кук отдясно. После Боян го вадихме от кошчето за отпадъци. Така, без да го осъзнае, Симеон се оказа на върха на селската хранителна верига.
В селото към котките се подхожда съвсем прагматично: полските работи щяха да чакат Симеон, ако не беше зимата. Храненето тук е творчески процес и рядко по час. Дълго време Симеон не можеше да свикне в София ядеше на сребърна купичка по определено време, а към масата го канеше икономът.
От стрес инстинктите бързо се върнаха. Често посред нощ го заварвах с цяла глава в тенджерата върху котлона. Боян, оставен да пази до табуретката, съскаше от страх, за да предупреди брат си, че се задавам. Симеон бавно се обръщаше към мен и с поглед казваше на брат си: Не го бой се този е от нашите, да го видиш как рови из хладилника посред нощ….
Веднъж решихме, че Симеон вече е готов да излезе, изнесохме го на двора и го сложихме в снега. Когато се обърна към нас, цялата му муцуна беше побеляла, а погледът изпълнен с тъга като при тъжна сцена с Апостол Карамитев в стар български филм. Повече така и не го пуснахме навън.
Една вечер при Арсен, нашия син, дойдоха приятелчетата му от селото. Насядахме уютно в хола, аз им четох на глас Майчина нощ от Елин Пелин. В момента с мащехата, която се превръща в черна котка и стърже с нокти по дюшемето, изведнъж с пъшкане се отвори вратата и Боян тържествено влезе, марширувайки.
За наша беда, котарак Симеон бе научил брат си на трика си да отваря всяка врата с лапа. Холът беше малък, но ние с децата успяхме да се разпръснем кой където свари. Едно момче вадихме от прозорчето от падане навън го спаси баба му, дето го гледа и храни като златен медалист.
А, да сега е моментът да кажа, че Боян е абсолютно и непрогледно черен. Сигурно ще се съгласите, че не често някоя класика може да направи такова силно впечатление на днешните деца.
