Скандалът
Радка, прощавам ти! Скандалът ни беше напразен. Стига сме се цупили! Не сме вече млади! посърнала, Галина Петрова набра номера на сестра си за пръв път от седем години. Време е да пораснем, Радка! До кога ще така
Съжалявам Но кого търсите? Аз не съм Радка
Гласът беше твърдо непознат, млад, със съдран тон, но приятен.
Галина се спъна на средата на думата, нещо, което ѝ се случваше изключително рядко.
Момиче, ти коя си?! Откъде имаш номера на сестра ми?!
Това е мой номер. Вече повече от година. Извинете, но не Ви познавам. И тази Радка, за която питате също. Всичко хубаво!
Галина дълго стоя с телефона до ухото, без да може да си поеме дъх. Докато събираше мислите си, чуваше само бездушните сигнали на отбой и се изплаши без причина
Реши, че е объркала нещо, Галина Петрова нахлузи очилата и преписа номера от старичката, скъсана червена тефтерче, подарена от сестра ѝ. Радка обичаше красиви неща и често поднасяше нещо дребно на Галина хубава чанта, шалче, писалка. Все глупости, които топлеха сърцето. Галина не беше такава тя обичаше мащаба, подаряваше големи, скъпи неща да видят всички колко обича сестра си!
Този път, при второто набиране, Галина Петрова разбра, че бедата е дошла откъм място, откъдето не я чакаше. Отговори същият глас тих, приятен, но чужд.
Извинявайте, но вече ви казах, че това е моят номер момичето звучеше напрегнато. Не ми звънете повече, работя. Имам урок.
Почакайте! Галина се изплаши, че пак ще затвори. Кога мога да Ви потърся пак? Много е важно!
След половин час. Имам почивка.
Галина остави телефона на масата и се замисли.
Защо Радка е сменила номера си? Защо не ѝ е казала? Да, скариха се, но чак толкова ли трябва да се отреже всичко?
Галина започна да се ядосва.
Каквато беше, такава си остана! Вечно разпиляна! мърмореше си тя, изтривайки за стотен път кухненската маса и хвърляйки поглед към часовника.
Не можеше да стои без работа. Още от дете беше такава активна, резка, справедлива до болка. Колко обиди и скандали беше отнесла от близки заради това! Но Галина не се срамуваше тя беше права! Какво да се прави?
Радка беше съвсем различна тиха, бавна, нежна, спокойна. Докато закуси, вече закъсняваха за училище! Колко пъти Галина оправяше униформи, плитки, бършеше лунички, а сестра ѝ едва-едва се помръдваше. Замислена пред огледалото, с четка за зъби в ръка.
Радке, какво правиш?
Мисля
Спри с глупостите! Ще закъснеем! ядосваше се Галя Мислила тя!
А трябва ли?
Не! Остави другите да мислят, почисти си зъбите и напред на закуска!
Вечно беше така. Радка мъкнеше на опашката, а Галина вече беше покорила върха и се връщаше да изрита сестра си:
Каква си бавна, Радке! Все едно живот в теб няма! Така ли може?
Радка не се обиждаше. Гледаше сестра си право в очите и се усмихваше:
Гале, не всички могат да са като теб! Ти ни си гордостта! А аз ще се влача така, не ми обръщай внимание!
Вечно ти така ще изпуснеш живота си, докато се влачиш! Побързай!
Радка не се сърдеше. Знаеше, че кипящата енергия на сестра ѝ трябва да избие нанякъде. Чакаше любовта да дойде, вярваше, че Галя ще се укроти.
Как се укротява вулкан? Само с море Любовта прилича на това. Оганят гори, а после идва вълна, затихва, и расте нещо ново вътре. Погледнеш а на място на вулкана има остров с палми и море Красота!
Само че за Галя любовта също бе огнена стихия. Всичко, което я доближи твърде много, изгаряше.
Съпрузите ѝ бяха четирима. Първите трима развод за по-малко от година.
Не можахме да се сработим! винаги казваше едно и също.
С четвъртия изкара малко повече три години. После пак си отиде, макар с малката си дъщеря на ръце и нищо пред себе си, освен разочарование и горчилка.
Какви са тия мъже сега?! Нищо не ги интересува, нито семейство, нито деца. Жената е мебели, дума да не каже! кипеше Галина, отишла на гости при сестра си. Ти как живееш с тоя твой Велин, а?
Мъжът на Радка, Велин, само остави чашки с чай и взе племенницата си:
Вие поговорете! Аз ще приспя Мариянка.
Сънливата Мариянка клюмаше, но майка ѝ нямаше време за нея.
Пак сама съм! избухна Галина след като Велин затвори вратата. Как живееш с него? Ще си умреш от скука!
Ами добре си живея, Галя! усмихна се Радка, придърпа бисквити към сестра си. Хапни. Гладна си, нали?
