Горещина. Катерина
Ожених се с Радослава две години след като се запознахме.
И двамата тръгнахме към щастието предпазливо, все едно вървим по счупено стъкло премисляхме всяка своя дума, всяка стъпка. Имаше защо животът ни бе научил, че чувствата често мамят, а любовта невинаги идва веднага и не остава завинаги. И двамата искахме да разберем дали това, което ни се е паднало след горчивите уроци, е истинско дали можем да се доверим на тази нова любов, изходила през болката и загубите.
И майка ми, леля Донка, бе необичайно мълчалива през цялото време. Не искаше да изплаши моето щастие, след като най-после се бях променил, изправих гърба, заблестях отново в очите и се стягах за всяка среща с Радослава като че ли отивам директно пред олтара.
Запознах Радослава с майка почти веднага. Донка я наблюдаваше предпазливо, търсеше да намери нещо, което да напомня за бившата ми Анелия, но не откри нищо. Дори когато предложих на Радослава да заживее при мен в Пловдив, тя категорично отказа.
Не, Викторе. Не бързай. Веска майката, при която живея, няма да го приеме. А аз много ценя това, което тя направи за мен. Освен това е болна, има нужда от грижа. Нека не променяме нищо засега. За къде да бързаме?
Съгласих се, макар и трудно. Но това не попречи на връзката ни напротив, периодът на ухажване продължи и бе хубава възможност да се опознаем по-добре.
Така Радослава дойде при леля Донка едва малко преди сватбата и то по необходимост.
Умря Веска.
Дълго се оплакваше сърцето ѝ. Радослава я води по лекари, освободи я от къщна работа, стараеше се във всичко да я облекчи, но това спечели само отлагане. Един ден, след работа, Радослава я завари да седи навън на малката пейка до асмата, държейки писмо от внучето. Без да осъзнава какво се е случило, я повика няколко пъти, но чак като се приближи видя, че Веска вече не диша.
Викахме бърза помощ, но за Веска нямаше какво да се направи вече.
Радослава ревя дълго на малката пейка, спомняйки си дългите разходки до Марица, варенето на сладко на лятната кухня и песните в двора. Колко я прие Веска без въпроси, без нищо излишно, точно когато ѝ бе най-тежко и нямаше кого друг да потърси.
Благодаря шепнеше през сълзи Радослава, че първа ѝ подаде ръка, когато ликуващата добрина бе най-нужна.
Синовете на Веска дойдоха със семействата си веднага на следващия ден. След като приключиха с нужните формалности, най-големият я дръпна настрани:
Майка искаше част от къщата да остане за теб. Да живееш тук, да я гледаш, защото никой от нас няма намерение да се мести. Знай има завещание. Ако не искаш, ще разберем, но и аз, и брат ми ще сме ти благодарни, ако я приемеш. Ако не беше ти, мама щеше напълно сама да си отиде.
Не мога и няма поклати глава Радослава. Това е ваш дом. Ако имате нужда да го наглеждам, ще го направя. Но вие трябва да го наследите. Вашата майка много ви обичаше!
Знам
Така и остана. Радослава намери наематели за къщата и поддържаше връзка със семействата на синовете, когато идваха през лятото.
Точно една от снахите на Веска помогна на Радослава, когато тя няколко месеца след сватбата постъпи в болница.
Извънматочна бременност. Радослава, време ти е да помислиш сериозно за здравето си! строго каза докторката, която я оперира. Добре, че майка ти е била покрай теб, можеше да стане и по-лошо!
Това е свекърва ми Ама вие сте права все пак мама си е мама
Виждам, вече имаше проблеми, нали?
Да.
Ако искаш деца, трябва да се заемеш сериозно с лечението. Иначе единствен шанс може да ти остане инвитро.
Разбрах
Радослава не плака. Събрала бе всичките си сълзи за после. В този момент трябваше да реши как да поправи нещата. Искаше с Виктор дечица. Толкова, че на моменти си внушаваше обсебващи мисли.
Всичко това спря Донка.
