И да видя апартамента изчистен, като се прибера! Пенка Иванова изскочи на площадката и удари вратата с такъв трясък, че стъклата на площадката зазвучаха.
В този момент Елица слизаше по стълбите и също подскочи. Замръзна на място с надеждата, че съседката няма да я забележи. Но разбира се, че я забеляза.
А, Елице… Добро утро!
Пенка така нехайно потупа един кашон от мултикукър по пода, докато се опитваше да закопчее последното копче на палтото си. Явно беше закъсняла за някъде.
Здравейте, госпожо Иванова едва се усмихна Елица. Отново ли децата са направили беля?
Само да знаеш! Злото ме изяжда… изстреля съседката, борейки се с едното копче.
В този миг кашонът издаде подозрително размърдване.
Елица подскочи и замръзна, макар че си беше на безопасно разстояние. Не е страхливка, но съвсем не очакваше вътре да има нещо живо.
Кой ли се е наврял вътре?, запита се тя.
В момента си представи цял комичен филм с мултикукър, който плюе сурови картофи и заради това е обречен на изхвърляне.
Я виж, каза Пенка, взе кашона в ръце и го показа.
Елица слезе още няколко стъпала и предпазливо надникна вътре.
Знаеше, че няма как вътре да има жив уред, но това, което видя, пак я изненада. И то приятно.
Две очички я гледаха със страхотно любопитство. Котенце.
Боже, че е сладичко! възкликна Елица.
Смешна работа… промърмори Пенка и затвори кашона.
От къде го намерихте?
Децата го донесоха у дома… Жалко, че изобщо им разреших да го оставят. Толкова ядове ми докара това коте, че нямам думи да опиша. И аз се поддадох на сладките му очи, ама вярно хората казват: Не е всичко злато, което блести. Отвънка е душичка, ама като характер е точно като бившия ми съпруг.
Не се ядосвайте, г-жо Иванова, ще отрасне и ще стане по-спокойно опита се да я разведри Елица. Сигурно ще го водите на ветеринар за ваксини?
Какъв ветеринар, Елице? И за какви ваксини ми говориш?! Изкарва ме извън нерви, не мога повече, реших направо на вилата да го закарам… Там да живее.
Елица отвори уста от изненада, надявайки се така жената да се пошегува. Но по тъмните ѝ вежди и строгия поглед веднага стана ясно не е шега. И като гледаш календара 15 ноември, дори не е първи април.
Котка на вилата? Насред есен?
Какво да чакам до пролетта? Има ли разлика кога ще го закарам? Ако беше зима, и тогава щях. За мен това е някакво недоразумение, не коте.
Пенка от изблик на емоции преби дъх. После се поуспокои и прошепна:
Само да знаеш какви поразии върши този мизерник! Повече валериан не съм пила, отколкото за неделя останах с две деца. Никакви уговорки, решението е окончателно на вилата!
Ама…
Мога, разбира се, и пред блока да го оставя. От там го домъкнаха децата. Ама пак ще го намерят и ще го завлекат вкъщи, скрит в някой гардероб. А на мен ми стигат вече тия щастия!
Извади телефона, погледна часа и поклати глава:
Ти ме туткаше, сега ще изпусна автобуса, да знаеш!
Прегърна добре кашона, завъртя се и закрачи бързо по стълбите надолу.
Елица си стоеше и не разбираше как така човек може да закара котенце на вилата да го остави там, само? Че то и ден няма да издържи.
Г-жо Иванова, чакайте! извика тя.
Какво пак?! Казах ти, че съм закъсняла!
Недейте котето да го мъкнете на вилата. Дайте го на мен, ще опитам да му намеря добър дом. Дайте ми го, моля ви.
Съседката спря и…
…бавничко се обърна.
В добри ръце ли? На какво намекваш? Че моите ръце са лоши ли?! сви очи Пенка. С тези ръце двама души в живота съм изправила!
Не намеквам, просто искам да помогна на котето. На вилата няма да оцелее.
Ако иска, да оцелява! Ако не може, значи такава му е съдбата. Да не се е раждало…
Ох, какви ги говорите сега!
Котето не може да се държи прилично. Не е за апартамент, не е научен.