Цял ден нищо не съм яла! призна си Галина. Само виж! Пак съм сама!
Гале, не мислиш ли, че е време да поспокойстваш? Защо все воюваш? Животът минава! Мариянка ще порасне, ще се омъжи, ще си тръгне А ти? Сама ли ще си?
Ох, Радке! Наивна си! Това ли е най-важното?
А кое тогава?
Че на никой не можеш да вярваш! Всички лъжат!
Дори и аз?
И ти! Пееш ми, че обичаш Велин, а не бързаш да раждаш още! Какво излиза? Няма я тази любов!
Коя? спря да се усмихва Радка.
Тая вашата любов! Празна дума е! Ако една жена не иска да има дете от любимия, значи никога не го е обичала! Точка!
Радка не отвърна веднага. Стана, приближи се до котлона, докосна чайника и подсмъркна, и рече:
Понякога не е до желание, а до възможност. Искам, Гале Много искам! Но не мога Не ми е писано да стана майка
Галина я сграбчи и прегърна, утешаваше я:
Кой ти каза? Докторите? Не ги слушай! Ще ти намеря най-добрите лекари! Ще раждаме! Ще бъдеш щастлива! Ще видиш!
Не стигна желание. Не стигна и упоритостта й. Не всичко се постига, ако съдбата е решила друго
Радка стана майка, но по друг начин. Свои деца така и нямаше, но ако някой понечеше да намекне, че осиновените й син и дъщеря, деца на роднини на Велин, не са й “истински” лошо му се пишеше. Заради това дори с любимата си сестра се скараха тежко и за дълго.
Не ти трябват чужди, Радке! Твой ще имаш!
Гале, вече съм на почти четиридесет! Ако можеше, щеше да стане, а така да ги оставя в дом?! разплака се Радка.
Защо ти е? Велин има толкова роднини! Да ги взимат те!
На мен ми трябва! Чуваш ли?! На мен!
Ох, Радке! На кого си такава?!
Каква?!
Упряма и глупава! Това е само бреме!
Стига, Гале! Време ти е! отсече Радка, без да я погледне, стискайки зъби, за да не избухне в сълзи. Ходи си! Мариянка те чака.
На лагер е Мариянка. След седмица идва. И ти ми такава изненада! Не ми се мяркай повече! Ясно? И за помощ не ме търси, щом не желаеш да ме чуеш!
Откъде толкова злоба, Галче? прошепна Радка към гърба й, а Галина изфуча надолу по стълбите с обидено сърце.
Радка отговор не получи. Галина наистина се затвори в себе си. Не вдигаше телефони, не се канеше на гости, забрани дори на дъщеря си Мариянка да общува с леля си. Мариянка обаче не се подчини обичаше леля си, прие веднага осиновените братче и сестриче, и тайно ходеше на гости, защото живееха наблизо.
После на Велин предложиха нова работа и местене в друг град Пловдив. С жена си и децата решиха и се преместиха, оставяйки адрес на Мариянка и заръка да търси, ако се случи нещо.
Знай, че имаш семейство, Мими! прегръщаше племенницата си Радка на гарата. Ще ти помогнем при нужда! А мамата си пази тежко й е с тоя твой характер. Освен нас двете, никой друг няма
Мариянка послуша леля си. Трудно й беше, ала се държеше. Докато стана непоносимо.
Причината Мариянка порасна, влюби се, взе да се омъжва. А Галина не хареса избраника.
Кой е този дългуч с очила?! отсече Галина на вратата, виждайки слабото момче до Мариянка. Неможели по-добър да си намериш?!
Обяснения нямаше. Мариянка хвана годеника си, обърна гръб и си тръгна без да слуша майчините викове.
Дългучът, Димо, всъщност беше програмист, разумен и обичлив. Предложи на Мариянка ръка, сърце и преместване в Пловдив, при леля Радка.
Там е по-добре. Продадем моята гарсониера, ще купим нещо. Нищо не ни държи тук, нали?
Вече не рече Мариянка със сълзи. Радка ще ни разбере.
Най-важното е ти да си добре.
Димо обичаше Мариянка готов беше заради нея и в другия край на света да се премести, само да не плаче никога тя отново. Родителите му бяха починали, друга близка роднина нямаше. Всичкия си живот сега работеше за тази дребна жена с червен нос от плач, която мечтаеше за дом, семейство, две деца и дълго заедно и щастливо.
Така и стана.
Радка, като разбра за новия скандал със сестра си, се опита да ѝ се обади Галина дори не я изслуша.
При тебе избягаха?! Ясно! Не ми се обаждай повече! Не искам да ви знам! кресна Галина.
Стига, Галя! този път се ядоса и Радка. Лесно е да рушиш, трудно да градиш! Ти помисли какво правиш?! Родната ти дъщеря я прогони! Добре, че аз съм насреща! А ако не бях? Къде щеше да отиде? Към чужди хора?! Защото майката не е имала сърце да прости?