Радослава, искам нещо да поговорим обърна се тя към снахата една вечер, докато Виктор бе командировка.
Вече живеехме отделно след сватбата си купихме малък апартамент в Пловдив, защото бизнесът ми тръгна добре и за пръв път можех да си позволя подобно нещо. Дори родителите на Радослава искаха да помогнат, но аз настоях:
Радослава, хайде сами да се оправяме искам сам да ти осигуря дом, макар винаги да се радвам на твоите родители.
Тя не спореше. Дори баща ѝ ми стисна ръката:
Евала! Майка ти се гордее с теб!
Донка също одобри решението ми.
Но когато тя забеляза страха в погледа ми и видя как Радослава се лута по клиниките, реши да се намеси, за да ни запази щастието.
Радослава, извинявай, ще кажа нещо, дано не ме разбереш погрешно. Знам, че си разумна, и се тревожа, защото виждам, че страдаш Кажи ми честно, какво те измъчва?
Нищо не се получава, мамо не криеше Радослава. Ами ако не мога да имам деца? Ще трябва да напусна Виктор! Не искам да го връзвам за себе си, ако няма да намери радост и смисъл!
Глупава си, Радослава! Ти го върна към живота! Аз го виждам! А децата Да, нямаш представа какво значат, но бракът е и повече. И ние с баща му минахме през това със сълзи чакахме Виктор. Реших, че той е с мен само заради наследника. Дори мислех да го напусна. А той не можеше да прости моята неувереност. Година живяхме отделно, измъчени, после разбрахме, че сме били глупави. Мястото на съпрузи не е само рожбата! Това е много повече! А Виктор е като баща си Мислиш, че не разбираш?
Може би
Не разваляй това, което имате! Вашата любов ще издържи всичко, ако ѝ дадете шанс. Дали ще имате деца това не се знае. Но какво значение има щастието, ако човек не може да оцени това, което вече има?
А кога разбрахте, че сте бременна?
О, аз до първите ритници не знаех изобщо. Чак бях решила, че съвсем нещо се е развалило в мен. Бяхме се отказали да чакаме, решихме да живеем както съдбата ни нареди и ето, тя ни поднесе такъв подарък.
Да даде Бог и на мен същия късмет Радослава въздъхна.
Ами не се ли сети за снахата на Веска? Тя е отличен гинеколог, може точно тя да ти помогне!
Радослава се плясна по челото.
Как можах да забравя! Разбира се!
Седмица по-късно Радослава замина за Варна на преглед. Там я чакаха.
След година ни се родиха близнаци.
Щастието нахлу през парадната врата и остана у нас.
След близнаците, Радослава стана и майка на още едно прекрасно момиченце осиновихме го, сигурни, че няма да можем да имаме още деца. Трудно решение, узряло бавно, но шансът пак дойде неочаквано. Бивша съученичка на Виктор, Деница, току-що станала майка, научи, че е тежко болна. Новината донесе Арсен, нашият кум.
Горката Деница Събираме пари да я изпратим на лечение в София всички даваме каквото можем.
Разбира се Виктор преведе немалка сума в лева, а след броени дни Деница замина с майка ми за помощ в столицата. Майка ми остана с нея, тъй като Деница нямаше близки освен възрастна баба, а бебето имаше нужда от грижа.
Уви, усилията се оказаха напразни. Лекарите само съумяха да облекчат последните й дни, така че тя да може да осигури бъдещето на малката си.
Помоли леля Донка да приеме дъщеричката й, която след това остана при нас.
Сега вече в малкия апартамент нямаше място за всички. Децата растяха, трябваше по-голям дом.
Донка пак се намеси.
Викторе, отделихме пари за къща за гости. Купете нещо по-просторно за семейството!
Ами твоята мечта?
Ето я! каза майка и целуна внучката, а после посочи близнаците. Какво още ми трябва? И бизнес не мога да въртя вече, искам да съм до децата си, да ги гледам, да помагам на вас. Намерете апартамент всеки с по една стая!