Малко е още, ще привикне! каза Елица и не издържа: Своите деца не ги мъкнете на вилата, въпреки че им повишавате тон всеки ден.
Мойте са си мои, не ги сравнявай с това! Ако толкова искаш, взимай го!
Остави кашона на земята.
За ваше добро няма да трябва да пътувам, и лев няма да похарча за път. Пък да видим теб колко ще те изтрае! изсмя се кисело Пенка.
Влезе обратно в апартамента и затръшна вратата след себе си. Елица чу как вика на децата:
Не разбрах! Защо не чистите вече?! Давайте си телефоните тук!
Това вече Елица не чу, тя взе кашона, проверявайки дали котето още е вътре, и се качи към своя етаж.
Така изведнъж тя стана щастлив притежател не само на кутия от мултикукър, а… и на малко котенце.
Изобщо не ѝ беше хрумнало, че ще си намери космат наемател. Особено днес… Искаше да си купи кафе (закъсня), и така съвсем случайно се оказа на грешното място в грешното време.
А и по принцип никога не е умирала по животничета. Хората с кучета и котки все казват колко ги обичат до полуда, но на Елица ѝ беше все едно. И все пак, не можа да позволи на Пенка да закара мъничето далеч. Просто защото безразличие не е равносилно на безчовечност. Не можеше така!
Та кой не би го взел такова хубаво малко коте? Елица беше сигурна, че ще го вземат. Трябва само няколко хубави снимки, пуска ги в интернет, и ще се наредят хората да си го вземат.
*****
Не губи време веднага като се прибра, Елица снима котарака, качи снимките във всякакви групи Подарявам и Давам в добри ръце.
Излезе до магазина не само за кафе, а и за храна за котенца (нали трябва с нещо да го храни), напълно неочакван разход.
Купи още пластмасова тоалетна и пълнител. Всичко ще даде с котето на този, който го вземе, мислеше си и дори се усмихваше прави добро дело, парите тук не са важни.
Пенка беше казала, че името му е Мишо, но той не реагираше на това. Затова Елица реши сама да го прекръсти.
Мисли, сума ти варианти, но избра най-хубавото.
Ти ще си Марки! Не възразяваш, нали? каза тя към котето.
Мяу! отговори котето и се затича към вуйчовските пухкави чехли очевидно да установи кой е по-пухкав.
– Той е най-мил, най-пухкав и най-бял, я!
С усмивка Елица го остави да си играе и седна да работи беше фотограф на свободна практика, снимаше професионално, хубава работа с добър доход (да чукне на дърво).
Трябваше спешно да обработи фотографии включи компютъра, отвори фотошоп, сложи сериозна физиономия и започна.
Само че, тишина нямаше Марки се впусна в гонки по коридора, блъскайки се във всичко наоколо.
Брей, дребосък! завъртя се в стола Елица и размаха пръст.
Котето спря в средата на стаята и се загледа, все едно казвай какво искаш, имам работа да върша.
Ясно, че ти е скучно, ама недей така ти си тук на гости!
Мяу!
Добре, няма да споря. Само тихичко.
Котето радостно изписка и се втурна пак, този път с удвоена скорост. Вижда цел не вижда препятствия! Това е Марки!
Сложи си слушалки, пусна си спокойна музичка и продължи с фотошопа.
А след пет минути, точно като ураган, Марки успя с лапа да издръпне захранващия кабел от компютъра и изчезна.
Я какво направи… само въздъхна Елица към тъмния екран.
После половин час тичаха тя и котето едното да хване другото.
Успяваше да си удари палеца и коляното, а Марки беше по-бърз.
Отвори си пак форумите лайкове много, но… като чете коментарите, започна да й натежава на душата.
Уау! Колко е сладък!, Елица, страхотен късметлия си…, Чудо, не коте!
Но никой не искаше да дойде да го вземе. Не телефон, не съобщение. На втората страница дори не щеше да поглежда.
Написа, че може лично да го закара до всяка точка на София. Дано сега някой се навие. Може би на хората им е далече, мислеше си.
Марки вече се измори, едвам се качи на дивана и се разположи, за да го гали тя. Заспа, и тя до него подремна. Работа не се видя този ден.