Я опита се да прекъсне Галина, но Радка не ѝ даде думата:
Достатъчно! Ако искаш да се сдобрим наше е условието. Нямаме нужда от още кавги! Мисли! А като решиш звънни. Ще чакаме!
Галина се обиди. Сърцето ѝ беше тежко, защото никой не искаше вече да я слуша. Стегна се забрани дори на себе си да мисли за помирение
Поканата за сватбата на Мариянка и Димо разкъса на парчета и хвърли. Не вдигаше телефона на сестра си, не отвори дори писмата със снимки, пратени от Радка хвърли ги в коша. Дълго носеше в себе си обидата като броня.
Времето минаваше, а роднините не правеха крачка назад. Живееха, отглеждаха децата, Радка помагаше на племенницата си с първото внуче, а Димо и Велин строяха къщата за младото семейство.
И се оказа, че дългучът с очила, сега никак не беше и слаб жена му го хранеше с обич и готвенето си е способен, знае много. Велин не можеше да му се нарадва:
Браво, Димо! Как се сещаш, бе?! Откъде научи?
Книги, чичо Веле. И интернет на всичко учи. Който иска, ще се научи.
Скоро Мариянка чакаше второ момче и когато Радка предположи да поканят баба Галя на новия дом, племенницата въздъхна:
Опитвах се, тетя Радке, постоянно й звъня. Не вдига, ако вдигне, затваря. Не иска да говори с мен
Стига плач! утешаваше я Радка. Не бива на бебето!
Ще спра подсмърчаше Мариянка, ядосана на майка си, че я няма сега.
Галина не мислеше да отстъпва. Дните се търкаляха. Самотата тежеше, но се караше на себе си: Ще дойдат при мен, като разберат, че без мен не могат! Тогава ще помисля да ги простя!
Но накрая издържливостта й се пропука. Дали годините натежаха, дали друго нещо, но реши все пак да набере номера на сестра си, когато отново посрещна Нова година сама. И чу съвсем непознат глас.
След уговореното време набра пак бившия номер на Радка.
Слушам?
Не, аз ви слушам! Галина не се стърпя, говореше с гласа на директорка, която не знае как се държи със своите. Как този номер е у вас?
Много просто. Взех си нова карта. Ако дълго не се ползва, дават го на друг. Така е.
Какви ги вършат А къде е моята сестра?
Откъде да знам? гласът стана по-сериозен, и Галина разбра, че трябва да смекчи, ако иска да узнае нещо.
Може ли да ви помоля за услуга?
Дълго мълчание, после момичето каза:
Ще помисля. Кажете.
Може ли да проверите във вашия град? Ще кажа данните. Посетете я и ѝ кажете да ми се обади. Ще платя всичко.
Пак мълчание. Галина реши, че я е затворила, но тихо се чу:
Добре. Не искам нищо. Продиктувайте адреса.
Галина го направи. После зачака отговор. Който дойде но съвсем различен от това, което си представяше.
Сестра ви е починала преди година и половина. Дълго е боледувала, две години се борила, но не е могла да се пребори. Съпругът ѝ каза, че ще се радва да ви види, ако желаете да дойдете. И още
Какво? гласът на Галина беше дрезгав и безжизнен.
Дъщеря ви. И тя ви чака. И внуците. Двама са. Оставиха ви нещо. Думи от сестра ви. Искала е сама, но казала, че така ще е по-добре. Вие не я слушате
Говорете!
Галя, не се глупи. Всичко твое е тук. Порасни. Време е. Тук има още кой да те обича.
Гласът замлъкна, а Галина само тихичко хлипаше, осъзнавайки колко много е изпуснала.
Това ли е всичко?
Да.
Благодаря
Няма за какво.
Гласът стана по-мек.
Елате. Имаш прекрасни внуци и чудесно семейство.
Отново сигналът я замая, а Галина заплака като никога досега. Болеше я тежко, но не можеше, не искаше да прогони болката, наказвайки се за всичко пропиляно, когато си мислеше, че правотата и силата й са по-ценни от любовта.
Сълзите я държаха цяла нощ. После взе телефона, набра номера, който помнеше наизуст.
Мими
Мамо! Привет! Чакаме те!
Дъще, аз
Недей говори! Само ела! Ще те посрещнем!
Гласът на Мариянка бе странно топъл, решителен и нежен и тогава Галина проумя в него имаше нейната сила, нежността на Радка, и нещо ново липсващо всички тези години.
Любов Безусловна, невярваща на зло, без обида. Просто любов. Точно каквато Радка познаваше. И Галина само се надяваше, че ще се научи някога и тя.
Дали ще успее не знаеше. Но за пръв път отдавна вярваше, че може.
