А вие разпознавате разликата между коприната и магданоза по етикетите в магазина! И плодовете си сте виждали само в сладкиш! се оплака обидена съседка.
Валентин Петров и Васил Димитров пристигнаха на къщата в планината. Купиха я преди есента, а сега решиха да я подредят. Къщата беше красива, дори и през зимата, но имаше работа с парцела и с останалото задачи имаха доста.
Старият двор трябваше да се направи като в приказка. Новият баничарски кът вече беше поръчан, след седмица щяха да го донесат и монтират, оставаше само да изберат мястото.
Същевременно и навес за пране, дървеница и беседка бяха в плана. Децата обещаха да дойдат и да помогнат навсякъде.
Тук е тихо, можем цялата година да живеем. Станахме пенсионери, нали?
Прегледах мазето, остава да сменим само вратите.
А аз погледнах задната веранда. Спомняш ли си, че говорихме за беседка? Нищо не се нуждае от нея. На верандата има голяма кръгла маса и старински столове.
Само трябва да ги поправим, ще ни служат още сто години. Оттам ще се гледа градината, ще пием чай и ще се наслаждаваме. Трябва и вратите там да се сменят усещам, че някой е бил в къщата наскоро.
Точно така, вратата е приоритет. Ще свършим всичко в задния двор, къде да не се вижда от улицата, но да е красиво. Пред къщата ще има поляна с цветя.
Цветята вече са, многогодишни, трябва само да решим къде какво да е. Може да се наложи да преместваме някои. Това лято ще ги оставим така.
След седмица донесоха баничарския кът, децата пристигнаха. Започна подреждането на парцела. Съседка Калина дойде да се запознае, а внуците ѝ викаха около къщата.
А имате внуци?
Да, ще идват.
Защо поставяте така голямо ограждение? Ние с нашите съседите се справяхме без порите.
Без пори? Какво беше тук преди? Токущо го свалихме. Оградата се падна, но ни беше безразлично, а за нас редът е важен. Не се тревожете, ние не отрязахме метри от вашата земя. Оградата е точно по границата.
Няма ли прозорче за проход? При нас винаги имаше вход.
Какво имаш предвид? Между нас? Не е предвидено. Входът е само от улицата.
А как ще се движат децата ви? Аз виждам, че изрязахте ябълите, а децата обичаха да се катерят по тях.
Не изрязахме, а направихме подрязване и почистване, а после засадихме нови. Вашите деца могат да се катерят по вашите ябълкови дървета.
Всичко е ново при вас. Защо сажате храсти по нашата ограда?
За красота!
Калина се върна пак с нови въпроси. Внуците ѝ продължаваха да бегат по парцела, докато не построихме нови порти.
Тук се установихте добре, казваше отново съседката. Ще живеете ли през зимата?
Времето ще покаже.
Защо затворихте портите? Децата ни винаги играеха с топка пред къщата, беше удобно и безопасно.
При мен всички легла са заети, различно от вас. Вие разпознавате коприната от магданоза само по етикетите. Плодовете ви са познати само от варението. Трябва да сме приятели, нали?
Портите затворихме от чужди очи, за да вашите внуци не се превърнат в господарите тук. Преди два дни те изпуснаха нашите птици, а нито една не намерихме.
Имате късчета? Значи и вие се заселихте?
Живеем вече.
В края на август отпразнувахме рождения ден на Васил. Децата, внуците цялото семейство се събра. Мъжете печеха месо, жените правеха салати и покриваха масата на верандата.
Ето ни, дойдохме да ви поздравим като добри съседи. Ние винаги се появяваме без покана, защото сме съседски. Децата вече от сутринта знаят какво се случва.
Гостите са дошли, празник е. Ще седнем заедно, детата ще се забавляват повече. Отдавна е време да станем приятели.
Ами, ние не ви поканихме. У нас е семейно събиране, а отношенията ни са съседски, а не роднински.
Може би един ден ще се случи. Децата ще порастнат, може и да се позаселим, отговори весело съседката.
Тя се опитваше да убеди, но не се поддаваше. Внуците ѝ се вмъкваха навсякъде разтърсиха ябълите и крушите, изкачиха се на покрива на баничарския кът, за щастие не паднаха.
След това им се заеха камъни, разположени около строежа. Някой започна да ги хвърля в надуваемия басейн. Не забелязаха веднага. Децата се втурнаха с радост към басейна, когато от него изхвърли вода.
Премисли се, скоро е есен, време е да прибираш басейна, казаха съседите. Децата се забавляха.
Трябва да се прибираш!
Още не сме се усидели, децата са гладни. Апетитът се събуди. Хайде, всички към масата!
Празникът се обърка, но след това дойде нов. Седмица по-късно децата отново приехха. Празнуваше се тридесет и петата годинка от съвместния живот на Валентин и Васил.
Някой веднага реши да затвори портите. По късно се оказа, че това беше наймладият им, седемгодишният им внук. Чуха се стъпки пред портите, цялото семейство се правеше, че няма какво да се случва. Ухаеше на кебапчета и прясно. Студеше малко.
Кога ще дойде влака в града?
Ще помислим. Пред нас е есен, ще се справим, после ще видим. Още ябълки да съберем, реколтата тази година е отлична. Харесва ни всичко, освен съседката, но тя не ни пречи. Научихме се да се справяме без нея.
Всички се разсмяха.
Гостите се разбраха, а Валентин и Васил останаха сами. Пред тях идваше есен, после зима Ще опитат. Ако не се справят, винаги могат да се върнат в градския си апартамент.
Съседката тръгна. Оказа се, че ѝ е време за училище с внуците. Дъщеря ѝ не се справя, а баба ще помага. Васил и Валентин само се издишаха облекчено. Да е Бог да ни даде такива неразбираеми съседи
Какво мислите за всичко? Харесайте, коментирайте.
