**Звънецът, който промени всичко**
Радка стоише до прозореца, втренчила се в тъмния силует на двора.
*”Пак крушките не светят. Вече е десет часа, а Веска още няма. Да знаеше колко се притеснявам. Само на четиринайсет години е. А баща ѝ той вярва на всичко, което казва, пари дава по първа молба.”*
Портите цъмнаха, а в арката се чу познатият ритъм на крачки. *”Веска”*, обрадува се Радка, отдръпвайки се от прозореца да не дай Боже дъщеря ѝ да я забележи, после няма да има край на виковете.
Мамо, ето ме! извика Веска от прага.
Има ли нещо за ядене?
А поздрав кой ще каже? Радка искаше да целуне дъщеря си по бузата, но тя се извъртя и се втурна в стаята си, крещейки:
Гладна съм! Нямам време!
Къде толкова бързаш в този къснен час? Вече е десет! Радка се разтревожи, усещайки приближаващата се кавга.
Пак започна с тия мотиви! промърмори момичето, но така, че майка му да чуе. На петнайсет съм, вече съм голяма!
Започна да изхвърля дрехи от гардероба, търсейки точно *онази* рокля. Радка я гледаше объркана.
*”Къде да намеря правилните думи? Как да я спра?”* мислеше тя отчаянно.
Какво стоиш като кукла?! изпищя дъщеря ѝ. Със гаджетата отиваме в нощен клуб. Днес е Хелоуин, всички празнуват, а аз какво по-лоша ли съм?!
Намери си роклята: къса, с открит гръб и червени рюши.
Веска, откъде имаш такова нещо? Това е вулгарно. Знаеш ли кой носи такива дрехи?
Не знам и не ме интересува! Купих я на разпродажба специално за Хелоуин. Баща ми даде пари.
Извади от гардероба червени обувки на висок ток.
Супер, нали? облече се и се разходи пред майка си, люлейки бедрата. Павльо ще полудее от красотата ми.
Веска, няма да излизаш тази вечер, тихо каза Радка.
Какво?! дъщеря ѝ се обърна рязко.
Да, кой те пита?! Как смееш да ми казваш какво да правя?! Погледни се! Ти си неудачница! Баща ти те заряза и досега никой не те е взел!
Неудачница! повтори тя, смайвайки обидната дума.
Радка се завъртя като пружина, замахна и я удари по бузата, след което излезе от стаята, затваряйки я силно. Отвъд вратата се разнесе пронизителен писък.
Змия! Мразя те! Ще ти покажа! крещеше дъщеря ѝ като ранено прасе.
Радка влезе в банята, пусна студена вода. Изми лицето си, погледна се в огледалото и се усмихна горчиво: *”Неудачница. Ама всеки ми казва, че съм красива, имам хубава работа, уютен апартамент. Само с Веска не мога да се разбирам. Откакто навърши дванайсет, сякаш я подмениха. Дързи ми се, вече пробва да пуши. Каквото и да кажа, всичко приема навътре. Отивах при свещеника, той каза, че е от гордост. Може би е прав. Но какво да правя? Ходих и при психолог даде ми съвети, но без полза. С всеки ден отношенията ни стават по-лоши. Сякаш не съм й майка, а враг. Само ако знаеше колко я обичам, как ме боли сърцето за нея. Ето, ударих я, а сега не знам какво да правя. Само да не се разплача.”*
Отвори вратата и заслуша дъщеря ѝ говореше с някого по телефона: *”Павльо ще е там. Обещах му…”*
*”Павльо… Помня го от първи клас мъничък, с големи очи, като жабешко. А сега принц. Нищо чудно, че всички момичета са влюбени в него, а той се дружи с моята Веска. Ясно е, че й харесва. Но на кого ли не й харесва? Красива е.”*
Радка въздъхна, заключи входната врата отвътре и скри ключовете. *”Няма да я пусна на нощното гуляй. Никак! С Павльо няма да й се случи нищо. А и този празник, Хелоуин, свързан е с дяволии, колкото съм чувала.”*
Искаше да се промълчи до стаята си, но Веска, чула й стъпките, изскочи в коридора.
Никога няма да ти простя! Ще те заведа в съда! крещяше с изкривено от омраза лице. Ще скоча през прозореца, но ще изляза тази вечер! Не разбираш какво е любов! Той ме чака! Обещах му!
Ако Павльо наистина те обича, ще почака колкото е нужно, Радка я погледна с любов. *”Моята горчива мъничка, как да й помогна?”*
Какво ме гледаш, козо безрога?! изкрещя Веска. Сега ще звънна на баща ми, той сам ще ме закара в клуба!
Звъни, отвърна Радка, но тази вечер няма да излезеш. Заключих вратата.
А, така ли? Веска неочаквано се успокои. Е, тогава дръж се.
Радка чу как дъщеря ѝ шумно свали обувките, после пак започна да говори по телефона. От време на време се чуваше зловещото й подсмихване.
*”Няма нужда да ходя никъде. Хелоуин дойде при нас в къщи”*, Радка изтри сълзите, взе хапче за сън. *”Може би утре ще е по-добре”*, помисли с надежда, затваряйки очи.
***
Звънна будилникът. Разтръшкавайки остатъците от съня, Радка се изми и започна да приготвя закуска. Дългите кавги не бяха по нрава й. И Веска беше
