Майка ми заслужава да отпразнува юбилея си на вилата, а твоите бедни родители нека се махнат за малко! заяви мъжът.
Вилата с наведена покрив и дървени резби се извисяваше сред стари ябълкови дървета. Къщата бе оставена на Елица от нейните родители след смъртта на баба ѝ. Тук бе израснала, и всеки ъгъл държеше спомени. Сега Елица живееше тук с мъжа си Борис вече трета година.
Септемврийският вечер боядисваше небето в пурпур. На верандата Елица подреждаше чаши за вечерния чай. През отворената врата се чуваха гласовете на родителите ѝ Петър Николов разправяше на майка си как събра последните домати от оранжерията.
Марийко Стефанова, утре ще трябва да изкопаем морковите каза той, изтривайки ръцете с кърпа. Скоро ще дойдат първите слани.
Разбира се, Петре Николов. Елице, може ли да ни помогнеш утре? попита майката.
Елица кимна, докато наливаше горещ чай. Родителите ѝ бяха дошли в началото на лятото и оттогава помагаха по дома. Баща ѝ поправяше оградата, грижеше се за градината, майка ѝ варенеше сладко от малини и грозде, събрани от градината. Къщата се изпълни с уют стъпки по дървените подове, аромати на домашно хляб, тихи разговори за вечерята.
Борис се появи на прага, отърсвайки капки дъжд от якето си. Работеше като инженер в града и всеки ден пътуваше с кола.
Петре Николов, как е с покрива на бараката? попита зетят, като седна на масата.
Трябват нови дъски. Старите са съвсем изгнили отвърна бащата.
Борис мълчеше, пиейки чай, рядко кимна в отговор на думите на тъста си. Елица забеляза, че мъжът й стана разсеян, често се мръщеше без причина. Когато родителите ѝ си лягаха, той седенеше дълго пред телевизора, прелиствайки канали.
Нещо стана? попита Елица един вечер, като седна до него.
Не, нищо отвърна той, не откъсвайки поглед от екрана.
Тя не настоя. Мъжете понякога са мрачни, особено през есента. Може би просто се е уморил.
Но след няколко дни поведението му се промени. Когато баща ѝ предложи помощ с гаражето, Борис отказа рязко, необичайно за него. За вечеря мълчеше, отговаряше кратко. Мария Стефанова попита дали зетят не е болен, но Елица я успокои.
В събота сутринта, когато родителите ѝ отидоха за гъби, Борис дойде при нея в кухнята. Тя переше съдове.
Елице, трябва да поговорим сказа той, като седна на масата.
Тя изтри ръцете и се обърна. Лицето му бе сериозно.
Майка ми наближава шестдесетия юбилей. Валентина Иванова иска да го отпразнува тук. Да поканем роднини, приятели. Знаеш колко обича да гостоприемства.
Елица кимна. Свекърва ѝ наистина обичаше празниците. Винаги нареждаше масата с вкусни ястия, поканваше гости.
И какво предлагаш? попита тя.
Борис замълча, после я погледна право в очите.
Твоите родители ще трябват да си отидат за малко. Поне за седмица. Майка ми ще иска да премести мебелите, да украси къщата. Гостите ще останат за нощувка. Няма да има място за всички.
Елица замръзна с кърпата в ръцете си. Думите му звучаха като присъда.
Да си отидат? Къде? Тази къща е моя, родителите ми живеят тук напълно законно.
Не за винаги! Само за няколко дни. Могат да отидат при леля ти или в балнеа. Имат варианти.
Тя бавно закачи кърпата. Мислите ѝ се объркваха.
Борис, сериозно ли? Да изгоня родителите си от дома им заради празник? Те тук работят, помагат ни. Без тях нямаше да се справим.
Той стана и се приближи.
Елице, разбери ме. Майка ми винаги е искала такова тържество. Роднини ще дойдат от цялата страна. Не можем да ги разочароваме. А твоите родители… няма лошо да си починат малко.
Моите родители? гласът ѝ стана твърд. Петър Николов и Мария Стефанова живеят тук, защото имат право. Никой няма да ги изгони заради юбилей.
Борис намръщи челото.
Не разбираш. Майка ми вече е поръчала всичко маси, музиканти. Не може да се отмени.
Тогава нека празнува в своя дом или наеме зала отвърна Елица, кръстосвайки ръце.
Лицето му почервеня.
Елице, стига! Майка ми заслужава да отпразнува там, където иска! А твоите родители нека си намерят друго място!
Тя отвори устата, изненадана.
Какво каза току-що?
Това, което мисля! повиши глас Борис. Валентина Иванова цял живот работи, отглежда деца. Има право на хубав празник. А твоите… родители не са постигнали нищо. Живеят на гърба на дъщеря си!
Бузите ѝ пламнаха.
Повтори го!
Майка ми заслужава да празнува на вилата, а твоите прости родители нека се махнат! избухна той.
Тишината в кухнята бе тежка. Елица стоеше неподвижна, гледайки го с широко отворени очи.
Родителите ми остават тук. Това е техният дом. Ако твоята майка иска място за празник, нека си намери друго.
Борис удари юмрук в масата. Чаша падна и се счупи.
Не разбираш! Всичко е организирано! Не може да се отмени зарад твоите принципи!
Принципите ми? Елица се наведе да събере пар
