Всичко започна с телефонно обаждане от съседката на мама.
Здравей, Милене.
О, здравейте, лельо Недялка, отвърнах изненадано.
Как си, как са децата? продължи тя.
Добре сме, благодаря отговорих, усещайки как лека тревога ме гложди.
Малко вероятно беше съседката да звъни само да пита за нас. Интуицията ми не изневери.
Милене, отдавна ли не си виждал майка си?
Уви, заля ме вълна вина. Тежко въздъхнах. От доста време живеехме отделно, а откакто синът ми тръгна на училище, ми се струва, че все тичам като хамстер в колело.
Сутрин се въртях из кухнята да приготвя закуска, после да облека и изпратя детето на училище, цял ден работа, после като вихър през магазините и обратно у дома. Там веднага да се захвана с вечеря, да нахраня всички, да измия съдовете, а после и домашните да проверя. Вечерта накрая съм като изстискан лимон що за гости и разходки! А уикендите съвсем други грижи.
Чистене, пране, гладене, да си отдъхна мъничко Рядко намирахме време да идем на гости на мама, истината е тази.
Отдавна, лельо Недялка признах с лека вина. Все се каня, но все не намирам време. Планувах събота този път…
А нещо странно да си забелязал у майка си? плахо попита съседката.
Какво имате предвид? напрегнато казах аз.
Ами, нещо особено в поведението ѝ? Да не би да се държи някак по-различно?
Не вътрешно се свих, не съм забелязал нищо. Но защо питате?
Може да бъркам, не искам да се меся… замънка тя.
Кажете, какво се е случило?! почти извиках вече, а въображението ми рисуваше далеч по-ужасни картини от всяка реалност.
Мисля, че майка ти е превъртяла, на стари години, изплю тя най-после.
Моля?! Защо мислите така?
Мъж има! Роман най-истински!
Не е възможно! избухнах в смях, Мама е над седемдесет, какви романи?
Не бързай, момче, аз знам какво говоря! Видях всичко с очите си!
Любовник?!
Не, майка ти! Тя ми разказа всичко! заговори надве-натри. Слушай, ще ти разкажа.
Вчера се засекохме на улицата. Тя тича нататък, не ме забелязва. Викнах я. А тя: Извинявай, Недялке, бързам, трябва рибка да купя. Каква да взема, хек или мерлуза? Стъписах се. Гале, казах, ти риба не обичаш. А тя ми: То за Васил купувам. Той много обича, чак ушите му плющят, като яде! И грее цялата. Разбираш ли, Милене?
Може да е просто познат смутено казах и се опитах да се сетя за някой Васил сред мъжките ѝ приятели, ама никой не ми идваше на ум.
Какъв познат! Недей така! Любовник, казвам ти! твърдо отсече тя.
Намерила го била на улицата! Сега този Васил живее у нея, в жилището ѝ! А ако е някой скитник, алкохолик или престъпник? Сам знаеш, какви времена! Навсякъде шарят опасни хора.
Честно, останах безмълвен от шок. Лельо Недялка не спираше:
Сама ми каза! Вървя, казва, по улицата, гледам един лежи във локвата, мокър до кости, само очите му светкат. Щом ме видя, изправи се, тръгна към мен горд, едва не тръгна на марш! Взех го, изкъпах го, изчистих го стана такъв хубавец Така че, на твое място, щях да проверя всичко веднага!
Благодаря ви успях да прошепна и затворих.
Тотално шашнат от новината, не можех да мисля. Тресеше ме нервна треска, а в представите ми майка ми тегли някакъв мръсен алкохолик вкъщи. Брр Едва дочаках жена ми да се върне, за да свикаме семеен съвет.
Мамо си има любовник, съобщих направо. Казва се Васил, разказах всичко от около лельо Недялка.
Жена ми ококори очи, преработваше новината и като се окопити, най-после каза:
Сигурно тази клюкарка си измисля! Обади ли се на майка си?
Не признах смутено.
Хайде да ѝ звъннем. Може да няма причина да се паникьосваме.
С надежда набрах номера и пуснах високоговорителя.
Здрасти, подех, щом чух гласа ѝ.
О, Милене! Как си?
Мамо, сама ли си?
Не прозвуча веселият ѝ смях, с Васил съм.
Сърцето ми се сви. Явно всичко е истина.
Как го срещна? едва сдържах уплахата в гласа си.
О, цяла история е! без сянка на притеснение заподя майка ми. На улицата го намерих. Беше толкова мокър, нещастен, жалък не можах да го подмина. Направо ще заплача! Но сега не ми е скучно. И у дома пак има мъжка ръка. Чудеса прави да го видиш! засмя се доволно.
Потресено се строполих на стола. Наистина ли е полудяла майка ми?
Мамо, не може така събрах сили. Не бива да сякаш някого прибираш вкъщи. Изгони го!
Милене, недей така! Отговорни сме за тези, които сме опитомили, забрави ли? Освен това, вие все рядко ме навестявате, чувствам се сама. А сега отново имам смисъл да ставам сутрин.
Не се чувствам повече самотна. Васил си остава и толкова! и затвори.
Жена ми стана рязко:
Това не може да остане така! Обличай се, тръгваме към майка ти!
Хвърлих се да се обличам, а тя се суетеше около мен.
Майка ти е твърде добра и наивна! Наивна жена лесно става жертва. Ако тоя е мошеник? Заради апартамента я използва? Васил, тц! Сега ще видя това чудо с очите си!
Половин час след лудо каране спряхме пред блока на мама. Жена ми грабна железен прът от багажника и го премери замислено.
Това сега защо? ужасих се.
Не се знае, отвърна мрачно тя. Ако Васил не поиска да си ходи
Само не насилие, моля! Вече си представях кошмарни сцени.
Щом прекрачихме прага, жена ми викна:
Къде е той?!
В хола спи на фотьойла, недоумяващо каза мама. Какво става? Не ви очаквах
Но жена ми вече нахлуваше в хола, аз след нея.
На фотьойла, разположен царски, лежеше огромен риж котарак! Като ни видя, седна, наметна пухкавата си опашка и измяука.
Това е моят Васил, запознайте се, усмихна се мама зад нас.
Но това е котка! извикахме в един глас.
Е, да котка. А какво си мислехте? разсмя се мама на потресените ни физиономии.
От този ден знам: никога не си прави изводи, преди да видиш с очите си. Особено когато става дума за собствената ти майка и нейния мъж.