Открихме голям светъл апартамент. Децата тичаха, играеха на ехо из стаите. Радослава се смееше, гледайки как момчетата учат сестричката да пищи ау.
Ще го вземем! реших.
Само една сянка помрачаваше новото място Катерина, председателката на входа. Тя реши, че многодетните семейства винаги крият проблеми и ги сложи под лупа.
Все гости им идват, децата боси из площадката! Малката все спи, като излизат на разходка, странно, нали!
Може би преувеличаваш, Кате! Жега е полезно е да тичат боси. А гости всички имаме Не пият, не вдигат шум. Какво лошо?
Докато вие обмисляте, ако им стане беля?! Не е първият случай! Външно са идеални, а какво се крие зад вратата кой знае! Твърде са добри! Такова не може да е! Ще разследвам! Животът не е толкова розов!
Съседките само си мръщеха, но Катерина беше неумолима. Животът й, белязан от строгостта и жестокостта на родители партийните служители, я бе направил недоверчива. Нито тя, нито братята й избягаха без травми: стоене на колене по цяла нощ, дърпане за косата, скрити синини
Когато пораства, Катерина не споделяше с никого. Като възрастна прекъсна всякакви връзки с тези, които само гледаха, но не помагаха. Не създаде собствено семейство приключи раз и завинаги с един мъж, защото той замахна с пантоф към кучето си; още същия ден си взе нещата, кучето и се прибра в апартамента, който бе наследила от баба си една жена също толкова безпощадна.
Привързаности Катерина нямаше. Не вярваше в хората никой не помогна, когато плачеше нощем като дете. А и тя опита да компенсира тази болка, опитвайки да изправя света в своите очи, а семейство като нашето беше за нея шанс да поправи случилото се в детството.
В един горещ ден Радослава събираше децата, да си ходят, когато я спря Катерина:
Пак ли тия твои деца тичат боси?! Не можеш ли да им купиш обувки?!
Радослава само се усмихна. Бутсите на момчетата струваха повече от мъжките ми маратонки не пестях от спортна екипировка.
Защо се смееш?! Та това не е смешно! Децата имаш! Трябва да ги гледаш!
Катерина се изчерви, а точно тогава ѝ прилоша. Почти се стовари надолу по стъпалата, ако Радослава не я бе хванала.
Бърза помощ дойде навреме, а скоро след това Радослава седеше до леглото на Катерина в болницата. Децата бяха при Донка.
Какво имам? опита се да попита Катерина, трудно говорейки.
Тихо Радослава й приглади ръката Имате инсулт, но лекарите овладяха всичко. Всичко е от жегата Починете си, всичко ще бъде наред. Не се тревожете, няма да ви оставя!
И не я остави. Знаеше, че Катерина е до краен предел сама и никой не се интересува от нея както някога никой не се е поинтересувал от малката Катя. А тя, която може да отгледа такива красиви рози, не може да има черна душа. Това Радослава го знаеше със сигурност.
Две години по-късно.
Ех, Радослава! Не разбирам как ги управляваш всички?! Дъщеря ти спокойна, а момчетата тичат и се катерят навсякъде! Катерина от пейката следи любимката си малката ни дъщеря.
О, Кате, това нищо не е! Арсен има четири! Като се съберат, само името си помня Жена му се моли петото да не е пак момче.
Знаете ли вече какво е?
Не. Крие се! смее се Радослава. Арсен казва, че е готов за всякакви изненади.
Ах, тази жега! Катерина поглежда към Радослава: Кажи ми, щастлива ли си?
Радослава се замисля.
Кое е щастие? Да имаш близки край себе си? Да са здрави децата? Да растат щастливи? Като гледам, всичко това имам. Значи съм щастлив и толкова.
Да!
Усмивката на Радослава пак промени всичко край себе си.
Дори знойният летен въздух изведнъж се стори по-свеж.
Дневникът ми днес завършва така: разбрах, че щастието не е безоблачие, а това да цениш хората и миговете и да си благодарен за тях, докато ги имаш.
