Значи, нямаш да вземеш момичето?
Не. И на теб не ти го препоръчвам, Бори. Не знаеш какво е бебе. Аз знам. Три деца изхранвах, едва се измъкнаха от пелени
Няма да я оставя! удари малкия стъклен чашник в масата.
Бори беше пил повечко. Сега седеше в къщата на сестра си, наведен над изтърканата покривка на масата, стискайки чашата.
По-тихо! Децата спят! Колко пъти ти казахме! А ти “Сиракче, значи няма да има тъща, блаженство!” Ето дощути се прошепна Здравка.
Какво общо има това?
Има. Да беше имало поне една баба. А така
Причината Бори да се напие беше основателна. Не беше често втори път след смъртта на жена си. Първият беше след погребението.
Неговата Мария почина при раждането. По-точно след него.
Санитарката, получила шоколад, изтърча по стълбите и скоро се върна.
Момиченце, татко. Голямо три кила и осемстотин.
Момиче? Борис някак се разсмя. Мислеше, че иска момче. Всички мъже искат синове. А той се разсмя. А Мария как? Кога да дойда?
Санитарката се разсърди, разправи ръце:
Това не знам. Беше трудно. Казват, че има кръвотечение. Ела утре.
И Бори изобщо не обърна внимание на кръвотечението. Реши, че така е при всички. Мъжете не разбират от раждания.
Отиде следващия ден, след работа.
Вървеше покрай оградата под вече сухите акации, под мокрите редове с червени гроздове, под тополите с горчивия мирис на есента. Гледаше към прозорците, усмихваше се.
Може би Мария вече е станала, вижда как идва?
Чантата му не беше тежка. Другарите му казаха какво да вземе: пресен хляб, варени яйца, ябълки и грозде. Тогава кърмещите не бяха строго ограничавани.
Стоеше дълго в коридора, никой не му обясняваше нищо, а той криеше почернелите от машините си ръце в джобовете.
Най-накрая излезе лекар.
Направихме всичко възможно. Но кръвотечението беше силно. Такова усложнение понякога се случва. Съболезнования
Борис го слушаше, без да разбира за какво говори?
Бледен като платно седна на канапета. Дадоха му чаша вода, някакви капки. Изпи ги покорно, после вдигна очи.
Тя умря ли?
Да, жена ви почина. Приемете съболезнованията ни.
Кимна. Сега разбра. Беше му неловко, че се бе събрало толкова народ около него. Стана, тръгна към вратата.
Ще си ходя Ето, подайте ѝ показа на чантата. Ох! взе чантата отново. Ще си ходя
Почакайте. Момиченцето ще го задържим още, не се притеснявайте. А тялото на жена ви е в моргата. Кога ще дойдете?
Момиченцето? А, да още не беше отделил мислено жена си от детето. Донесъл един човек, а сега То живо ли е?
Живо е, живо. И здравичко. С момиченцето всичко е наред. Само засега се погрижете за погребението, а то ще остане при нас.
Погребението? обърка се напълно. А, да. Добре. Какво трябва да правя?
Осъзнаването го удари вкъщи. Болката го пронизваше, глътчеше сърцето, гризеше главата. После затихваше, събираше сили и пак нахлуваше.
Мария Марийка Неговата Мария Душата му отказваше да приеме. Не я уберег
Борис бе роден и израстнал в село Златица. Работеше в кооперацията, дълго не се женеше не му се отдаваше.
После умря майка му, остана в къщата със семейството на сестра си. Беше му неудобно. Сестра му винаги бе рязка, с мрачен поглед, вечно уморена от домакинските грижи.
И щом го поканиха в Раднево да работи в завод Борис си тръгна. Там срещна Мария.
Млада, скромна, приветлива. Израснала в дом, но в града живееше ѝ баба. Към нея дойде след дома и училището.
В къщата на бабата се засели и Борис. Старицата беше сърдита, измъчена от живота, някогашната ѝ пияница дъщеря и приятелите ѝ. Посрещна Борис зле.
Къщата им, по-скоро флигел пристройка към друга къща, беше вече много стара. Две малки стаи, кухня без прозорци, в която стоеше и стара вана, и малка веранда.
Най-лошото къщата беше “болна”, заразена от някакъв ужасно лаком гъбички или бръмбари.
Тези бръмбари ядяха подовете, долната част на стените. Столовете и масата се беше врязвали с краката си в пода. Колкото и да топлеше в къщата беше студено. Борис сменяше подовете, бореше се, но разрушението продължаваше.
Къщата беше в стар квартал на града, близо до пазара, но в тих задънена уличка, където завиваха само местни или пияници от близката кръчма.
Може би затова се беше напила майката на Мария? Може би затова Мария не можеше да понася дори миризмата на алкохол?
Борис, откакто я срещна, се стараеше да не пие. Знаеше може да се разплаче.
Бабата на Мария се примири със зетя, защото видя, че е работлив. В къщата започнаха промени, оживя тази нещастна внучка.
А накрая Борис носеше изсъхналата, четиридесеткилограмова старица на ръце до ваната. Лежа половин година, после тихо си отиде.
И сега заводският стругар Борис Димитров остана сам в тази къща. Или по-скоро скоро щеше да вземе бебето си дъщеря му. Беше на почти два месеца,