*****
След седмица започна да се чуди как не е толкова лесно да дадеш коте. Хората само коментираха, нищо повече.
Още три дни по-късно Елица започна сериозно да се пита Ами ако никой не го вземе? Той ще продължи да живее с мен?
Само това ми трябваше! рече си на глас и сама се скастри.
Марки вече беше заспал до клавиатурата, прегърнал мишката (затова Елица не можеше да работи), но при нейния вик се обърна възмутено Почивен час се пази!
Елица въздъхна, извади телефона и прелистваше отново коментарите.
Нищо различно. Възторзи, лайкове, а тя все повече се отказваше, че някой ще грабне котето.
Сети се, как ходи при психолог да й разясни защо не може да си намери цялото щастие.
Работа любима, пари достатъчно, има си собствено жилище (благодарение на родителите). Защо не е доволна?
И не беше от мъже сама си беше починала от връзки за малко.
Какво тогава?
И психологът Разрови се вътре в себе си. Опита, опита, завърши накрая с чаша вода и аналгин.
Реши да пита приятелки.
Слушай, пак се изнервяш, защото имаш всичко рече Силвия, която винаги леко й завиждаше.
Не, работя като всички, дори по-повече. Не е това…
Може просто да ти липсва мазнинка за щастие засмя се Мая, докато дояждаше любимия си десерт. Толкова слаба си, че явно като дете не те хранеха с тортички!
От женския разговор нямаше резултат, затова реши, че няма нужда да си пълни главата с глупости. Но пак се замисли може би това ли бе котката Марки беше отговорът?
*****
Откакто котето се нанесе, измина месец… По-скоро прелетя.
Никой не го взе. А Елица се учудваше от над 1200 лайка под снимките, ни един не пожела да го прибере!
След 30 дни разбира защо.
Защото за този месец стана истински съквартирант. С половин дума го разбираше дори и десетият опит да спаси дивана от ноктите му.
Иначе опита нови професии първо дизайнер. Благодарение на Марки смени четири завеси (после махна финално всички).
Пробва и като главен готвач опита всички туршии, гъби и картофки нищо не хареса. Върна се на топлата котешка храна, скрита в шкафа.
Накрая се отказа от професии котките са създадени да носят радост! Каква радост е спорен въпрос. За Елица да си поспи и да си свърши работата с фотосите.
Но с коте вкъщи покой не съществуваше. Отгоре явно бяха решили, че животът ѝ е станал прекалено тих.
Едва седне на дивана или стола и се появява Марки Ще играем ли?
И следваше див купон и думи не стигат да го опишеш.
Сега вече разбираше Пенка Иванова, макар че не оправдаваше идеята за вилата. Не би могла така.
Но имаше и радости. Първо престана изобщо да се чуди какво ѝ липсва в живота. Второ стана майсторка на бързо чистене между две дремки на котето.
Толкова много хубави моменти изживя този месец!
Както майка се радва на първите стъпки на детето си, така и тя щастливо гледа как Марки най-сетне стигна сам до тоалетната купичка. А преди се налагаше да го носи на ръце кога ли не в 01:00, 03:41, 04:30
Това никой не е виждал, но Елица си поплакваше от радост. Сега вече може да си поспи един-два часа повече!
Появиха се и други номера. Например любимото нещо играчка нощна лампа, която включваше и изключваше през нощта. Накрая Елица просто я махна, завесите и те отидоха на склад.
Свикна с всичко. И разбра нещо велико не котето ѝ е на гости, тя ходи на гости у него! Той я чака всеки ден на вратата, посреща и изпраща.
Най-накрая си каза няма да му търся нови ръце, щом не съм разбрала аз съм тези добри ръце. Аз му ставам истинска стопанка, ще търпя всичките му дивотии! Ще ставам посред нощ да ритаме топче, ще го целувам, докато се е разпрострял по цялата ми спалня.
Аз мога, и изобщо не съжалявам. Защото го обичам и не можеш да не го обичаш. А и Марки обича ме.
Вече дори не ме буди сутрин, а си ляга до мен отстрани и търпеливо чака да се събудя.
Само дето, като ме погледне, отвреме навреме намеква: Колко може да спиш! Аз тук скучая….
